Вицове и смешки

Бочко

Редовен Потребител
ФТКС
И мадамата се разстроила и разревала.,,
Тогава младежа казал:
- много се извинявам, че те разстроих, но като компенсация мога да ти кажа как да си уголемиш бюста!
Девойчето се заинтересувало
- ами… трябва да го търкаш редовно с тоалетна хартия!
- и това ще помогне ли?
- като гледам задника ти -явно помага ;-)
А пък друг по-възпитан и състрадателен се приближил до нея и я попитал:
- Защоплачеш и си разстроена!?
- Едни ми казаха, че съм много дебеелааа...
- Глупости! Не си! Взимай два стола и сядай до мен на масата!
 

apapazov

Редовен Потребител
Като сме на темата:

“Днес имах най-отвратителния ден.

Уволниха ме от работа, ударих колата, приятелят ми скъса с мен. За капак заваля най-отвратителния дъжд, а аз, мокра и съсипана, сядам в автобуса и започвам да рева. По едно време усещам плахо потупване по коляното. Отсреща малко момиченце с тъничко гласче, изпълнено със съчувствие, ме пита:

- Плачеш, защото си дебела ли?”
 

tvt1968

Редовен Потребител
Прибира се мъж у дома си. Жена му седи в хола с любовницата му:
- Какво става ?
- Ти ми кажи ?! - пита жена му.
- Не знам, ти седиш вкъщи с непозната жена !
- Непозната ?! - извиква любовницата - Ние правим с*кс от година !
Мъжът погледнал жена си и пита:
- Това вярно ли е ?...
Изводът: Никога не губи самообладание !!
 

tvt1968

Редовен Потребител
Непознати мъж и жена седели в бар и пиели шампанско... След известно време мъжът се обърнал към жената и я заговорил.
- Виждам, че и Вие пиете шампанско... Празнувате ли нещо?
- Да - потвърдила жената. - Днес е щастлив ден за мен. Години наред се опитвах да имам дете и днес гинекологът ми съобщи, че съм бременна.
- Поздравления - казал мъжът. - И аз празнувам. Имам птицеферма и години наред всичките ми кокошки бяха безплодни, но днес най-после снесоха яйца.
- И как успяхте? - попитала жената.
- Смених петлите - пояснил той.
- Лелее, какво съвпадениее...

Жена тича след автобyс и крещи:
- Спрете! Ще закъснея за работа.
Хората се развикали на шофьора:
- Спрете автобуса, жената ще закъснее за работа!
Спира той, жената се качва и казва:
- Ох, мерси, за малко да закъснея заработа... Карти и билети за проверка, моля!
 

tvt1968

Редовен Потребител
Петърчо, Иванчо и Пешо се надпреварвали чия майка има по- голяма уста:
Петърчо: моята майка може да лапне цяла ябълка !
Пешо: А пък моята майка може да лапне тухла!
А като дошъл ред на Иванчо , той казал: Моята майка може да лапне телевизор!
Но как така? - попитали децата.
-Ами така! Татко казва на мама : гаси телевизора и го лапай.
 

tvt1968

Редовен Потребител
Мъж завел за пръв път жена си на банкет на фирмата, в която работи. Жената започнала да пита любопитно: - Коя е онази жена с червената рокля? Мъжът отговаря: - Любовницата на шефа... - А онази, пълничката брюнетка? - Любовницата на главния счетоводител... - А в жълтата рокля на цветчета? - Любовницата на началника на отдела... - А тази, стройната блондинка? Мъжът без да се усети, разгорещено: - А това е моята любовница... Жената с гордост: - Нашата е най-хубава от всички...
 

