Термообработка и метални покрития - оксидиране , никeлиране , анодиране и др.
- Автор на темата delpx
- Начална Дата
Основния ви проблем, ще бъде как да вкарате целия меден анод в цевта, така че да не опира.
Опъната като струна чиста медна тел и на нея нанизана цевта с две пластмасови тапи в краищата.
Ще ви трябва разтворим анод, заради нищожното количество електролит, който няма да е наситен достатъчно.
Но дори и да се получи, накрая остава основния проблем.
Ще ви цитирам част от това което си чел:
Катодни метални покрития са медните, никеловите, хромовите, калаените и тези от благородни метали. Те защитават техническото желязо от корозия само при условие че са качествени (плътни, без пори и драскотини) (Епокр > Емет). При нарушаване целостта на катодните покрития под влияние на корозионната среда се образува макрокорозионен галваничен елемент, в който техническото желязо се явява анод и бързо кородира. Основни изисквания към този вид покрития са: да имат добро сцепление с основния метал и необходимата дебелина, да са плътни непорести.
Заради малкото количество електролит, според мен няма да се получи равномерно покритие навсякъде, и само след няколко месеца ще имаш цев с язви......
Опъната като струна чиста медна тел и на нея нанизана цевта с две пластмасови тапи в краищата.
Ще ви трябва разтворим анод, заради нищожното количество електролит, който няма да е наситен достатъчно.
Но дори и да се получи, накрая остава основния проблем.
Ще ви цитирам част от това което си чел:
Катодни метални покрития са медните, никеловите, хромовите, калаените и тези от благородни метали. Те защитават техническото желязо от корозия само при условие че са качествени (плътни, без пори и драскотини) (Епокр > Емет). При нарушаване целостта на катодните покрития под влияние на корозионната среда се образува макрокорозионен галваничен елемент, в който техническото желязо се явява анод и бързо кородира. Основни изисквания към този вид покрития са: да имат добро сцепление с основния метал и необходимата дебелина, да са плътни непорести.
Заради малкото количество електролит, според мен няма да се получи равномерно покритие навсякъде, и само след няколко месеца ще имаш цев с язви......
В галванотехниката,медното покритие се прави с разтвор, по спомен с меден сулфат. Като покритие няма да свърши никаква работа, с всеки изстрел то ще си заминава 
никаква износоустойчивост няма. Галванотехнически покрития в домашни условя си е приключение и се изискват не малко средства за вложения в техника разтвори и т.н. да не говорим колко са вредни за здравето.... по-добре да се даде на някой да ви го направи. Отделно, че почти винаги като се настройват ваните и тока, се правят проби за да се установи всичко в норма ли е и се прави замерване на дебелината на покритието. Отделно, че за да се постигне добро покритие в дълъг тесен отвор ще се изисква и добра циркулация и помощни средства за да се получи равномерно покритие .... и т.н.
Не искам да ви отчайвам, ама по-добре не барайте цевите най-много да ги орезилите, просто си им взимайте каквито чашки харесват.
никаква износоустойчивост няма. Галванотехнически покрития в домашни условя си е приключение и се изискват не малко средства за вложения в техника разтвори и т.н. да не говорим колко са вредни за здравето.... по-добре да се даде на някой да ви го направи. Отделно, че почти винаги като се настройват ваните и тока, се правят проби за да се установи всичко в норма ли е и се прави замерване на дебелината на покритието. Отделно, че за да се постигне добро покритие в дълъг тесен отвор ще се изисква и добра циркулация и помощни средства за да се получи равномерно покритие .... и т.н.Не искам да ви отчайвам, ама по-добре не барайте цевите най-много да ги орезилите, просто си им взимайте каквито чашки харесват.
angelmr
Редовен Потребител
Покритията на цевите се използват от много време. Особено за огнестрелното оръжие водят до немалко ползи. Има си добре разработени технологии за нанасяне на покритието. Проблема е че не са за мед. За да се получи покритие с подходяща плътност, трябва да се постигне специфична плътност на тока. Което за неспециалист си е предизвикателство. Преди време ми бяха пратили някакъв стар учебник за оръжейната промишленост, в който се описваше и електрохимичната технология (нали съм химик). Не съм го чел, но по спомен имаше дадени конкретните параметри за материали, ток и напрежение. Но за хромиране, а не за помедняване. За съжаление форума не позволява да се качват файлове с това разширение, който се интересува нека ми прати мейл да му ги пратя.
angelmr, благодаря за информацията !
