m42_orion
Потребител
.......... само една малка капчица масло в цилиндъра на пушката!
дори и атмосферният въздух ли възпламенява смазката?
.......... само една малка капчица масло в цилиндъра на пушката!
Ами зависи за кого е подаръка.....Пушката не изглежда лошо, някой със сигурност би и се зарадвал много!https://zarimex.eu/orajie/vazdushno/air-rifles/diana-air-rifles/airrifle-24
За подарък това не е ли по-добре?
Ти май си "мечтата за продавачите на пушки", вярваш сляпо на рекламните данни и нищо не разбираш от въздухарки
Взимай НЕЩО и да се свършва тая мъка, нали уж беше за подарък? Получателят да се интересува от гаранцията.
Изписаха се 3 страници, а ти още си на стъпка 1.
Колега, виждам, че обичаш да пишеш и имаш дар слово, та да ми напишеш 2-3 есета за училище?И така - жребият е хвърлен, Рубикон е преминат, да споделя историята.
Влизам в магазина, който се оказа по-малък отколкото очаквах, но все пак просторен с висок таван – знаете ги ония старите помещения. В дъното на тезгяха се е подпряла солидна госпожа в зряла възраст и обсъжда с братовчедка си поредната промоция в Кауфланд. Кимам за поздрав и решавам от куртоазия да поразгледам щандовете. Въпреки скромните си размери, магазинчето предлага богат избор на любителите на оръжието. Като почнеш от джобните ножчета, ръчно изработени ловни ножове, лъкове, различни видове пищови и разбира се пушки. Ловните – заключени зад витрина, а по-навътре, като непотребни, бяха сбутани десетина въздухарки. Веднага я забелязах - в ъгъла стоеше Тя и разсеяно гледаше отвисоко, отегчена от съботната скука. Царствената и осанка я открояваше от антуража и и веднага грабва вниманието. Наперената и стройна фигура, излъчваше увереност и сила и засенчваше анемичните и посестрими, а меките и извивки галеха погледа. Любувах се на породистата красавица и на изкусителните и форми…На живо беше много по-хубава отколкото на снимките. Представих си как крача с нея из разни непознати места, подкрепян и въоръжен с нейното съвършенство. - Мога ли да ви помогна с нещо? - Стандартния тъп въпрос, прекъсва унеса ми и ме връща в действителността. Продавачката беше приключила с телефона и реши да ми обърне внимание или може би да ме отпрати по-бързо.
- Ами да….Аз всъщност съм дошъл за пушката – обяснявам аз, надявайки се да помни вчерашния ни разговор по телефона.
– Ахаа! За Браунинга нали? От Пловдив…. Кимам утвърдително.
– Познах Ви по гласа. Нали знаете, не всеки си купува такава пушка!Тази пушка е наистина специална! Вие явно разбирате от тия неща - продължава да ме къпе госпожата, превключила на търговска вълна. Има си хас, да не е специална, тая пушка е обсебила мислите ми от бая време….пък и ние сме по специалните неща! – Така е – успокоявам я аз – а може ли да я видя по-отблизо? – Разбира се! Госпожата чевръсто се пресяга и сваля от рафта Браунинга. Хубавицата, която уж безучастно следеше разговора ни, се оживи, заинтригувана от факта, че някой се е грабнал от майната си заради нея. Горда, че е предпочетена пред другите, тя с облекчение напуска неравностойната компания и победоносно оглежда омърлушените си колежки. – Ето, заповядайте! – със щедър жест ме подканя пазителката на съкровища и поставя пушката на щанда.
Ослепителна е! Веднага се вижда високата класа и благородния произход. Изчистени класически форми, внушителна солидна цев, фини, изваяни черти, прецизна изработка и дискретен блясък, умело съчетан с аристократичната патина на ореховия приклад. Вземам пушката и се прицелвам във внезапно появилия се в магазина лъв. Мерника грейна с изумрудено сияние, а рубинената мушка кацна между очите на звяра. Той обаче само се прозя миролюбиво, обърна се и изчезна някъде във вътрешността на магазинчето. Свалям пушката и я оглеждам по-критично търсейки някакви кусури естествено. Сгъвам я частично и поглеждам през цевта. Канали, уплътнение, фиксатори, механизъм за зареждане – всичко изглежда прецизно изработено и добре премислено. Никакви хлабини и отлично припаснати елементи. Голям, удобен спусък, автоматичен предпазител, който се освобождава с палец. Приклада няма „буза“, но е много удобен и има едно изтъняване отгоре, което не съм виждал на други приклади. Според мене е направено, за да слагаш по една резка с нож, при всеки свален слон. Мдаа, всичко изглежда отлично…Като добавим и добрия според мене баланс, нещата отиваха към своя естествен завършек. Хубавелката с немски паспорт, изглежда уж невъзмутимо, но ми се струва леко напрегната, очаквайки моя избор. Първоначалната еуфория от появата на принца на бял кон, като че ли се бе изпарила и алтернативата да се върне обратно в прашния ъгъл надвисва над царствената и особа. Сърцето ми се сви…..В края на краищата, нали бях дошъл за Нея! Вярно че на снимките изглеждаше по-светла, но….Презрителна гримаса се изписа на лицето на аристократката.
