Само едно уточнение, преди да споделя наблюденията си по този въпрос: явленията "фокусиране при слънчево и мрачно време" и "парадокса на гумения удължител" нямат нищо общо.njatanasow написа:Незнам защо но аз също имам по добри резултати когато е мрачно времето,особенно и да вали
Фокусирането с оптиката при мрачно време при мен категорично винаги е било по-прецизно отколкото при контрастна слънчева светлина. Винаги прострелвам оптиките си за разграфяване на дистанции при облачно време. Ярко доказателство за този факт получих в мрачната гора на SF50: без колебание спирах въртенето на гривната с ясно изчистен фокус и бързо и лесно си определях дистанциите.
Следващата част на поста ми визира една моя хипотеза и вероятно тя ще е интересна само за колегите, които освен стрелкови имат и технически интереси в сферата на оптиките . Ето моето обяснение, но не от скромното ми занимание с оптики, а от 30-годишната ми любителска практика с огледално-рефлексни фотоапарати и съответните теле и варио обективи към тях: Една от многото общи характеристики на фотообективите и оптиките е дълбочината на острота. Класните фотообективи имат скала, която показва, че при фокус на 10м примерно, ще имаме рязък /остър/ образ в диапазона 9 - 11м. В останалите дистанции образът постепенно ще се размазва. Но: докато при конструирането на обективи се гони по-голяма дълбочина на остротата, то при оптиките е обратно - колкото по-къс диапазон от образа е на фокус толкова по-прецизно ще хванем разстоянието до целта. Дотук добре - почти идентична конструкция на телеобективи и оптики. Има обаче една особеност: на същата скала за дълбочина на остротата можем да видим, че при по-отворена бленда на обектива дълбочината е по-малка, а със затварянето на блендата диапазонът на ясния образ чувствително се увеличава. Оптиките нямат бленда. При тях дълбочината на рязкост би трябвало да е константа, независимо дали "снимаме" при слънчево или при мрачно време. Да, ама .... не :write: !
Ето моята хипотеза: огледално-рефлексният фотоапарат фокусира върху матово стъкло. Окото вижда готовия образ, прожектиран на това стъкло и лещата на окото не играе оптична роля. При оптиката образа се пречупва и през лещата на окото и се прожектира чак върху ретината. И точно тук се намесва съвършенството на природата: зеницата на човешкото око е всъщност бленда. При ярка слънчева светлина зеницата се свива, както знаем, и се получава ефекта на фотообектив със затворена бленда - увеличава се дълбочината на ясния образ и ние се затрудняваме да определим къде точно да спрем да въртим фокусировката. При мрачно време природата отваря тази "бленда" , образа скъсява своята острота и ние по-лесно намираме точното положение на фокуса .