Седя си вкъщи, настроението ми е да си купя пушка и да се удавя. В този момент звъни телефонът. Вдигам го, поглеждам номера и веднага разбрах-край с лошото ми настроение.
-Ало!
-Здрасти, Игоре! Зает ли си?
-Мисля, че не.
-Чуй, с какво може да се намаже изгорено, за да не те боли гадното?
-Ти какво, изгори си пръста на ютията ли?
-Да бе, пръста, ама тоя, дето, мамка му, между краката ми се клати.
-Еви му мамата..КАК?
Сринах се във фотьойла, превивайки се от смях, като предвкусвах нереална история. Всъщност със Сергей се случват именно такива и то-постоянно. Доколко е човек „с късмет“-просто е нереално.
-Как-как..с мерак! Боядисвах радиатора в кухнята. Накрая измих четката в бурканче с бензин, а бензина изхвърлих в тоалетната чиния. След това си казах, че за тази богоугодна работа заслужавам цигара. Влязох в тоалетната да я изпуша, а едновременно с това и да си облекча нуждата. Седя, значи, като планински орел на Кавказките върхове. По навик хвърлих фаса в чинията…Така изтрещя!!!
Аз, от смях, се плъзнах от фотьойла и, свит на две, задъхвайки се от смях, пресипнало му казах:
-Сергей, ти си абсолютен дебил-бензинът и водата не се смесват!
-Да, мамка му, разбрах, само че едва след това. Даже още не съм го измил. По дяволите, ще трябва и вратата да поправям…..
-Каква врата? Ти и вратата ли изгори
-прошепнах аз, защото вече нямах сили да се смея.
-Неее, бе…Спуках я, с главата си. Аз, когато изтрещя, от уплах така подскочих напред, че се врязах с все сила с тиквата си в нея. Едва не я пробих. Щеше да ми е като хомот тогава.
-Ох, спри, Серго! Повече не мога да се кискам,- промълвих, триейки леещите се от очите ми сълзи-Ще умра още сега!
-Дай ти на теб само да се кискаш, а на мен ми се плаче! Ходя тук само по халат, без гащета. Боли, мамка му. А не стига това, ами и реших да изчистя пода от боята преди да се прибере жена ми. Стоя, значи, на четири крака, запретнал съм халата, за да не се изцапа, разкрачил съм си краката. А, да, и нали съм без гащета, камбанките ми се люлеят насам-натам. Моята пък, неотдавна, домъкна вкъщи някакво коте.Тази гадина се прокрадна изотзад и…..
Аз направо се сринах под масата. Не можех нито да говоря, нито да се смея, само конвулсивно хлипах.
-Дай му само да се смее, като побъркан-възмутено засумтя Серьожа-аз му разказвам мъката си, а той се киска. По-добре да отида да си острижа косата от темето.
-О, Господииииииииииии! А косата ти какво общо има?-попитах, заеквайки от смях.
-Еми така…Когато тази дребна, пухкава, гадина си заби ноктите в яйцата ми, аз, от уплах, си залепих главата на радиатора.
По-нататък не можех да дишам от смях.
От Рунет