Една жена била омъжена за именит, но доста по-възрастен от нея професор.
Не след дълго той починал и я оставил вдовица в разцвета на силите ѝ.
След като преминал траурният период, тя се поогледала и си харесала си един млад хубав здравеняк.
Въпреки че той бил със средно образование, се омъжила за него.
Предвид обстоятелствата нямали пищно сватбено тържество, но булката приготвила богата вечеря за двамата.
Когато го поканила на масата, новият ѝ съпруг казал:
- А, не! Моят баща ми е казвал, да не сядам на вечеря с жена си, преди да съм я задоволил.
Взел я на ръце и я занесъл в спалнята. След това, разбира се, си хапнали сладко, сладко.
На другата сутрин булката събудила мъжа си и му казала, че го чака апетитна закуска - палачинки, мекички, омлет.
- А, не! Майка ми ми е казвала да не сядам на закуска с жена си, преди да съм я задоволил.
Същото се потретило и на обяд, защото така му бил казал дядо му и т.н.
След няколко дни жената седнала на кафе със свои приятелки. Те били много нетърпеливи да разберат как е животът с новия ѝ съпруг.
- Какво да ви кажа? Не е образован като предишния, но е от много добро семейство...