Медта няма да издържи приличен брой изстрели ... поне всички така казват и 100% съм съгласен, мека си е медта - не е за тази работа.
Лично аз не знам дали хромирането на цевта отвътре ще има необходимата износоустойчивост ?!??!
Ако е така - ще му мислим отново ...
Засега сме се отказали от тъпото начинание и всеки си ближе раните персонално
Медта няма да издържи приличен брой изстрели ... поне всички така казват и 100% съм съгласен, мека си е медта - не е за тази работа.
Лично аз не знам дали хромирането на цевта отвътре ще има необходимата износоустойчивост ?!??!
Ако е така - ще му мислим отново ...
Засега сме се отказали от тъпото начинание и всеки си ближе раните персонално
angelmr
Редовен Потребител
angelmr, благодаря за информацията !
Медта няма да издържи приличен брой изстрели ... поне всички така казват и 100% съм съгласен, мека си е медта - не е за тази работа.
Лично аз не знам дали хромирането на цевта отвътре ще има необходимата износоустойчивост ?!??!
Ако е така - ще му мислим отново ...
Засега сме се отказали от тъпото начинание и всеки си ближе раните персонално
Медта не е ЧАК толкова мека. Има твърдост от 3 по скалата на Мос, докато оловото има твърдост от 1.5, а стоманата 4-4.5. Както се вижда разликата между оловото и медта е приблизително колкото медта и стоманата (а има медни чашки на пазара). За износване можем да говорим само от някакви абразиви вкарани с чашката, не и от самата чашка. Освен ако не стреляте с медни/помеднени чашки. Но естествено най-доброто покритие ще е хромовото. Все пак цевите на бойните оръжия се хромират именно за по-добра износоустойчивост.
Това което ви казват за медта, вероятно важи за химичното отлагане на слой от мед. Химично отложената мед, посредством най-обикновено потапяне в разтвор на медна сол, трудно ще може да бъде докарана с нужната плътност, а и със сигурност слоя ще е тънък. Но електролитно отложената мед може да бъде с доста здрав слой. Принципно преди да се хромира един детайл се помеднява. Слоя хром се нанася върху слой мед. Не знам дали това важи и за хромирането на цеви.
Но всичко това си е на теория, нямам идея дали си заслужава играчката.
ПС. По въпроса за защитата на другите части от цевта, различни от вътрешността, до колкото знам най-добрия метод е потапяне в разтопен восък или парафин.
Dominus
Редовен Потребител
Бааах мааму сложнотии.
Правих същите монтажи, но с пигмент. Спомням си първите стъпки. Бяха доста сходни с твоите. Търсех някакви невероятни контакти, болтчета и пу..... ма..... Големи драми. Нищо свястно накрая.
Сега: Хващаш някой монтьор от енергопро и го молиш за едно парче проводник. Представлява много алуминиеви жици омотани около една стоманена. Развиваш, режеш, търкаш с шкура и сгъваш на две. Трябва да е напъната скоба като я вкараш в отворите та монтажа. От там вече не бараш монтажа. Нанизваш скобите с детайлите върку една обща медна, дебела, която няма контакт с електролита и която е захранваща за всички детайли.
Между другото, тия детайли не мязат да имат покритие. Покритието започва леко да жълтее и колкото по-наситено е, толкова по дебел е алуминиевият оксид.
М...да. Покритието представлява алуминиев оксид. Много твърд минерал. Същият от който се правят шкурите. И е диелектрик.
И още нещо. Ако не си овладял процеса не се хвърляй на отговорни детайли. Това което е много вероянно за се случи е да ецваш само детайлите. Демек да ги стапяш в киселината. Ако ги оцветиш в черно до плътно черно за около 5мин. е добре. Това означава че слоят не е нвърде тънък и се напоява с багрило бързо и лесно. А зако черно? Защото е най-показателен цвят. Ако почне да дава некви лилави или сини нюанси значи покритието ти е много лабаво. Тънко пок.итие се прави единствено ако няма да се боядисват детайлите, за да останат възможно най-натурални.
Те тия префалени бкл-и са с почти никакво покритие. Свалих го в УЗ вапа за по-малко от 5 мин.
Правих същите монтажи, но с пигмент. Спомням си първите стъпки. Бяха доста сходни с твоите. Търсех някакви невероятни контакти, болтчета и пу..... ма..... Големи драми. Нищо свястно накрая.
