"Страшен филм" (или за филмите и книгите които обичаме)
- Автор на темата didarai
- Начална Дата
)сигурно помнят филма 
angelmr
Редовен Потребител
ангел иванов написа:Аз, лично, съм повече почитател на научната фантастика, отколкото на фентъзито (макар да съм изчел и доста фентъзи), но не мога да се сетя за друг цикъл от произведения, където нещата са построени така стройно и правдоподобно. Единствено четирилогията "Хиперион"/"Ендимион" ми е правила подобно впечатление, но тя е sci-fi.
Колега Сивия,ЕВАЛЛА!
Ако и на мен някой може да ми предложи по-добра книга в жанра от Ендимион,ама не искам общи приказки,прочетете я,и аз ще му много признателен.
Това е чисто злато!
П.П Колкото съм фен на филмите,толкова и на книгите.
Що не пуснете тема за книги?
Това е предизвикателство за мен.
Проблема е че не съм сигурен дали това което на мен ми е харесло и на теб ще ти хареса. А и вкуса на човек се променя с времето. Сещам се за много еденични книги които са ми допадали поне толкова колкото поредицата хиперион. Но те не са чак такива обширни епоси. Ще си помисля за нещо което не се сещам в момента. А като еденична книга (всъщност са два романа) последно четох едно произведение на Лукяненко в което той влиза в нещо като полемика със книгите на Стругатски. "Студени играчки са звездите" е поредицата.
А по въпроса за филните последните години съм на вълна сериали. Предимно сайфи. Класиките като стартек, старгейт, вавилон 5, а напоследък и някои нови добри попадения като фриндж и свръхестествено.
ангел иванов
Потребител
Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
сте търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш своите мисли посивели.
И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени
ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасен
пред себе си, че тя е пропиляна.
И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.
Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,
защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.
Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
сте търсиш, но във тебе като рана
ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!
Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
big_dragon
Редовен Потребител
+1Grimit написа:
Коса...
Милуш Форман е велик, но да не забравяме и "Ах, този джаз" на Боб Фос. Правени са в една и съща година.
Step up - В ритъма на танца - много готин филм (мюзикъл но по съвременен)има 3 части http://www.youtube.com/watch?v=pn7t4PL-YS8 има невероятни изспълнения и хореография във филмите Има и още един филм ( мюзикъл) от този род Honey мисля че се казваше.
Иначе някой от любимите ми филми са - Смело сърце , Lion (със Жан Рено не с Жан Клод Ван Дам ), Зеления път, Добрия Уил Хънтинг, Хищникът и т.н.
Има и още един филм ( мюзикъл) от този род Honey мисля че се казваше.Иначе някой от любимите ми филми са - Смело сърце , Lion (със Жан Рено не с Жан Клод Ван Дам ), Зеления път, Добрия Уил Хънтинг, Хищникът и т.н.
ангел иванов
Потребител
Рамирен,не е ода,а стилизиран превод от Петя Дубарова,една наша много добра поетеса,за съжаление отдавна покойница,
на песента "Time" от албума "The Dark Side of the Moon",на Пинк Флойд.
на песента "Time" от албума "The Dark Side of the Moon",на Пинк Флойд.
A
Anonymous
Гост
@Dejmos
Преди известно време беше поискал по-вече информация за "Диамантения трон" на Дейвид Едингс. Ето това е книгата:
http://www.sfbg.us/book/MRLN-MIM-DMTR
А тук може да се прочете нещичко за цялата трилогия ( то всъщност се оказаха 2-е трилогии ) :
http://www.citadelata.com/info/tamuli.htm
Лошото е, че поредиците явно са хубави, а издателската къща, издала "Диамантения трон", си пита крачола за останалите. А може и да са фалирали.
От друга страна, Бард издадоха продължението на "Далечно царство" след 10-а години. Така, че подобни закъснения не са необичайни за нашите географски ширини.
Преди известно време беше поискал по-вече информация за "Диамантения трон" на Дейвид Едингс. Ето това е книгата:
http://www.sfbg.us/book/MRLN-MIM-DMTR
А тук може да се прочете нещичко за цялата трилогия ( то всъщност се оказаха 2-е трилогии
) :http://www.citadelata.com/info/tamuli.htm
Лошото е, че поредиците явно са хубави, а издателската къща, издала "Диамантения трон", си пита крачола за останалите. А може и да са фалирали.
От друга страна, Бард издадоха продължението на "Далечно царство" след 10-а години. Така, че подобни закъснения не са необичайни за нашите географски ширини.
