Walther Maximathor - кал. 5,5 мм. Първото нещо, което направих, беше да махна осмицата. Тя е захваната за цевта, посредством 1 щифт, който се избива. За да се извади цевната кутия и цевта, от приклада, първо трябва да се развие цилиндъра. Той е с работно налягане 200 бара и тестово 450 бара, което ме кара да мисля, че всъщност си е 300 баровия валтерски резервоар. Цевната кутия е хваната за приклада с двата болта на спусковата скоба и излиза лесно, след като се развият. На самата цевна кутия пише, че пушката работи на 200 бара. Над 200 бара, клапанът отваря по-слабо. Друго нещо, което ми направи впечатление е, че капакът на цевната кутия е затворен със самонарезни винтове - 4 броя. Задължително трябва да се сменят. Аз ги смених с болтчета с шестограмна глава, дълги 12 мм, които пасват идеално. Ударникът се движи гладко, но го полирах съвсем леко от двете страни, за да падне чепакът, който е останал от обработката в завода. Предпазителят е автоматичен и се задейства при всяко зареждане, затова го елиминирах, като извадих планката, която го свързва със спусъка. Спусъкът е дървен и твърд, но след смяната на една пружинка и болтчето отдолу, си идва на мястото и олеква много. Дотиквача не съм го пипал, но Стоян Киборга каза, че може да създаде проблем - при него се е счупил зареждащият лост, когато е използвал малко по-корава пружина. Решението е, отворът за лоста да се разпробие докрай, да се нареже резба и да се изработи нов лост, който да се навива докрай в отвора. Бойният клапан беше с много лигава пружина и отначало не искаше да затвори. Смених я с по-дълга и по-твърда, така че при натиск с пръст да усещам лека болка. Клапанът стана много пъргав и си затваря без проблем. Първото отваряне на клапана е малко по-трудно, защото капачката е залепена за клапанното тяло. За развиването и използвах приспособление, което може всеки да сглоби за 30 секунди - френски ключ и 2 шестостенни накрайника, които трябва да влизат плътно в отворите на капачката. След като се развие, на капачката задължително се поставя о-пръстен за да не изпуска. Аз използвах 14х1, но става и 15х1. Цевта е Lothar Walther и се изважда, също след като се избие 1 щифт, който я блокира. Отворът за въздух не е 1, както сме виждали при повечето пушки, а са пробити 4 малки, срещуположни отвора. Не съм ги разпробивал навътре, а само ги направих на конус отвън. Трансферпортът е разпробит през цевната кутия, а паразитният отвор е затапен със съчма. Фабрично е 5,2 мм и според мен е достатъчен. За да се разшири, трябва да се избие съчмата, а на нейно място след това се навива стопорен болт. Разумният максимум е 5,8 мм. Пружината на ударника я скъсих с 1 мм - отрязах последната витка и я полирах. Така настроена пушката направи 3 барабана - 24 изстрела с JSB 1,175 гр. със скорост 291-298 м/с от 170 до 130 бара. Точността на 50 м. е една дупка. Стреляно е без заглушител, а имаше и вятър. Мисля, че ако се постави редуктор на Huma, пушката ще може спокойно да се пълни на 240 - 250 бара и така ще прави минимум 50-60 изстрела, с тази скорост и ще е скалпел. Благодаря на Стоян, и на Ники Атанасов за напътствията.
Щока на клапана на 16-та е много изтънен в средата и вероятно силния пердах му е видял сметката.