- Всички търсят русо – язвително отбеляза красавицата и се усмихна снизходително. - Не ти ли харесвам?- лукаво ме погледна тя и невинно се отпуска в ръцете ми.
Харесваше ми и още как! Преглъщам смутено и отново оглеждам пленителната и снага. Тъмнорусото от снимките, в действителност беше медно-кестеняво с нюанси на опушен лешник. Богатство от цветове и хармония. Предизвикателните и заоблени форми, перфектно се вписваха в ръцете ми , а когато накрая доверчиво се отпусна на рамото ми, окончателно ме спечели! – Вземам я! – обръщам се към продавачката, която дискретно се е оттеглила и разгръща някакви бумаги. Както можеше да се очаква,след подобна необмислена декларация, новата ми придобивка тутакси започва с претенциите. Окрилена от влиянието си върху мен, тя настояваше за нова шуба и модни оптически аксесоари, защото не можела да ходи по улицата така –гола, а пък без цайси, щяла да изглежда необразована. Обещах и ги за Коледа. Друга драма възникна при избора на чашки. Когато понечих да взема някакви по-обикновени, дамата избухна – за каква я мисля, тя да не е някаква евтина уличница, за нея трябвало само най-доброто. Стиснахме си ръцете някъде по средата. Госпожата от магазина се прави, че не забелязва семейните разправии, попълва договора и записва нещо в една дебела книга. И изведнъж – ново двайсет! Продавачката заявява, че не може да ми продаде пушката, защото видите ли, адресът ми бил такъв, че отгоре минавал международния коридор за полети на летището в Пловдив. Пушката била много силна и като нищо, с нея можело да се свали някой самолет. Разбира се тя виждала, че съм много симпатичен човек и никога не бих направил това, но правилата били такива. Ето, можело да погледна на картата. Чудех се дали някоя снимка на Стефан Стамболов или може би на Пенчо Славейков, няма да направят госпожата по сговорчива, но няколко банални комплимента и многозначителни погледи, гарнирани с личния ми чар, убеждават блюстителката на закона, че аз всъщност живея на съседния номер, който е от другата страна на улицата и съответно е извън трасето. Накрая всичко е готово, сметките са уредени, продавачката се усмихва за сбогом, а аз вземам под ръка новата ми спътница и галантно отварям вратата пред нея.
Продължението - в следващия брой.
Благодаря за пожеланията! Няма да се разделям - подаръкът беше предназначен за мен.Честита нова пушка, дано да си доволен от нея
Ти беше споменал, че ще подаряваш пушката.
Сега с тази новородена любов, как ще се разделиш с красавицата?
Или размисли за подаряването?
Благодаря! Все някой трябва да се престраши за екзотиките.....А ревюто се пише.Честито за екзотичната покупка,чакаме ревю.
Благодаря!Честито за придобивката.
Ако беше казал, че подаръкът е за теб и беше намекнал колко те бива с перото можеше да ти препоръчаме друга пушка. Представям си естет, изкусен със словото, като теб, какво би написал за Фани 300, за Вайраух или даже за една Славия.Благодаря за пожеланията! Няма да се разделям - подаръкът беше предназначен за мен.
Уффф и аз ще се въздържа от коментари, щото ми омръзна да обяснявам, че нямам сестра! Чукча не читатель, чукча - писатель!.....Колега, поне като се юрнеш да слагаш оптика, обърни внимание на съветите ни. Купи си дампа моноблок, и здрава бистра оптика. Простреляй си добре пушката и заповядай на някое мероприятие. Сигурен съм че на маса ще е удоволствие да чуем някоя друга история от теб.
Доколкото за избора ти. Ще ти дадем да постреляш и с нещо расово, пък ще видим.. Може да има после тук в темата "Драма за изгубената любов.."
Успех !
Радвам се че историята ти е харесала…......... Представям си естет, изкусен със словото, като теб, какво би написал за Фани 300, за Вайраух или даже за една Славия.