piperov_pipi
Потребител
Казах си, че ако поне трима проявят интерес към прецизната стрелба ще пусна тема.
Искам до колкото мога да бъда полезен и темата да бъде дискусия на тема прецизна стрелба.
Също така ще ви предлагам тренировъчни упражнения и искам да поствате снимки с тяхното
изпълнение, за да ги коментираме и да има ефект от горе казаното. Естествено, който не е съгласен
с казаното, също да се включи със съответния аргумент всеки може да греши, няма лошо...
И накрая нямам усещането, че съм корифей в стрелковото изкуство, но ако помогна поне на един
ще съм много доволен...
Утре пускам първа стъпка към овладяване на прецизната стрелба...
======================================================================
Към тренировките по стрелба трябва да се подхожда с голямо желание,хъс и търпение. Не трябва да се бърза, трябва да се върви стъпка по стъпка.
Първа стъпка
СТОЙКАТА
Стойката е първия елемент, на който трябва да обърнем внимание при подготовката за стрелба. Първо трябва да определим водещото око това става по сл. начин: протягаме ръка напред с вдигнат палец и хващаме някаква цел пред нас. Когато гледаме с две очи, целта се вижда през палеца, когато затворим едното око после другото целта се вижда или не се вижда. Окото, с което не се вижда целта е водещото око. Това е окото с което трябва да гледаме през мерните прибори.
При заемане на стойката за стрелба предно стоящото рамо трябва да сочи мишената. Главата трябва свободно да ляга в/у набузника /без усилие и напрежение/, набузника се регулира по височина така, че като си поставим главата и погледнем през оптиката да не чувстваме никакво напрежение и картинката през оптиката да е ясна без луни. Задтилъка на приклада се поставя винаги на едно и също място. Тъй като всеки човек е уникален като структура /един с по-дълги ръце друг с по-дълги крака трети с по-къс торс и т.н./ се допускат малки отклонения за по голямо удобство на стрелеца. Стойката всеки сам трябва да си я изработи така, щото да има усещане, че пушката и тялото му са едно цяло и без напрежение. Спускащата ръка хваща шийката на приклада плътно, така че показалеца да легне спокойно в/у спусъка на първата фаланга на пръста. Защо там? Защото ако легне на възглавничката на пръса има голяма вероятност да изтърваме случайни изстрели, трябва да има твърда основа. Веднъж намери ли се удобната стойка, трябва винаги да се стремим към нея...
Втора стъпка
НАСОЧВАНЕ на ОРЪЖИЕТО
След, като сме намерили нашата стойка за стрелба, може би насочването е най-важният елемент от стрелбата. Какво значи прецизно насочване? Това е положение при, което когато погледнем през оптиката пушката сочи мишената без да участва мускул от нашето тяло, който да поддържа пушката в мишената. Ако участва мускул или мускулна група за вкарване пушката в мишената – в момента на спускане мозъка изпраща сигнал към тези мускули, които реагират и ще отклонят пушката в посока на тяхното свиване. Това може да се провери по сл. начин: след изстрел не сваляйте пушката, а изчакайте да се успокои и ако не сочи в целта, значи са участвали мускули /трябва корекция в насочването/.
Как практически да усвоим насочването?
Заемаме нашата стойка за стрелба, насочваме пушката към мишената и затваряме очи така изработваме “сух изстрел” след което отваряме очи, ако пушката не сочи в мишената правим корекция на насочването. Ако грешката е по хоризонтала въртим тялото в ляво или в дясно, ако е по вертикала местим задтилъка нагоре или надолу /за предпочитане е всеки задтилък да може да се мести по вертикала/. Трябва да се има в предвид, че като изместим задтилъка ще трябва да коригираме и набузника това значи, че и набузника ще трябва да се регулира по височина. И така до като пушката след изстрел “на сляпо” остава в целта. При ФТ насочването е от голямо значение, защото правилното насочване води до минимални грешки. Много важно е не ние да се нагласяме към пушката, а пушката да пригодим към нас /това е строго индивидуално/. Който има възможност да си направи приклад по поръчка, на който да се регулират - задтилъка, набузника и в дължина. Това е особено важно за практикуващите ФТ. Гарантирам ви, че ако си пригодите пушката към вас поне с 20% ще ви се подобри стрелбата.
ТРЕНИРОВКА: след насочване на оръжието затваряте очи и правите сухи
изстрели, като след всеки изстрел поглеждате и проверявате
насочването /това се прави на бял лист/ и така без да сваляте
пушката, като начало 15мин. .
