може на повечето места просто да ги изхвърлят , то ... и куче няма да ги яде така.
Съмнявам се силно, че ги изхвърлят.
Откритите нови хоризонти при производство на колбаси, предоставят уникално безумни възможности, с невиждани в близкото минало технологии.
сурови "на нищо не мязат"
Те дето не мязат на нищо, но това нещо може да се "отреже" само с голяма остра ножица или хубав остър сатър.
Ще направя нови опити да се сдобия с нещо такова. Върти ми се някаква идея къде мога да опитам.
И за да не изглежда, че само си разговаряме тука двамцата, нека пусна тук историята на тая гозба. Кой аджеба го е измислил това мезе?
В един справочник от 1925 година за това с какво са се славели градовете в България, за Горна Оряховица е записано:
„тунел под гарата, суджук, луканка, пастърма и най-вече бай Иван Айнаджията – общественик, патриот и баш майстор и производител на прочутите и в странство гърнета“.
Рецептата му е охранявана повече от тайната на кока-кола
.
Мнозина са тия, които се хвалят, че са майстори на вкусотията, но малцина са ония, които наистина знаят оригинала.
Ето тук и сега разбулваме тайната.
Бай Иван Айнаджията (1872-1950) повече от половин век се слави като най-големия веселяк на Горна Оряховица.
Това, което в Англия наричат пикник, нищо не представлявало пред ония веселия, които той организирал близо до Янтра между Горна и Долна Оряховица.
Там се сбирали десетки каруци с „гърнета“, печени гювечи, суджуци на „гребени“ на скара, луканки...
Пристигали и прословутите лясковски музиканти и „закуската на трева“ продължавала по три дни и три нощи. Моабетите нямали край.
Идвали прочути хора, най-вече борци – все пак Горна Оряховица е градът на Никола Петров. Световният шампион Петър Ферещранов, Хари Стоев и румънският борец Йон Урбан били част от „постоянното присъствие“.
Заради горнооряховското гърне насам се навъртал и Дан Колов.
За последен път, макар и вече много болен – през 1936 година.
Айнаджията бил много добър приятел с цар Борис. Бай Иван бил майстор шивач. Ушил голфове за царя и брат му принц Кирил.
На Негово Величество често му се случвало да минава през Горна Оряховица, защото един от шофьорите му – Цуцуманов, бил родом от Лясковец.
Случило се веднъж бай Иван тъкмо да се гласи за големите си купони, но царят бързал по важни дела. „Потрай един ден с тая работа, ще ти платя надницата“, примолил му се бай Иван на всеослушание. Тази фраза станала историческа за десетилетия.
Приятелството си с царя местният зевзек дължал и на удивителната си прилика с Фердинанд.
При едно от гостуванията на Негово Величество двамата с цар Борис на мислили „театро“. Да се яви бай Иван с реквизит от Народния театър в царска маршалска униформа, да тури ония ми ти ордени и ленти, па да „цъфне“ пред двореца, че да се види какъв сеир ще стане в центъра на София, но ред причини осуетили този замисъл.
А сега да надзърнем в горнооряховското гърне.
Секретната му рецепта изисква 4 кг телешки жили (може и обезкостено овнешко месо), точно 17 г черен пипер на зърна, 5 г млян бахар, два дафинови листа, две големи глави лук, 1 патладжан, 4 картофа, 2 пиперки, 3 моркова, 1 корен целина, половин кило доматено пюре, 5 скилидки чесън, сол на вкус, 1 литър вода за заливане на материала на два сантиметра над нивото на поставените в гювечето продукти и още половин литър вино за доливане по време на печенето.
Разбира се, и подходящо пръстено гювече, в което се подреждат всичките изброени продукти и се поставя на тих огън.
Пече се цели осем часа, като се долива само през първите четири часа. След това гърнето се замазва с прясно тесто, само от брашно и вода.
Консумира се още горещо.
Дано е било интересно.
и я ползвам като заместител на доматите или в комбинация с тях.![DSC09983 [1600x1200].JPG](/data/attachments/25/25478-9d5f0fdef2924a407f41c743976169f9.jpg)