В началото на 90-те години на пазара се появява пушката
TX200 Mark, която в последствие ще се нарече ТХ 200 МК 1. Тази пушка заменя пушките, които у нас са все още неизвестни, а именно
Bora,
Mistral,
Camargue and
Khamsin https://www.airgunmagazine.co.uk/tests/classic-gun-spotlight-air-arms-camargue/. Първите ТХ 200 нямат контри (предпазители) срещу произволно изпускане на подвижния цилиндър при зареждане. (
Само за сведение палецът на лявата ми ръка е с половин сантиметър по-къс от една „китайка”). След това се появява ТХ 200 МК 2, която има вече такава контра, но е с повече от три стопиращи засечки на цилиндъра. След това се появява МК 3 с три засечки и елегантен приклад с овални форми, които са представени и до днес. Пушката се произвежда в два калибъра 0,177 и 0,22 и съответно в два мощностни варианта 16 и 22 Дж. Когато хванах тази пушка в ръце усещането беше за тежка пушка, но някак си добре балансирана. Впечатли ме прецизната изработка на оръжието. Прикладът беше буков, матов и с усещане при допир на кадифе. Накатката е направена с лазерни технологии и изглежда като произведение на изкуството. Оксидацията ми прилича по-скоро на порцеланово покритие. След като разглобих пушката установих, че тя не се нуждае от разконсервация. По бързина и простота при разглобяването, тя отстъпва единствено на ИЖ 22. Има един специалист, чиито консултантски услуги ползват от „Рyramydair”. Казва се
Том Гейлорд. Прочетох доста от докладите му. Очевидно е пристрастието му към тази пушка, която има и като лична. Същият не взима отношение по ремонти, тунинг и др. За здравната на пушката не споменава нищо, освен, че с личната си пушка е направил над 10000 изстрела. За това време пушката е запазила мощността си без да споменава, че има подменени части. На върха на пружинните пушки той поставя ТХ 200 с лека преднина пред Вайраух 97 и Walther LGU. Но да продължа с моите впечатления. При огледа след разглобяването установих, че само три детайла в оръжието са отлети от ЦАМ. Е от цам до цам има разлика. Спусък, спускова скоба и опората на зареждащия лост. Подвижният цилиндър не е хонингован. Детайлите бяха правилно смазани и то само там, където е необходимо. Странно, но оста около, която лагерува и се върти зареждащия лост не беше смазана (!) Нарезната част на цевта Lothar Walther е дълга 33 см. Дължината на цевта (кожуха) плюс участъкът в цевната кутия е 38 см. Има някакъв участък, който е като заглушител, но не мога да го опиша, защото не познавам детайла отвътре. Замислих се за пружината. Ами нейното предварително „смачкване” в покой на пушката е около 3-4 сантиметра. За това и лесно се разглобява. Явно умората от положението и в покой е малка. За това и изкарва толкова дълго (поне така си мисля). Що се отнася до 16 джауловата то е 1-2 см. Правя аналогия с руските, а и други пушки. При тях предварителното смачкване/свиване е около ¼ и повече от дължината им. Или те „остаряват/отслабват” само от стоене в пушката. Направи ми впечатление, че усилието при зареждане на пушката е постоянно от начало до край при движение на лоста за зареждане. Перфектна кинематика на лостовата система!!! Въздушния отвор и оста на компресора са в оста на цевта. Нещо, което някои ще оспорят, но този факт е значим за загубите на енергия от местни съпротивления при движение на въздуха. Това е и при Аншутц 380. При FWB няма съосие. Това прави профилът на МК3 малко „гърбав” в участъка на цевната кутия. Или бих казал изглежда като „шприц за приготвяне на сладки”. Замислих се за спусъка. Ако си представим целта, оръжието и човека, като една неразделима триада, ще видим, че спусъкът е връзката на човека с оръжието. Или от неживото спусъкът е най-важен. В случая спусъкът изглежда малко груб излязъл от отливката, матов, недовършен. НО. Допирът с него е приятен, някак си удобен за употреба. Проблемът тук е че спусъкът се намира много близо до ръкохватката, за разлика от този на Weihrauch HW97, който е прекалено далеко. Спусъкът е регулируем и е подобрена версия на HW97. Регулират се свободния ход, работния ход и твърдостта на спусъка. Твърдостта на спусъка е регулирана заводски, като болтчето е фиксирано с паста против саморазвиване. Може да се регулира допълнително, но не се препоръчва от производителя.
Пружината. Този елемент от „двигателя” за мен остава загадка. Независимо от малкото предварително свиване в цилиндъра дава един равен изстрел с отчетлив и приятен откат. Или бутало, утежнител и пружина създават един баланс, една енергия, която остава постоянна и след 10000 изстрела (
Том Гейлорд). Излиза, че пружината е като газовата. От къде това постоянство? Явно се дължи на перфектната изработка. От предлаганите китове за 16 и 22 дж е видно, че освен различните пружини, са различни и утежнителите. Разликата е в няколко грама. Но гарантират точно тези показатели 16/22. Е, това е английска прецизност. Данни за 22 джауловата пружина. Дължина: 236мм, Брой навивки: 29, Външен диаметър: 21мм, Вътрешен диаметър: 14.3мм, дебелина на телта 3.3 мм. В бъдеще ще установя колко е работния обем на компресора. Диаметъра на цилиндъра е 25 мм. Маншетът доста прилича на гамовскити и ижевските, но не знам дали са съвместими.
Покупка и опаковка. За покупката писах в темата за снимки на пушките. Опаковката на пушката е в добре защитен кашон от картон и велпапе. В кашона има две шестограмни ключета за регулировка на спусъка, книжка на английски и шишенце с някаква течност, която не знам за какво е.
Първи изстрели. Извадена от кашона показа 20.9 дж. Първите 10-12 изстрела бяха с лек дизел. След това изчезна. След 50-60 изстрел започна да се покачва енергията. Към стотния надхвърли 21 дж. Тенденцията е към покачване. Девиацията в скоростите е не повече от 2 м/с. Предстои покупка на 16 джаулова пружина. За точността ми е неудобно да пиша. Не знаех, че съм такъв стрелец.
Разглобяване. За да се разглоби пушката са необходими два шестограмни ключа 3 и 5 мм и един гаечен 10.
Любопитно
В американските сайтове ще видите/прочетете, че се споменава за версии на ТХ 200 като Mark 4 и Mark 5. Оказва се, че това са продукти на следпродажбено персонализиране на известния американски специалист по тунинг поръчки Джим Макари. За сега ТХ 200 МК 3 е последния модел на заводите в Източен Съсекс-Великобритания.
Заключение. Това е най-доброто, което съм държал в ръцете си, изключая спортните пушки. Е, не съм държал всичко.