След това 10 – 15 действителни изстрела на бял лист
Това упражнение се повтаря докато започнете да правите
групи на бял лист.
За практикуващите Ф.Т. особено по-младите колеги трябва в различните пози да стигнат до 40мин. без да свалят пушката
Вижте, ако прозвучи нескромно, моля да бъда извинен, но всичко което пиша не съм го чел НИКЪДЕ
Треньора ми беше бивш състезател от националния отбор на България участник на олимпиада. Всичко което
пиша съм го преживял и изстрадал. С това не искам да умаловажа труда на авторите и учебниците по стрелба.
Например - обучение м/у спортна стрелба и обучение на снайперисти разликата е голяма. Едните се учат на
стрелба, а другите да УБИВАТ...
Така, че аз предлагам да водим дискусия на тема прецизна стрелба
1. Проблеми със стойката /прав, на коляно, легнал от маса/
2. Проблими с насочването
3. Проблеми със спускането
4. Проблеми с пушката
Трета стъпка
СПУСКАНЕ /възпроизвеждане на изстрел/
Намерили сме стойката, насочили сме оръжието следва спускане. Натискането на спусъка трябва да става плавно без дърпане и засичане, винаги в един и същи момент. Какво значи един и същ момент - в началото на подготовката, когато се насочим и се подготвим за спускане пушката извършва едни хаотични движения нагоре, надолу наляво, надясно. С провеждането на много "сухи тренировки" и стоене много часове в определена поза за стрелба тя се успокоява и започва плавни движения всъщност към това трябва да се стремим. Никога пушката не застава на едно място с изключение ако я хванем в менгеме. Та един и същ момент на плавното движение. Хубаво е спусъка да има така наречения празен ход. Правим няколко вдишвания и издишвания като последното е най-дълбоко, пушката трябва така да е насочена, че след последното издишване да сочи мишената. След, което обираме мекия спусък и между 5-8 сек. плавно продължаваме спускането. Ако до това време не се получи отказваме изстрела и го работим отново, защото след 8 сек. в кръвта намалява кислорода и се създава напрежение в тялото, което води до неточен изстрел. След изстрела не трябва да сваляме веднага пушката, а трябва да изчакаме да се успокои тя винаги застава там, където сме стреляли и ще ни покаже дали сме сгрешили или насочването е било лошо. Стремете се към ритмичност в стрелбата. Всеки изстрел да трае м/у 20 – 25сек. и м/у изстрелите около 10сек.
ПУШКАТА
Пушката представлява - цев, спускателен механизъм, приклад и мерни прибори. По горе бях писал,че накъдето насочим цевта там отива изстрела. В този ред на мисли смятам,че приклада е много важен за прецизният изстрел и трябва да обърнем особено внимание към неговото прогонване. Приклада трябва да може да се регулира по височина и дължина. Шийката на спусъка да е така прогонена,че спускащата ръка да ляга плътно,но без усилие. Сигурно някой ще каже,че евтина пушка,колкото и да я прогонваме високи резултати не можем да постигнем. Разбира се,че е така всяко оръжие си има пределна граница,просто трябва да търсим максимума. Колкото пушката е по класна,толкова резултатите ще са по-високи. Около 3г. тренирах с ХАЙНЕЛ 312 и бях стигнал ниво от около 320 - 330т. от 400 /упражнение 40 изстрела прав 10м./ след като ми зачислиха FWB300SU скочих с 25 - 30т. нагоре,когато прогонихме приклада по мен стигнах 370 - 375т. Задтилъка също трябва да се регулира по височина. Затова НИКАКВИ КОМПРОМИСИ С ПРИКЛАДА,АКО ИСКАТЕ ДА ИМА РЕЗУЛТАТ
Спускателен механизъм /спусък/ - за него не може да се каже много. Спусъка се регулира строго индивидуално. Хубаво е да има празен ход за да се намалят случайните изстрели,но всеки сам да реши как е най удобно за него.
Баланс на пушката - при различните пози за стрелба баланса е различен. При положение прав,баланса на пушката се проверява по сл. начин - заемаме положение прав и пускаме спускащата ръка надолу пушката трябва да стои свободно, не трябва да виси напред или назад,с което ще ни принуждава да я повдигаме или отпускаме. При положение на коляно и ФТ поза центъра на тежестта е по-нисък и затова баланса ще трябва да се коригира, но може и да се намери едно средно положение за всички пози.
Всичко писано до тук се постига с МНОГО ЧАСОВЕ ПРЕКАРАНИ В СУХИ ТРЕНИРОВКИ ЗА ОТДЕЛНИТЕ ПОЗИ и за да не ви е скучно докато стоите в дадена поза изработвайте сухи изстрели.