A
Anonymous
Гост
Изглежда интересно. Но ще има да чакаме.
piperov_pipi
Потребител
И е родена и живяла в Бургас /Петя Дубарова/. Родната и къща признателните бургазлии я превърнаха в музей.
m.eit
Редовен Потребител
И аз да ви препоръчам една „,детска"анимация която описва над 400000 (четристотин хиляди години история)и след това да се запитате защо нашите свещеници(поповете) задължително в китката с която ръсят има босилек?
http://myonvideo.com/files/4558/Dashavatar_/_Герои_(200
http://myonvideo.com/files/4558/Dashavatar_/_Герои_(200
angelmr
Редовен Потребител
m.eit написа:И аз да ви препоръчам една „,детска"анимация която описва над 400000 (четристотин хиляди години история)и след това да се запитате защо нашите свещеници(поповете) задължително в китката с която ръсят има босилек?
http://myonvideo.com/files/4558/Dashavatar_/_Герои_(200
"Малко" религиозно изглежда описанието. С цялото ми уважение към индийците не мисля че описаните събития могат да претендират да бъдат история. Чиста митология са си, но не ми се отделя време за да проверя дали е хубаво представена.
Но като каза детска анимация та се сетих, някой знае ли от къде може да се намери една анимационна поредица описваща историята на човешката цивилизация,която даваха едно време през 80-те по телевизията? Вече дори забравих името на поредицата, но си спомням че беше добре направена, а ми се ще да намеря нещо по-смислено за племенника от съвременните анимации.
angelmr
Редовен Потребител
извинявам се за двойния пост но току що си припомних един много интересен къс разказ на Зелазни. Пускам го тук, пък дано да се хареса и на някой друг така както се хареса и на мен.
Не и вестителя
Старецът слизаше от планината, понесъл кутията, мина по пътеката към морето, спря, облегна се на бастуна си и застана на място за да погледа група мъже заети да палят къщата на съседа си.
— човече, кажи, — попита той единия от тях, — защо палите къщата на вашия съсед, която, съдейки по лаенето и писъците, все още съдържа вашия съсед, както и неговото куче, жена и деца?
— Защо да не я изгорим? — попита мъжът, — Той е чужденец, чак отвъд пустинята и изглежда по-различно от всички ни. Това се отнася и за кучето му, което е различно от нашите кучета и лае с чужд акцент, и за жена му, която е по-хубава от нашите жени и говори с чуждестранен акцент и децата му, които са по-умни от нашите, и говорят като родителите си.
— ясно, — каза старецът и продължи по пътя си. По кръстопътищата срещна сакат просяк, чиито патерици някой бе запратил високо на едно дърво. Мушна клоните с тояжката си и патериците паднаха на земята. Той ги подаде на просяка.
— Разкажи ми, братко, как така се озоваха патериците ти тъй високо на дървото. — каза.
— Момчетата ги захвърлиха там. — отвърна просякът, намествайки се и протягайки ръка за милостиня.
— Защо го направиха.
— Скучно им беше. Досадили на родителите си с въпроса: „Ами какво да правя сега?“, докато накрая някой или друг родител им предложил да поспортуват с просяка на кръстопътя.
— Подобни игри ми се чинят недотам възпитани. — каза старецът.
— Вярно, — каза просякът, — но за нещастие едно от по-големите момчета им намери момиче и сега са из поляните и се забавляват с нея. Ако се заслушаш внимателно, ще чуеш писъците й. В момента, разбира се, малко са позаглъхнали. Да бях млад и здрав, можеше и аз да взема участие!
— ясно. — каза старецът и се обърна да си ходи.
— Милостиня! Милостиня! Нямаш ли нещичко в кутията, дето я носиш? Не можеш ли да отделиш нещичко за бедния сакат просяк?
— Можеш да получиш благословията ми, — каза старецът, — но в тази кутия няма подаяние.
— Плюя на аз на твойта благословия, дърт пръч такъв! Никой не яде благословии! Дай ми храна или пари!
— Уви, нямам.
— Тогава да се стоварят проклятията ми върху главата ти! Да ти се струпа всичкото нещастие на света, дано!
Старецът продължи по пътя си към морето, стигайки след време до двама мъже, който копаеха гроб за трети, който лежеше мъртъв.
— Свято дело е да погребеш мъртвец. — отбеляза.
— Няма начин, — каза единият — особено, ако си го заклал собственоръчно и прикриваш доказателствата.
— Вие сте заклали този човек? За какво?
— Почти за нищо, до го… у късмета! Защо му трябваше да се бие за тия нищожни монетки? Кесията му е почти празна.
