Оптики ползвани за Фийлд таргет FT (Модели, цени, характеристики и др.)
- Автор на темата vas2308
- Начална Дата
Диоптрична настройка? Дано не изглеждам глупаво, но ... да имам диоптър (0,50-0,75) на мерещото око и съм го компенсирал с врътката за диоптрична настройка.
Шифта е твърдо 4 метра и то в диапазоне 40-50м, където е важен, но не мисля, че е единствено свързан с интензитета на светлината, но и с ъгъла под който пада. Зимните месеци, слънчевите лъчи са направо по допирателната на земната повърхност и изминават доста дълъг път, сравнено с летните залези. Затова и преобладават най-дългите вълни от видимия спектър, тъмно червените.
Помня със сигурност, че когато си разграфявах паралаксното колело, шифта от разлика в светлината ми беше около 1-2 метра макс. Но това беше през лятото, когато слънцето свети косо отгоре т.е. не е само светлинния фон, но и ъгъла под който падат лъчите.
Знам ли и аз, дали не говоря глупости
От далечни към близки, че обратното дава още 1-2 метра разлика и е грешно.
Последна промяна:
Ице, ами през зимата, когато слънцето е мнооого далече при залез, имаш ли наблюдения?
Ще излезе, че аз, като един полезен (надявам се) идиот, който тренира зимно време при залез, съм се натъкнал на феномен, който нормалните стрелци не срещат, защото зимата надвечер са на топло и пият сгряващи питиета
Ти така си мислиш, знаеш ли какво е на -5 и по-малко градуса в снега да ходиш да стреляшИце, ами през зимата, когато слънцето е мнооого далече при залез, имаш ли наблюдения?
Ще излезе, че аз, като един полезен (надявам се) идиот, който тренира зимно време при залез, съм се натъкнал на феномен, който нормалните стрелци не срещат, защото зимата надвечер са на топло и пият сгряващи питиета
в неотъпкан сняг с колите влизаш към поляната да постреляш 30 минути общо, че трябва и да се криеш в колата да се сгряваш Е така бяхме ама преди години, сега си прав, че си седим вкъщи като е студено
Предположих.
Направи си експеримент- две мишени на еднакво разстояние нека да е около 44-45м, едната добре осветена другата на плътна сянка. Сравни измерените резултати. В зависимост от това в коя посока изчистваш (от близки към далечни метри или обратно) се получава следното:
-от близки към далечни светла 44/тъмна около 46-47 т.е светлата заради по-добрата осветеност е по-контрастна и изчистваш и спираш по-бързо, а тъмната я фокусираш по-трудно и спираш по-назад към големите метри.
-от далечни към близки -светла 44/тъмна около 42-43 т.е светлата отново се фокусира по-лесно а тъмната по-трудно и подминаваш но в посока към малките метри и се получава по-малко измерено.
И разбира се при различна осветеност тази разлика е различна, но спокойно може да се компенсира малко
Направи си експеримент- две мишени на еднакво разстояние нека да е около 44-45м, едната добре осветена другата на плътна сянка. Сравни измерените резултати. В зависимост от това в коя посока изчистваш (от близки към далечни метри или обратно) се получава следното:
-от близки към далечни светла 44/тъмна около 46-47 т.е светлата заради по-добрата осветеност е по-контрастна и изчистваш и спираш по-бързо, а тъмната я фокусираш по-трудно и спираш по-назад към големите метри.
-от далечни към близки -светла 44/тъмна около 42-43 т.е светлата отново се фокусира по-лесно а тъмната по-трудно и подминаваш но в посока към малките метри и се получава по-малко измерено.
И разбира се при различна осветеност тази разлика е различна, но спокойно може да се компенсира малко
Симо, имам подобни наблюдения, но ти си ги описал съвсем кратко и ясно. Явлението, което описваш, се нарича хистерезис. Наблюдавал съм го хиляди пъти в електрониката и механиката, като част от процесите и явленията, които протичат бавно, двупосочно. Оказва се, че хистерезис съществува и в оптиката и по-точно в оптичните ни възприятия
Така описано от теб, ще го експериментирам, за да ми остане запечатано и автоматизирано/подсъзнателно/ да се съобразявам с него, когато трябва да мисля за мишени, вятър и т.н. гъдели по трасетата
Благодаря!
По-нагоре е описано защо ти се получават разликите при мерене.