Искам до колкото мога да бъда полезен и темата да бъде дискусия на тема прецизна стрелба.
Също така ще ви предлагам тренировъчни упражнения и искам да поствате снимки с тяхното
изпълнение, за да ги коментираме и да има ефект от горе казаното. Естествено, който не е съгласен
с казаното, също да се включи със съответния аргумент всеки може да греши, няма лошо...
И накрая нямам усещането, че съм корифей в стрелковото изкуство, но ако помогна поне на един
ще съм много доволен...
Утре пускам първа стъпка към овладяване на прецизната стрелба...
======================================================================
Към тренировките по стрелба трябва да се подхожда с голямо желание,хъс и търпение. Не трябва да се бърза, трябва да се върви стъпка по стъпка.
Първа стъпка
СТОЙКАТА
Стойката е първия елемент, на който трябва да обърнем внимание при подготовката за стрелба. Първо трябва да определим водещото око това става по сл. начин: протягаме ръка напред с вдигнат палец и хващаме някаква цел пред нас. Когато гледаме с две очи, целта се вижда през палеца, когато затворим едното око после другото целта се вижда или не се вижда. Окото, с което не се вижда целта е водещото око. Това е окото с което трябва да гледаме през мерните прибори.
При заемане на стойката за стрелба предно стоящото рамо трябва да сочи мишената. Главата трябва свободно да ляга в/у набузника /без усилие и напрежение/, набузника се регулира по височина така, че като си поставим главата и погледнем през оптиката да не чувстваме никакво напрежение и картинката през оптиката да е ясна без луни. Задтилъка на приклада се поставя винаги на едно и също място. Тъй като всеки човек е уникален като структура /един с по-дълги ръце друг с по-дълги крака трети с по-къс торс и т.н./ се допускат малки отклонения за по голямо удобство на стрелеца. Стойката всеки сам трябва да си я изработи така, щото да има усещане, че пушката и тялото му са едно цяло и без напрежение. Спускащата ръка хваща шийката на приклада плътно, така че показалеца да легне спокойно в/у спусъка на първата фаланга на пръста. Защо там? Защото ако легне на възглавничката на пръса има голяма вероятност да изтърваме случайни изстрели, трябва да има твърда основа. Веднъж намери ли се удобната стойка, трябва винаги да се стремим към нея...
Втора стъпка
НАСОЧВАНЕ на ОРЪЖИЕТО
След, като сме намерили нашата стойка за стрелба, може би насочването е най-важният елемент от стрелбата. Какво значи прецизно насочване? Това е положение при, което когато погледнем през оптиката пушката сочи мишената без да участва мускул от нашето тяло, който да поддържа пушката в мишената. Ако участва мускул или мускулна група за вкарване пушката в мишената – в момента на спускане мозъка изпраща сигнал към тези мускули, които реагират и ще отклонят пушката в посока на тяхното свиване. Това може да се провери по сл. начин: след изстрел не сваляйте пушката, а изчакайте да се успокои и ако не сочи в целта, значи са участвали мускули /трябва корекция в насочването/.
Как практически да усвоим насочването?
Заемаме нашата стойка за стрелба, насочваме пушката към мишената и затваряме очи така изработваме “сух изстрел” след което отваряме очи, ако пушката не сочи в мишената правим корекция на насочването. Ако грешката е по хоризонтала въртим тялото в ляво или в дясно, ако е по вертикала местим задтилъка нагоре или надолу /за предпочитане е всеки задтилък да може да се мести по вертикала/. Трябва да се има в предвид, че като изместим задтилъка ще трябва да коригираме и набузника това значи, че и набузника ще трябва да се регулира по височина. И така до като пушката след изстрел “на сляпо” остава в целта. При ФТ насочването е от голямо значение, защото правилното насочване води до минимални грешки. Много важно е не ние да се нагласяме към пушката, а пушката да пригодим към нас /това е строго индивидуално/. Който има възможност да си направи приклад по поръчка, на който да се регулират - задтилъка, набузника и в дължина. Това е особено важно за практикуващите ФТ. Гарантирам ви, че ако си пригодите пушката към вас поне с 20% ще ви се подобри стрелбата.
ТРЕНИРОВКА: след насочване на оръжието затваряте очи и правите сухи
изстрели, като след всеки изстрел поглеждате и проверявате
насочването /това се прави на бял лист/ и така без да сваляте
пушката, като начало 15мин. .
След това 10 – 15 действителни изстрела на бял лист
Това упражнение се повтаря докато започнете да правите
групи на бял лист.