— По одеждите му бих отсъдил, че е беден човек.
— Да, ама сега вече си няма грижи.
— Какво носиш в кутията, старче? — попита вторият.
— Нищо, което да ви свърши работа. Отивам да половя риба в морето.
— Дай да видим.
— Може и да не гледате.
— Ние ще решим.
— Тази кутия не бива да се отваря.
Те го доближиха: — Давай я.
— Не.
Вторият мъж удари стареца по главата с камък; първият изтръгна кутията от ръцете му. — Ето! Дай сега да видим какво толкова безполезно има вътре.
— Предупреждавам ви, — каза старецът, надигайки се от земята, — ако отворите тази кутия, ще сторите страшно нещо, което може никога да не се поправи.
— Ние ще решим.
Срязаха всички върви, с които бе пристегнат капака.
— Ако изчакате малко, ще ви разкажа за тази кутия.
Те се спряха. — Много добре, кажи ни.
— Това беше кутията на Пандора. Тя, която я отвори, пусна по света на свобода всички ужасни злочестини, които ни измъчват.
— Ха! Тия приказки, на баба ми!
— Казано е от боговете, които ме наеха да я хвърля в морето, че последното проклятие, спотаено в кутията, е по-лошо от всички останали взети заедно.
— Ха!
Те развързаха канапа и отвориха капака.
Оттам се разля златисто сияние. То се издигна във въздуха като фонтан и крилато същество нададе писък от сърцето му, с глас безкрайно нежен и патетичен. — Свобода! Най-после свободен след всички тези векове!
Мъжете паднаха ничком. — Кое си ти, о прекрасно създание, — попитаха, — ти което ни тласкаш към толкова странни чувства?
— Наричат ме Надежда, — каза създанието, — Аз пътувам из всички мрачни кътчета на Земята, и изпълвам хората с вяра, че нещата могат да станат по-добри от сега.
И така то се вдигна във въздуха и бързо изчезна, в търсене на тъмните кътче на Земята.
Когато се обърнаха пак към стареца, двамата убийци видяха, че се е променил: Вече нямаше брада и пред тях стоеше мъж в разцвета на младостта си. Около тояжката му се виеха две змии.
— Дори боговете не могат да го предотвратят, — каза — Навлякохте си това зло сами, с делата си. Помнете го, когато ослепителната Надежда стане на пепел в ръцете ви.
— Ако, — казаха те, — защото идва друг пътник и кесията му е богата. С днешната плячка ще можем да се пенсионираме.
— Глупаци! — каза младежът, врътна пети на крилатите си сандали и изчезна нагоре по пътя, поздравявайки мимоходом Херкулес, докато се разминаваше с него.
Не и вестителя
Старецът слизаше от планината, понесъл кутията, мина по пътеката към морето, спря, облегна се на бастуна си и застана на място за да погледа група мъже заети да палят къщата на съседа си.
— човече, кажи, — попита той единия от тях, — защо палите къщата на вашия съсед, която, съдейки по лаенето и писъците, все още съдържа вашия съсед, както и неговото куче, жена и деца?
— Защо да не я изгорим? — попита мъжът, — Той е чужденец, чак отвъд пустинята и изглежда по-различно от всички ни. Това се отнася и за кучето му, което е различно от нашите кучета и лае с чужд акцент, и за жена му, която е по-хубава от нашите жени и говори с чуждестранен акцент и децата му, които са по-умни от нашите, и говорят като родителите си.
— ясно, — каза старецът и продължи по пътя си. По кръстопътищата срещна сакат просяк, чиито патерици някой бе запратил високо на едно дърво. Мушна клоните с тояжката си и патериците паднаха на земята. Той ги подаде на просяка.
— Разкажи ми, братко, как така се озоваха патериците ти тъй високо на дървото. — каза.
— Момчетата ги захвърлиха там. — отвърна просякът, намествайки се и протягайки ръка за милостиня.
— Защо го направиха.
— Скучно им беше. Досадили на родителите си с въпроса: „Ами какво да правя сега?“, докато накрая някой или друг родител им предложил да поспортуват с просяка на кръстопътя.
— Подобни игри ми се чинят недотам възпитани. — каза старецът.
— Вярно, — каза просякът, — но за нещастие едно от по-големите момчета им намери момиче и сега са из поляните и се забавляват с нея. Ако се заслушаш внимателно, ще чуеш писъците й. В момента, разбира се, малко са позаглъхнали. Да бях млад и здрав, можеше и аз да взема участие!
