"Отиде в Швеция да бере боровинки, плати 1500 лева на циганин-посредник с пет висящи дела за измама, качат ги на автобуса, минат през още седем държави да съберат още хора, след една седмица пристигнат в Швеция, приличат на караконджули. Он си мисли, че ще са близо до Стокхолм, ще живеят на хотел, те ги изтърсят на майната си, наоколо само гори, блата и мъгла, настанят ги по десет души във фургони, напънат ги да работят от 5 сутринта до 7 вечерта, нашия потрива ръце, вика "тука ще паднат яко кинти", бачка като улав цял месец, прибере се една вечер, гледа, няма фургони, няма нищо. Окаже се, че работели абсолютно незаконно, дошли от полицията, разтурили фургоните, изгонили ги. Разпсува се, почервенее, ще пукне, няма два лева в джоба. Тръгне да скита из горите, една седмица яде само треволяк и жълъди, гонят го мечки, живее по дърветата като питекантроп, вика "ще се мре, ама поне ще умра за майка България", избие го на патриотизъм, скине дре'ите, запее с пълно гърло "Боят настана", събуди де що има дзвер у гората, погнат го три глигана, две стръвници и глутница вълци, покатери се като шебек на едно дърво, едвам се спаси. Живее пет дни по клоните, яде листа, кора и буболечки, накрая на животните долу им писне да го чакат, разотидат си, слезе от дървото, тръгне пак да скита, на четвъртия ден види ограда с бодлива тел, вика "спасих се, Господ е българин", покатери се като шимпанзе, завият аларми, наизкочат въоръжени до зъби командоси, хванат го, тръшнат го на земята, стъпят му на врата, нашия се насере. Он се наврял в секретна военна база на 900 км. северно от Стокхолм, най-близкото селище е на три дни с кучешки впряг. Приберат го в арестантска килия, вземат му документите, проучат го. Разберат го, че е дебил и прошляк и не представлява заплаха за националната сигурност на Швеция, изкъпят го, нахранят го, нашият доволен, хили се мазно, они му говорят, той бъкел не разбира, обявят го за шута на поделението, ебават се с него. Живее в базата десет дни, накрая го облекат топло, дадат му една раница с провизии, компас за ориентация, покажат му накъде да върви, натирят го обратно да се прибира. Почне да скита като изоглавен из горите, он тъп на гъз, не може да се ориентира с компаса, псува, вика "тия шведи искат да ме уморят", изяде храната за два дни останат му само трохи, почне пак да пасе трева и да 'рупа жълъди, скита месец и половина, изобщо не знае някъде върви, отслабне с трийсе кила, дрехите му станат на парцали, увиснат, заприлича на чучело, животните бягат от него, мечките реват, вълците вият на умряло, катериците го замерват с шишарки. Дойде зимата, стане минус двайсе градуса, паднат два метра сняг, нашия живее по хралупите, яде сухи листа, вика "край, предния път не умрех, ама сега ще се мре", пак го избие на патриотизъм, заграчи "Бяла роза", събуди звяр и природа, тръшне се в снега, предаде се, чуе гласове, помисли си, че халюцинира, дойдат военни, хванат се за главите - он пак се върнал в секретната военна база. Натоварят го на самолет, пратят го в Стокхолм, купят му билет за Cофия, влезе в световния новинарски поток, върне се на село, обявят го за национален гepой, почнат да го наричат Ганьо Викинга.
От неизвестен автор .