Сега: Хващаш някой монтьор от енергопро и го молиш за едно парче проводник. Представлява много алуминиеви жици омотани около една стоманена. Развиваш, режеш, търкаш с шкура и сгъваш на две. Трябва да е напъната скоба като я вкараш в отворите та монтажа. От там вече не бараш монтажа. Нанизваш скобите с детайлите върку една обща медна, дебела, която няма контакт с електролита и която е захранваща за всички детайли.
Между другото, тия детайли не мязат да имат покритие. Покритието започва леко да жълтее и колкото по-наситено е, толкова по дебел е алуминиевият оксид.
М...да. Покритието представлява алуминиев оксид. Много твърд минерал. Същият от който се правят шкурите. И е диелектрик.
И още нещо. Ако не си овладял процеса не се хвърляй на отговорни детайли. Това което е много вероянно за се случи е да ецваш само детайлите. Демек да ги стапяш в киселината. Ако ги оцветиш в черно до плътно черно за около 5мин. е добре. Това означава че слоят не е нвърде тънък и се напоява с багрило бързо и лесно. А зако черно? Защото е най-показателен цвят. Ако почне да дава некви лилави или сини нюанси значи покритието ти е много лабаво. Тънко пок.итие се прави единствено ако няма да се боядисват детайлите, за да останат възможно най-натурални.
Те тия префалени бкл-и са с почти никакво покритие. Свалих го в УЗ вапа за по-малко от 5 мин.
Последна промяна:
Я гуротата на елуксирането да помогнат ако могат . Имам захранващ блок 24в 15А интересува ме със ето това модулче: http://www.ebay.com/itm/7-32V-to-0-...905256?hash=item4631e69328:g:GUUAAOSw-W5Us9g~
Ще ми върши ли работа да си регулирам тока в електролита? И алуминиевата пластина, която ползвам за анод каква площ трябва да бъде? Какво е съотношението със детайла, който ще анодирам?
Павката казва, че регулира тока с кантал, но той е с много ниско съпротивление, а ако мисля в правилна посока I = U/R демек със кантал мога да го регулирам в много малки граници. Каква е плътността на тока спрямо площа на детайла, който ще елуксираме ?
Не ги разбирам нещата за това питам.
Ще ми върши ли работа да си регулирам тока в електролита? И алуминиевата пластина, която ползвам за анод каква площ трябва да бъде? Какво е съотношението със детайла, който ще анодирам?
Павката казва, че регулира тока с кантал, но той е с много ниско съпротивление, а ако мисля в правилна посока I = U/R демек със кантал мога да го регулирам в много малки граници. Каква е плътността на тока спрямо площа на детайла, който ще елуксираме ?
Не ги разбирам нещата за това питам.
Dominus
Редовен Потребител
Това ще ти върши работа. Ползвам същият модул за зареждане на акумулатори. Просто като си правих захранването това не го бях виждал и затова съм си го реализирал със схема генератор на ток с ОУ, а кантала ми служи за мощен резистор. За катода не мога до ти кажа. Явно не е много важно щом не съм ровичкал. Ползвам ламаринка 20 х 8см 6063 сплав
Dominus
Редовен Потребител
Hidden
Редовен Потребител
Гледах няколко клипа за гореща оксидация на оръжие и ми направи впечатление, че слагат и цевта в горещата баня. Замислих се-при това как не се повреждат нарезите на цевта и как не се увеличава триенето между цевта и проектила? Такова оксидиране дали може да се приложи при цев на пневматична пушка?
Ето един такъв клип, на който се вижда, че цевта е отворена, когато се вкарва в банята:
Ето един такъв клип, на който се вижда, че цевта е отворена, когато се вкарва в банята:
Hidden
Редовен Потребител
Последно време взех да се интересувам от оксидации - горещи, студени и т.н. Бях насърчен от колега да премина към действие и реших да споделя първите си резултати. На първите три снимки са двата пирона преди и след полиране с водна шкурка 2000.
.
На тези снимки е единият пирон (1) оксидиран "горещо".
Опитът (1) не го считам за успешен - температурата и нивото на течността в съда за оксидиране бяха променливи и не бяха оптимални. Не съм сигурен колко се вижда на снимката, но цветът не е един по дължината - колебае се между тъмнокафяв в единия край и наситено черен в другия. Независимо от това се забелязва колко е важно доброто полиране на метала - неравностите изглеждат все едно са с друг цвят, а в действителност не са.