Аз ще се опитам да ти го обясня като лаик и малък практик. Според мен не е правилно да се мери от далечни към близки поради простата причина, че разликата между фокусирането да кажем 50->40 и 40->50 окото възприема по различен начин. Промяната от малко към голямо разстояние е с доста по-изразителна фокусировка и окото не успява да се пригоди толкова добре и бързо към промяната. По този начин успяваш да намериш доста по-прецизно метража до мишената. Точно обратното се случва, когато мериш от далечна към близка. Там промяната във фокусировката е по-малка и окото не може да направи толкова отчетлива разлика при промяната и оттам ти идват разликите.
Нещо повече! За да се убедиш в написаното от мен си направи следния експеримент: опитай да мериш отново в двете посоки, но в единия случай върти възможно най-бързо паралаксното колело до изчистване на образа, а в другия случай го върти бавно до изчистване на образа. Предполагам, че вече се досещаш кога и при каква постановка ще имаш по надеждни резултата и кога ще имаш дори големи разлики в измерването.
Успех и чакаме рапорт
Аз ще се опитам да ти го обясня като лаик и малък практик. Според мен не е правилно да се мери от далечни към близки поради простата причина, че разликата между фокусирането да кажем 50->40 и 40->50 окото възприема по различен начин. Промяната от малко към голямо разстояние е с доста по-изразителна фокусировка и окото не успява да се пригоди толкова добре и бързо към промяната. По този начин успяваш да намериш доста по-прецизно метража до мишената. Точно обратното се случва, когато мериш от далечна към близка. Там промяната във фокусировката е по-малка и окото не може да направи толкова отчетлива разлика при промяната и оттам ти идват разликите.
Нещо повече! За да се убедиш в написаното от мен си направи следния експеримент: опитай да мериш отново в двете посоки, но в единия случай върти възможно най-бързо паралаксното колело до изчистване на образа, а в другия случай го върти бавно до изчистване на образа. Предполагам, че вече се досещаш кога и при каква постановка ще имаш по надеждни резултата и кога ще имаш дори големи разлики в измерването.
Успех и чакаме рапорт
Снегът отново ни изненада (през февруари) и с леката кола - Астрата, не мога да вляза на поляната. Веднага щом стане проходима пътечката, ще пробвам каквото ми предложихте и ще рапортувамУспех и чакаме рапорт
Благодаря!
След като хубаво си помислих и си представих как именно се получава изчистване на грешката от паралакс и на какъв принцип ние измерваме разстоянието чрез нулиране на паралакса, стигнах до един "малко" по-различен извод от по-горе предложените.
И Симо и Божо имат предвид явлението хистерезис на оптичното възприятие за фокусировка т.е. максимална рязкост на изображението, при различни степени на осветеност, което е абсолютно основателно.
Аз обаче описвам малко по-различно явление, а именно - при залез слънце трайно и съществено изместване на настройката за паралакса т.е. офсет на фокуса независимо от посоката и скоростта с която въртя паралаксното колело. И намирам следното възможно обяснение за този офсет.
При залез слънце, за разлика от сянката или шарената сянка на дневна светлина, преобладава светлина с най-голяма дължина на вълната от видимия спектър. От учебника по физика, раздел оптика знаем, че светлината с по-голяма дължина на вълната се движи с по-голяма скорост. Това свойство обяснява и разлагането на светлината на спектър от цветове в призмата на сър Исак Нютон. Всеки цвят се движи с различна скорост и се пречупва под различен ъгъл на границата между въздуха и стъклото на призмата.
Същото се случва и при нашите оптики. Изображението се получава в една равнина, а скалата на прицела е в друга равнина. Нулирането на паралакса се получва при наслагването на тези две равнини една върху друга, чрез въртене на паралаксното колело.
Когато преобладаващата светлина е с дневен спектър т.е. по-къси вълни с по-ниска скорост, лъчите й се пречупват на границата леща-въздух под един ъгъл и изображението е в една равнина.
Когато мерим на вечерна светлина (а не просто сянка!!!) светлината е с по-голяма дължина на вълната и се пречупва на границата леща - въздух под друг ъгъл и изображението се получава в друга равнина, на друго разстояние от скалата.
