Хатсан Херкулес-Були, 45 кал. Пушката дойде при мен, по молба на колега, който след покупката и се сдобива и с проблеми. След 2 пъти изпращане при оръжейник на фирмата, от която е купена пушката, тя дойде и при мен. Пружината на ударника беше невъзможно да бъде заредена и натоварваше сайдлевъра до счупване - смених я с по-къса и по-лека. Ударникът е безумен - много тежък и много дълъг, съответно и бавен, непозволяващ нужния натяг на пружината. Сложих по-къс и по-лек. За късмет от магазина бяха изпратили и такъв. Най-важното откритие, което направих - обратен трансферпорт
- отворът на трансферпорта, в цевната кутия беше 4,8 мм, а на цевта 6,8 мм. Явно на турците така им харесва повече. Изравних отворите и премахнах тяхната патерица, която обичат да закачат за ударника и цевната кутия, която така и не се разбра, защо е там. (Вероятно се притесняват, че в цилиндъра ще влизат хлебарки, през зарядния порт.) С проектилите на Наско пушката постигна 260 м/с от 250 бара, но нямах достатъчно за да тествам плато. Със сферични проектили, които имаше колегата, пушката направи от 240 бара, 20 изстрела в 8 метров коридор, със скорост 220-228 м/с. Пак от 240 бара направи 10 изстрела с 232-242 м/с. Оставихме я с по-ниската скорост, като скоро се надявам колегата да покаже мишени на 50 метра, да видим как е и като точност.