За практикуващите Ф.Т. особено по-младите колеги трябва в различните пози да стигнат до 40мин. без да свалят пушката
Вижте, ако прозвучи нескромно, моля да бъда извинен, но всичко което пиша не съм го чел НИКЪДЕ
Треньора ми беше бивш състезател от националния отбор на България участник на олимпиада. Всичко което
пиша съм го преживял и изстрадал. С това не искам да умаловажа труда на авторите и учебниците по стрелба.
Например - обучение м/у спортна стрелба и обучение на снайперисти разликата е голяма. Едните се учат на
стрелба, а другите да УБИВАТ...
Така, че аз предлагам да водим дискусия на тема прецизна стрелба
1. Проблеми със стойката /прав, на коляно, легнал от маса/
2. Проблими с насочването
3. Проблеми със спускането
4. Проблеми с пушката
Трета стъпка
СПУСКАНЕ /възпроизвеждане на изстрел/
Намерили сме стойката, насочили сме оръжието следва спускане. Натискането на спусъка трябва да става плавно без дърпане и засичане, винаги в един и същи момент. Какво значи един и същ момент - в началото на подготовката, когато се насочим и се подготвим за спускане пушката извършва едни хаотични движения нагоре, надолу наляво, надясно. С провеждането на много "сухи тренировки" и стоене много часове в определена поза за стрелба тя се успокоява и започва плавни движения всъщност към това трябва да се стремим. Никога пушката не застава на едно място с изключение ако я хванем в менгеме. Та един и същ момент на плавното движение. Хубаво е спусъка да има така наречения празен ход. Правим няколко вдишвания и издишвания като последното е най-дълбоко, пушката трябва така да е насочена, че след последното издишване да сочи мишената. След, което обираме мекия спусък и между 5-8 сек. плавно продължаваме спускането. Ако до това време не се получи отказваме изстрела и го работим отново, защото след 8 сек. в кръвта намалява кислорода и се създава напрежение в тялото, което води до неточен изстрел. След изстрела не трябва да сваляме веднага пушката, а трябва да изчакаме да се успокои тя винаги застава там, където сме стреляли и ще ни покаже дали сме сгрешили или насочването е било лошо. Стремете се към ритмичност в стрелбата. Всеки изстрел да трае м/у 20 – 25сек. и м/у изстрелите около 10сек.
ПУШКАТА
Пушката представлява - цев, спускателен механизъм, приклад и мерни прибори. По горе бях писал,че накъдето насочим цевта там отива изстрела. В този ред на мисли смятам,че приклада е много важен за прецизният изстрел и трябва да обърнем особено внимание към неговото прогонване. Приклада трябва да може да се регулира по височина и дължина. Шийката на спусъка да е така прогонена,че спускащата ръка да ляга плътно,но без усилие. Сигурно някой ще каже,че евтина пушка,колкото и да я прогонваме високи резултати не можем да постигнем. Разбира се,че е така всяко оръжие си има пределна граница,просто трябва да търсим максимума. Колкото пушката е по класна,толкова резултатите ще са по-високи. Около 3г. тренирах с ХАЙНЕЛ 312 и бях стигнал ниво от около 320 - 330т. от 400 /упражнение 40 изстрела прав 10м./ след като ми зачислиха FWB300SU скочих с 25 - 30т. нагоре,когато прогонихме приклада по мен стигнах 370 - 375т. Задтилъка също трябва да се регулира по височина. Затова НИКАКВИ КОМПРОМИСИ С ПРИКЛАДА,АКО ИСКАТЕ ДА ИМА РЕЗУЛТАТ
Спускателен механизъм /спусък/ - за него не може да се каже много. Спусъка се регулира строго индивидуално. Хубаво е да има празен ход за да се намалят случайните изстрели,но всеки сам да реши как е най удобно за него.
Баланс на пушката - при различните пози за стрелба баланса е различен. При положение прав,баланса на пушката се проверява по сл. начин - заемаме положение прав и пускаме спускащата ръка надолу пушката трябва да стои свободно, не трябва да виси напред или назад,с което ще ни принуждава да я повдигаме или отпускаме. При положение на коляно и ФТ поза центъра на тежестта е по-нисък и затова баланса ще трябва да се коригира, но може и да се намери едно средно положение за всички пози.
Всичко писано до тук се постига с МНОГО ЧАСОВЕ ПРЕКАРАНИ В СУХИ ТРЕНИРОВКИ ЗА ОТДЕЛНИТЕ ПОЗИ и за да не ви е скучно докато стоите в дадена поза изработвайте сухи изстрели.