t.marev
Редовен Потребител
Здравейте! Днес искам да ви представя ARTEMIS GR 1600 W. Тя е нещо като флагмана на пружинните пушки на фирмата. Спрял съм се на нея, защото е най-мощна /това май нямаше нужда да го пиша/
най-странна, красива е и освен това никой във форума няма такава, а може би е първата и единствена в България, както обича да казва Анди.
Искам да благодаря на колегите Kifa и bleu 81, които ме подкрепиха и разсеяха колебанията ми дали да я поръчам от един комшийски сайт, нещо което не бях правил досега.
Магнум сегмента при пружинните пушки, у нас е представен главно от солидния класик ГАМО 1250 Хънтър, от напористия масовик Хатсан 125 и братовчед му Хатсан 135 и от елегантната фрау Диана 350. Любопитно е да видим как стои на този фон АРТЕМИС 1600 и дали може да се впише в тази изискана компания.
Представянето се забави малко, тъй като пушката беше под карантина /да няма някой скрит вирус по кьошетата/ и от време на време се използваха шотландски, руски, гръцки и български дезинфектанти.
Технически данни.
Калибър - 5.5 мм
Зареждане - чупеща цев
Обща дължина - 1180 мм
Дължина на цевта 445 мм
Общо тегло - 4.2 кг.
Източник на енергия - газова пружина
Спусък - двустепенен, регулируем.
Мерни прибори - регулируеми, със сменяема мушка.
Начална скорост 300 м/сек
Автоматичен предпазител
Оказва се, че претендентът съвсем не е новак, а няколко години шества по света с различен успех и под различни имена / FOX, Strike One, B-021/. Независимо от скромната си цена, той съвсем не изглежда като беден роднина, напротив стои солидно и демонстрира известен финес. Еклектичния дизайн е по-скоро атрактивен и в известен смисъл артистичен.
Още от самото начало се набива на очи добрата комплектация на пушката - набор от 3 допълнителни бленди за мушката, допълнителна релса за оптика и аксесоари с размер 22 мм, подвижен алуминиев супресор, даже на някои клипчета съм виждал да се доставя с двунога. За съжаление при мен пушката дойде без въпросния супресор, благодарение на нЕкои особености на гръцкото национално….законодателство.
Цевта, цевната кутия и тялото на компресора са масивни и са добре покрити с плътна черна оксидация.
Добре оформени ръбове, плътни сглобки, но по повърхностната обработка има какво да се желае.
В задната част на компресора има „лястовича опашка“ 11 мм.
а в комплекта влиза и релса за 22мм „уивър“ закрепване. Лоста който задвижва буталото, е от две части и е изцяло скрит в прореза на полуложата.
Винтовете, държащи предната част на компресора към приклада, са под 45 градуса, което гарантира минимално разхлабване.
Заключването на цевта е поверено на два дебели и добре загладени зъба.
Това което ме впечатли е оксидацията на цевната кутия там където се долепя до цилиндъра. На повечето евтини пушки които съм виждал, това чело е шлайфано допълнително, след оксидацията, тоест е припасвано. На този Магнум, изработката е такава, че такова припасване не се е налагало.
Предпазителя е автоматичен, щрака отчетливо, но като че ли действа на обратно
положение заключен и
положение огън.
Спусъкът е двустепенен, регулируем, сравнително лек /по-лек отколкото на другите ми две пушки/ и е с някакво неръждаемо покритие или е от цветен метал. Съвсем правилно според мен, производителят е ограничил достъпа до регулиращите винтчета, за да не си играе всеки с тях.
Твърди се, че това е модифициран хатсански Куатро спусък.
Солидния дървен приклад е много добре обработен и е лакиран така че си личи структурата на дървото. Не е матов, но и на лъска като стар гардероб /в което няма нищо лошо/.Има двустранно оформена буза, специално за леваци и разбира се задължителната накатка на дръжката и полуложата. Предната част на полуложата е оформена с т.нар. „патешка човка“, за която още се спори дали е английско или френско въведение.
Прекалено често употребявам думата солидно, но това е впечатлението което оставя китаецът - всичко е едро, здраво, дебело, без да е грубо, изглежда надеждно и вдъхва доверие. Човек не би се поколебал да я вземе на сафари в Африка.
Мерните прибори са решени в „ретро“ стил….мерника има въртяща пластина с различни по ширина прорези, а мушката има няколко сменяеми бленди, влизащи в комплекта. Виждал съм такива на стари спортни немски пушки.
Зареждането на пушката не е никак лесно, но с оглед на сериозната енергия, усилието си заслужава. За сравнение - Хатсан 125 се зарежда по-трудно. Силата за зареждане е почти колкото на моя Браунинг, който обаче е 10-на Джаула по-малко. Вероятно това се дължи на газовата пружина. Предполагам че с монтиран супресор, зареждането значително ще се облекчи.
Накрая искам да спомена за един непреодолим недостатък на тази пушка…..голяма ми е! Ако на времето като дете, бях ял повече и бях пораснал още десетина сантиметра……В началото даже се замислих дали да не я продам, но после се сетих едно време на фронта какви големи Манлихери мъкнехме…..реших да си я оставя. В края на краищата няма да ходя на лов за слонове повече от два пъти в годината!
Изобщо Артемис няма от какво да се срамува - има се всичко - добра конструкция, съвсем прилична изработка, прецизни мерни прибори, автоматичен предпазител, регулируем двустепенен спусък и разбира се сила. Въпреки че пушката очевидно е проектирана в духа на разумната достатъчност, смятам че тя може да заеме достойно място в арсенала на любителите на „тежката артилерия“, стига разбира се те да са по-високи от 180 см.