— ясно. — каза старецът и се обърна да си ходи.
— Милостиня! Милостиня! Нямаш ли нещичко в кутията, дето я носиш? Не можеш ли да отделиш нещичко за бедния сакат просяк?
— Можеш да получиш благословията ми, — каза старецът, — но в тази кутия няма подаяние.
— Плюя на аз на твойта благословия, дърт пръч такъв! Никой не яде благословии! Дай ми храна или пари!
— Уви, нямам.
— Тогава да се стоварят проклятията ми върху главата ти! Да ти се струпа всичкото нещастие на света, дано!
Старецът продължи по пътя си към морето, стигайки след време до двама мъже, който копаеха гроб за трети, който лежеше мъртъв.
— Свято дело е да погребеш мъртвец. — отбеляза.
— Няма начин, — каза единият — особено, ако си го заклал собственоръчно и прикриваш доказателствата.
— Вие сте заклали този човек? За какво?
— Почти за нищо, до го… у късмета! Защо му трябваше да се бие за тия нищожни монетки? Кесията му е почти празна.
— По одеждите му бих отсъдил, че е беден човек.
— Да, ама сега вече си няма грижи.
— Какво носиш в кутията, старче? — попита вторият.
— Нищо, което да ви свърши работа. Отивам да половя риба в морето.
— Дай да видим.
— Може и да не гледате.
— Ние ще решим.
— Тази кутия не бива да се отваря.
Те го доближиха: — Давай я.
— Не.
Вторият мъж удари стареца по главата с камък; първият изтръгна кутията от ръцете му. — Ето! Дай сега да видим какво толкова безполезно има вътре.
— Предупреждавам ви, — каза старецът, надигайки се от земята, — ако отворите тази кутия, ще сторите страшно нещо, което може никога да не се поправи.
— Ние ще решим.
Срязаха всички върви, с които бе пристегнат капака.
— Ако изчакате малко, ще ви разкажа за тази кутия.
Те се спряха. — Много добре, кажи ни.
— Това беше кутията на Пандора. Тя, която я отвори, пусна по света на свобода всички ужасни злочестини, които ни измъчват.
— Ха! Тия приказки, на баба ми!
— Казано е от боговете, които ме наеха да я хвърля в морето, че последното проклятие, спотаено в кутията, е по-лошо от всички останали взети заедно.
— Ха!
Те развързаха канапа и отвориха капака.
Оттам се разля златисто сияние. То се издигна във въздуха като фонтан и крилато същество нададе писък от сърцето му, с глас безкрайно нежен и патетичен. — Свобода! Най-после свободен след всички тези векове!
Мъжете паднаха ничком. — Кое си ти, о прекрасно създание, — попитаха, — ти което ни тласкаш към толкова странни чувства?
— Наричат ме Надежда, — каза създанието, — Аз пътувам из всички мрачни кътчета на Земята, и изпълвам хората с вяра, че нещата могат да станат по-добри от сега.
И така то се вдигна във въздуха и бързо изчезна, в търсене на тъмните кътче на Земята.
Когато се обърнаха пак към стареца, двамата убийци видяха, че се е променил: Вече нямаше брада и пред тях стоеше мъж в разцвета на младостта си. Около тояжката му се виеха две змии.
— Дори боговете не могат да го предотвратят, — каза — Навлякохте си това зло сами, с делата си. Помнете го, когато ослепителната Надежда стане на пепел в ръцете ви.
— Ако, — казаха те, — защото идва друг пътник и кесията му е богата. С днешната плячка ще можем да се пенсионираме.
— Глупаци! — каза младежът, врътна пети на крилатите си сандали и изчезна нагоре по пътя, поздравявайки мимоходом Херкулес, докато се разминаваше с него.
A
Anonymous
Гост
Зелазни определено е имал страхотно въображение и много богата обща култура, с вкус към философстване. За съжаление, понякога така се е увличал във въпросното философстване, че книгите му стават неразбираеми. Почти както при нашите символисти. Имам чувството, че и сам той не си ги е разбирал.
При останалите му книги, където е наблягал на действието, не знам дали са мнозинство или не са, нещата са се получили.
Имам чувството, че и сам той не си ги е разбирал.При останалите му книги, където е наблягал на действието, не знам дали са мнозинство или не са, нещата са се получили.
angelmr
Редовен Потребител
ангел иванов
Потребител
Всичките на Гай Ричи са невероятни и уникални!
Страхотен черен английски хумор!
И...Джейсън Стейтъм!!!!!
Страхотен черен английски хумор!
И...Джейсън Стейтъм!!!!!