tvt1968

Редовен Потребител
Иванчо пораснал. Дошло време да влиза в казарма, но както на всеки, така и на него въобще не му се ходело. Решил да хитрува пред комисията, като се престори, че недовижда. Отишъл при доктора, съблякъл се гол, както си му е редът и казал:
- Докторе, не мисля, че съм годен за военна служба. Не съм добре с очите - нищичко не виждам.
Почесал се по главата докторът, протегнал ръка към него и попитал:
- Колко пръста виждаш?
Иванчо започнал да се взира, като ту примижавал, ту ококорвал очи.
- Нищичко не виждам, докторе.
Докторът взел едно фенерче и започнал да свети в очите на Иванчо.
- Виждаш ли нещо, усещаш ли нещо?
Той продължавал твърдо да отрича:
- Не, нищо не виждам.
Излязъл за малко докторът. В коридора срещнал медицинската сестра. Казал й да се съблече и я изпратил при пациента. Сестрата изпълнила всичко. След малко и докторът се върнал при Иванчо:
- Иванеее, сега виждаш ли нещо?
Иванчо стискал зъби и продължавал:
- Не, нищичко не виждам.
- Не виждаш, не виждаш, - усмихнал се докторът - ама оная ти работа сочи право към казармата.
 

незнайко

Редовен Потребител
"Отиде в Швеция да бере боровинки, плати 1500 лева на циганин-посредник с пет висящи дела за измама, качат ги на автобуса, минат през още седем държави да съберат още хора, след една седмица пристигнат в Швеция, приличат на караконджули. Он си мисли, че ще са близо до Стокхолм, ще живеят на хотел, те ги изтърсят на майната си, наоколо само гори, блата и мъгла, настанят ги по десет души във фургони, напънат ги да работят от 5 сутринта до 7 вечерта, нашия потрива ръце, вика "тука ще паднат яко кинти", бачка като улав цял месец, прибере се една вечер, гледа, няма фургони, няма нищо. Окаже се, че работели абсолютно незаконно, дошли от полицията, разтурили фургоните, изгонили ги. Разпсува се, почервенее, ще пукне, няма два лева в джоба. Тръгне да скита из горите, една седмица яде само треволяк и жълъди, гонят го мечки, живее по дърветата като питекантроп, вика "ще се мре, ама поне ще умра за майка България", избие го на патриотизъм, скине дре'ите, запее с пълно гърло "Боят настана", събуди де що има дзвер у гората, погнат го три глигана, две стръвници и глутница вълци, покатери се като шебек на едно дърво, едвам се спаси. Живее пет дни по клоните, яде листа, кора и буболечки, накрая на животните долу им писне да го чакат, разотидат си, слезе от дървото, тръгне пак да скита, на четвъртия ден види ограда с бодлива тел, вика "спасих се, Господ е българин", покатери се като шимпанзе, завият аларми, наизкочат въоръжени до зъби командоси, хванат го, тръшнат го на земята, стъпят му на врата, нашия се насере. Он се наврял в секретна военна база на 900 км. северно от Стокхолм, най-близкото селище е на три дни с кучешки впряг. Приберат го в арестантска килия, вземат му документите, проучат го. Разберат го, че е дебил и прошляк и не представлява заплаха за националната сигурност на Швеция, изкъпят го, нахранят го, нашият доволен, хили се мазно, они му говорят, той бъкел не разбира, обявят го за шута на поделението, ебават се с него. Живее в базата десет дни, накрая го облекат топло, дадат му една раница с провизии, компас за ориентация, покажат му накъде да върви, натирят го обратно да се прибира. Почне да скита като изоглавен из горите, он тъп на гъз, не може да се ориентира с компаса, псува, вика "тия шведи искат да ме уморят", изяде храната за два дни останат му само трохи, почне пак да пасе трева и да 'рупа жълъди, скита месец и половина, изобщо не знае някъде върви, отслабне с трийсе кила, дрехите му станат на парцали, увиснат, заприлича на чучело, животните бягат от него, мечките реват, вълците вият на умряло, катериците го замерват с шишарки. Дойде зимата, стане минус двайсе градуса, паднат два метра сняг, нашия живее по хралупите, яде сухи листа, вика "край, предния път не умрех, ама сега ще се мре", пак го избие на патриотизъм, заграчи "Бяла роза", събуди звяр и природа, тръшне се в снега, предаде се, чуе гласове, помисли си, че халюцинира, дойдат военни, хванат се за главите - он пак се върнал в секретната военна база. Натоварят го на самолет, пратят го в Стокхолм, купят му билет за Cофия, влезе в световния новинарски поток, върне се на село, обявят го за национален гepой, почнат да го наричат Ганьо Викинга.
От неизвестен автор .
 
Нагоре