Следва продължение.
най-странна, красива е и освен това никой във форума няма такава, а може би е първата и единствена в България, както обича да казва Анди.Искам да благодаря на колегите Kifa и bleu 81, които ме подкрепиха и разсеяха колебанията ми дали да я поръчам от един комшийски сайт, нещо което не бях правил досега.
Магнум сегмента при пружинните пушки, у нас е представен главно от солидния класик ГАМО 1250 Хънтър, от напористия масовик Хатсан 125 и братовчед му Хатсан 135 и от елегантната фрау Диана 350. Любопитно е да видим как стои на този фон АРТЕМИС 1600 и дали може да се впише в тази изискана компания.
Представянето се забави малко, тъй като пушката беше под карантина /да няма някой скрит вирус по кьошетата/
и от време на време се използваха шотландски, руски, гръцки и български дезинфектанти.Технически данни.
Калибър - 5.5 мм
Зареждане - чупеща цев
Обща дължина - 1180 мм
Дължина на цевта 445 мм
Общо тегло - 4.2 кг.
Източник на енергия - газова пружина
Спусък - двустепенен, регулируем.
Мерни прибори - регулируеми, със сменяема мушка.
Начална скорост 300 м/сек
Автоматичен предпазител
Оказва се, че претендентът съвсем не е новак, а няколко години шества по света с различен успех и под различни имена / FOX, Strike One, B-021/. Независимо от скромната си цена, той съвсем не изглежда като беден роднина, напротив стои солидно и демонстрира известен финес. Еклектичния дизайн е по-скоро атрактивен и в известен смисъл артистичен.
Още от самото начало се набива на очи добрата комплектация на пушката - набор от 3 допълнителни бленди за мушката, допълнителна релса за оптика и аксесоари с размер 22 мм, подвижен алуминиев супресор, даже на някои клипчета съм виждал да се доставя с двунога. За съжаление при мен пушката дойде без въпросния супресор, благодарение на нЕкои особености на гръцкото национално….законодателство.
Цевта, цевната кутия и тялото на компресора са масивни и са добре покрити с плътна черна оксидация.
Добре оформени ръбове, плътни сглобки, но по повърхностната обработка има какво да се желае.
В задната част на компресора има „лястовича опашка“ 11 мм.
а в комплекта влиза и релса за 22мм „уивър“ закрепване. Лоста който задвижва буталото, е от две части и е изцяло скрит в прореза на полуложата.
Винтовете, държащи предната част на компресора към приклада, са под 45 градуса, което гарантира минимално разхлабване.Заключването на цевта е поверено на два дебели и добре загладени зъба.
Това което ме впечатли е оксидацията на цевната кутия там където се долепя до цилиндъра. На повечето евтини пушки които съм виждал, това чело е шлайфано допълнително, след оксидацията, тоест е припасвано. На този Магнум, изработката е такава, че такова припасване не се е налагало.
Предпазителя е автоматичен, щрака отчетливо, но като че ли действа на обратно
положение заключен и
положение огън.
Спусъкът е двустепенен, регулируем, сравнително лек /по-лек отколкото на другите ми две пушки/ и е с някакво неръждаемо покритие или е от цветен метал. Съвсем правилно според мен, производителят е ограничил достъпа до регулиращите винтчета, за да не си играе всеки с тях.
Твърди се, че това е модифициран хатсански Куатро спусък.
Солидния дървен приклад е много добре обработен и е лакиран така че си личи структурата на дървото. Не е матов, но и на лъска като стар гардероб /в което няма нищо лошо/.Има двустранно оформена буза, специално за леваци
и разбира се задължителната накатка на дръжката и полуложата. Предната част на полуложата е оформена с т.нар. „патешка човка“, за която още се спори дали е английско или френско въведение.Прекалено често употребявам думата солидно, но това е впечатлението което оставя китаецът - всичко е едро, здраво, дебело, без да е грубо, изглежда надеждно и вдъхва доверие. Човек не би се поколебал да я вземе на сафари в Африка.
Мерните прибори са решени в „ретро“ стил….мерника има въртяща пластина с различни по ширина прорези, а мушката има няколко сменяеми бленди, влизащи в комплекта. Виждал съм такива на стари спортни немски пушки.
Зареждането на пушката не е никак лесно, но с оглед на сериозната енергия, усилието си заслужава. За сравнение - Хатсан 125 се зарежда по-трудно. Силата за зареждане е почти колкото на моя Браунинг, който обаче е 10-на Джаула по-малко. Вероятно това се дължи на газовата пружина. Предполагам че с монтиран супресор, зареждането значително ще се облекчи.
Накрая искам да спомена за един непреодолим недостатък на тази пушка…..голяма ми е! Ако на времето като дете, бях ял повече и бях пораснал още десетина сантиметра……В началото даже се замислих дали да не я продам, но после се сетих едно време на фронта какви големи Манлихери мъкнехме…..реших да си я оставя. В края на краищата няма да ходя на лов за слонове повече от два пъти в годината!
Изобщо Артемис няма от какво да се срамува - има се всичко - добра конструкция, съвсем прилична изработка, прецизни мерни прибори, автоматичен предпазител, регулируем двустепенен спусък и разбира се сила. Въпреки че пушката очевидно е проектирана в духа на разумната достатъчност, смятам че тя може да заеме достойно място в арсенала на любителите на „тежката артилерия“, стига разбира се те да са по-високи от 180 см.
Следва продължение.