От там се получава и различната корекция при завъртане на паралаксното колело за наслагване на тези две равнини следователно - офсет за измереното разстояние и различно измерване при дневна и при вечерна светлина
И Симо и Божо имат предвид явлението хистерезис на оптичното възприятие за фокусировка т.е. максимална рязкост на изображението, при различни степени на осветеност, което е абсолютно основателно.
Аз обаче описвам малко по-различно явление, а именно - при залез слънце трайно и съществено изместване на настройката за паралакса т.е. офсет на фокуса независимо от посоката и скоростта с която въртя паралаксното колело. И намирам следното възможно обяснение за този офсет.
При залез слънце, за разлика от сянката или шарената сянка на дневна светлина, преобладава светлина с най-голяма дължина на вълната от видимия спектър. От учебника по физика, раздел оптика знаем, че светлината с по-голяма дължина на вълната се движи с по-голяма скорост. Това свойство обяснява и разлагането на светлината на спектър от цветове в призмата на сър Исак Нютон. Всеки цвят се движи с различна скорост и се пречупва под различен ъгъл на границата между въздуха и стъклото на призмата.
Същото се случва и при нашите оптики. Изображението се получава в една равнина, а скалата на прицела е в друга равнина. Нулирането на паралакса се получва при наслагването на тези две равнини една върху друга, чрез въртене на паралаксното колело.
Когато преобладаващата светлина е с дневен спектър т.е. по-къси вълни с по-ниска скорост, лъчите й се пречупват на границата леща-въздух под един ъгъл и изображението е в една равнина.
Когато мерим на вечерна светлина (а не просто сянка!!!) светлината е с по-голяма дължина на вълната и се пречупва на границата леща - въздух под друг ъгъл и изображението се получава в друга равнина, на друго разстояние от скалата.
От там се получава и различната корекция при завъртане на паралаксното колело за наслагване на тези две равнини следователно - офсет за измереното разстояние и различно измерване при дневна и при вечерна светлина
Мдаа, теорията си е теория, още повече доказана на практика.
И какъв трябва да е изводът?
Тренирай при условия максимално близки до състезателните!
Експериментите с оптиката си ги прави при обедно слънце и температури близки до състезателните.
Разширяването обхвата на изследванията, пак ни доказва, че трябва да се придържаме към границите на действителността.
Обяснявам на прост език - Състезанията се предимно пролетно. лятно и есенно време, в часовете от 9-10-11 максимално до 14-15. Еми тренирайте си очите и оптиките по същото време.
И какъв трябва да е изводът?
Тренирай при условия максимално близки до състезателните!
Експериментите с оптиката си ги прави при обедно слънце и температури близки до състезателните.
Разширяването обхвата на изследванията, пак ни доказва, че трябва да се придържаме към границите на действителността.
Обяснявам на прост език - Състезанията се предимно пролетно. лятно и есенно време, в часовете от 9-10-11 максимално до 14-15. Еми тренирайте си очите и оптиките по същото време.
На око
Някога ползвах от онези фотоапарати с лента, на които фокусирането на обекта ставаше с ръчно въртене на обектива. Правех много снимки и се понаучих да въртя и фокусирам. Тогава имах силни очи. Сега, като въртя паралаксното колело и си спомням младите години и стария апарат. После дойдоха обективите с моторче и автоматичен фокус...
След като бях забравил за грешката в измерването на дистанция при залез, понеже е по-лесно да се забравя отколкото да се помни, отново си я припомних миналата вечер. Бях на поляната около 16.30ч. и се радвах на удобното и точно измерване с новото ми голямо паралаксно колело. Пострелях около 2 часа и буквално "на живо" проследих как със залеза на всеки 1/2 час измерването на 50м. намаляваше с по 1 метър.
Накрая, след 2 часа, 50-те метра "станаха" 46, а за фон имах зад себе си красивия, оцветен в червено, есенен залез
Представих си космическите измерения на явлението: някъде там, на запад, на границата на атмосферата с безвъздушния космос, залязващите лъчи на слънцето се пречупваха и оцветяваха в червено, заради преобладаващата по-голяма дължина на вълната. Онова пречупване там, на границата с космоса, с хода на залеза тихо и плавно променяше ъгъла на пречупване на светлината влизаща в моята оптика и изместваше мястото на получаване на изображението в нея. Стана ми весело, като на малко дете. Имах чувството, че природата и нейният Създател ми намигват с тази игра на светлината
Астра-физика
petkof
Редовен Потребител
Имах такива съмнения.Астра-физика