Следва успешен опит (2) - по-малко парче, с еднороден цвят. Покритието е плътно, лъскаво, почти огледално. Оксидацията изглежда се държи здраво за метала. Нуждата от полиране се вижда и тук.
На тези две снимки показвам неуспешен опит (3). Ползваната студена оксидация я забърках сам. Аналог е на "Наталия" и западните "Перма блу" и т.н. Може да я нарека Хидън-Блу.
Oпит (3) е неуспешен по няколко причини - ползвах разтвор, който стоеше няколко месеца отворен и май се беше концентрирал, а някои от компонентите му се бяха изпарили. Освен това след обезмасляването цопнах метала направо в разтвора, вместо да го мажа няколко пъти внимателно. Съответно се получи рехав и цапащ черен слой.
Опит (4) е по-успешен:
Разредих разтвора мазах няколко пъти, като нагрявах между мазанията. Не съм полирал накрая. Покритието изглежда здраво и е по-скоро тъмно синьо. Миризмата на детайла след оксидация ме дразни.
Като извод - горещата оксидация е по-равномерна, лъскава и на теория не би трябвало да вреди на метала. Неин минус е нуждата от големи съдове за оксидиране на големи детайли. Още търся отговор на въпроса как да оксидирам цев само от външната страна без да засягам вътрешната - близо до ума е да се запушат отворите, но малко материали биха издържали на условията в съда за оксидация.
. На тези снимки е единият пирон (1) оксидиран "горещо".
Опитът (1) не го считам за успешен - температурата и нивото на течността в съда за оксидиране бяха променливи и не бяха оптимални. Не съм сигурен колко се вижда на снимката, но цветът не е един по дължината - колебае се между тъмнокафяв в единия край и наситено черен в другия. Независимо от това се забелязва колко е важно доброто полиране на метала - неравностите изглеждат все едно са с друг цвят, а в действителност не са.
Следва успешен опит (2) - по-малко парче, с еднороден цвят. Покритието е плътно, лъскаво, почти огледално. Оксидацията изглежда се държи здраво за метала. Нуждата от полиране се вижда и тук.
На тези две снимки показвам неуспешен опит (3). Ползваната студена оксидация я забърках сам. Аналог е на "Наталия" и западните "Перма блу" и т.н. Може да я нарека Хидън-Блу
. Oпит (3) е неуспешен по няколко причини - ползвах разтвор, който стоеше няколко месеца отворен и май се беше концентрирал, а някои от компонентите му се бяха изпарили. Освен това след обезмасляването цопнах метала направо в разтвора, вместо да го мажа няколко пъти внимателно. Съответно се получи рехав и цапащ черен слой.
Опит (4) е по-успешен:
Разредих разтвора мазах няколко пъти, като нагрявах между мазанията. Не съм полирал накрая. Покритието изглежда здраво и е по-скоро тъмно синьо. Миризмата на детайла след оксидация ме дразни.
Като извод - горещата оксидация е по-равномерна, лъскава и на теория не би трябвало да вреди на метала. Неин минус е нуждата от големи съдове за оксидиране на големи детайли. Още търся отговор на въпроса как да оксидирам цев само от външната страна без да засягам вътрешната - близо до ума е да се запушат отворите, но малко материали биха издържали на условията в съда за оксидация.
Dominus
Редовен Потребител
Предположих че ще споменеш същите условия, но не бях сигурен. Според мен полиамид ще издържи без проблем. О-пръстен също ще устиска.
Принтирам пластмаси и предимно ABS. Принтирането става върху плот 100 градуса, а самият ABS се екструдира при 220 градуса. 100 градуса са под нужната температура за раззмекване. За полиамида дават температура на екструдиране 260 градуса. За това си мисля че 140 ще е е доста преди фазата на размекване.
Принтирам пластмаси и предимно ABS. Принтирането става върху плот 100 градуса, а самият ABS се екструдира при 220 градуса. 100 градуса са под нужната температура за раззмекване. За полиамида дават температура на екструдиране 260 градуса. За това си мисля че 140 ще е е доста преди фазата на размекване.
Hidden
Редовен Потребител
Към полиамида съм малко скептичен - натриевия хидроксид може и да го разтвори. ABS звучи доста привлекателно - там също е възможна реакция с хидроксида, но ще е само по повърхността. Другото, което ми хрумва е тапи от тефлон. Но той е мек и често ще трябва да се сменят.Мислел съм и за дървени тапи за еднократно ползване - евтино, шлифова се лесно, но ще реагира до някаква степен с хидроксида.