Follow along with the video below to see how to install our site as a web app on your home screen.
Забележка: This feature may not be available in some browsers.
Това е най важното!Това ми е първа пушка и мога да кажа, че ми е на сърце, много ми харесва и имам мерак да си я ползвам![]()
Здравей! Честита пушка, със здраве да си я ползваш! Пушката е много хубава и предполагам ще останеш доволен. Капни по една капка масло на връзките на лоста за зареждане, а също така и на шарнира /оста, около която се чупи цевта/. Не забравяй заключващия зъб, освен масло том може да сложиш и грес. В задния край на компресора има дупчица, през която се вижда буталото в заредено положение. Когато го видиш - капни и там една капка, стреляй и след два-три изстрела - още една. Ако имаш смазка на шпрей, пъхни тръбичката около спусъка и натисни само веднъж - това е достатъчно. Когато излизаш да стреляш, си носи отвертка, ако се наложи да затягаш страничните винтове.От няколко месеца съм собственик на Browning X Blade 2, 5.5 с газово бутало..............
....................Надявам се да съм полезен на някой търсещ информация. Това бяха моите 5 стотинки към форума, това място е страхотно с помагащи и знаещи хора!
Здравей! Честита пушка, със здраве да си я ползваш! Пушката е много хубава и предполагам ще останеш доволен. Капни по една капка масло на връзките на лоста за зареждане, а също така и на шарнира /оста, около която се чупи цевта/. Не забравяй заключващия зъб, освен масло том може да сложиш и грес. В задния край на компресора има дупчица, през която се вижда буталото в заредено положение. Когато го видиш - капни и там една капка, стреляй и след два-три изстрела - още една. Ако имаш смазка на шпрей, пъхни тръбичката около спусъка и натисни само веднъж - това е достатъчно. Когато излизаш да стреляш, си носи отвертка, ако се наложи да затягаш страничните винтове.
Ако е силиконов спрей от Лидъл - остави го за бравите....използвай машинни смазки. При мене редовно се разхлабват страничните винтове на приклада и много по-рядко този до спусъка, но моята е със спирална пружина. Добре е да се проверяват - влияят на точността и освен това могат да доведат до счупване..... Имам спрей за смазване на брави, дано да свърши работа. В джоба си имам винаги един мултитул с отвертка, но не съм се сещал до сега да затягам нещо (нищо не ми е подсказало, че има разхлабване).
Развлекателно четиво. Напомня му за писанията на Карл Май и приключенията на алтер-егото му - Поразяващата Ръка. Хем човек на книгата, хем изкусен стрелец!Макар и с известно закъснение - ето го и обещаното продължение:
...........................................................................................
И така – въоръжен и много опасен, пътувам към Пловдив в компанията на очарователното създание, което току що бях измъкнал от ноктите на провинциалната скука. Принцесата се кипри гордо на предната седалка до мене, видимо доволна и готова за приключения. Изглежда, и е безразлично къде отиваме, мълчи си загадъчно и кокетно оглежда наоколо. А наоколо е слънчево, слънчево…..както може да бъде слънчево, само през август по обед. Не по-малко горд бях и аз - отнасях със себе си нещо, което търсех отдавна и което обещаваше вълнуващи преживявания. Препускаме така през жегата, напред към неизвестното и се споглеждаме съзаклятнически.
Отбивам по един страничен път, с идеята да отидем на някое усамотено местенце и да се позабавляваме малко с моята спътница. Тя само ме поглежда закачливо и продължава да мълчи загадъчно. Обичам когато не се задават въпроси. Пътят криволичи към близките хълмове и прехвърля скалистото било, но ние няма да стигаме чак до там. След няколко завоя свиваме покрай кипарисовата горичка, провираме се през сенчест лабиринт от храсти и се озоваваме на малка, закътана полянка, под едно голямо дърво.
Пред нас се е ширнала долината, зад гърба ни е горичката. Мястото е тихо и спокойно – прилича на старо хайдушко сборище. Единствения белег на цивилизацията, е стърчащият на петдесетина метра, бетонен електрически стълб. Идеално място!
Нямам търпение да прегърна моята красавица….Тя разбира се не чака покана, а скача направо в ръцете ми и се отпуска послушно, готова за първия ни танц.
Естествена цел се оказа електрическия стълб. Достатъчно отдалечен, достатъчно самотен и достатъчно голям за да бъде уцелен. Насочвам внушителната цев съм него и дърпам смело спусъка.
Първия път, естествено не улучвам….Обаче мекият отчетлив пукот, ме изкефи много, а свистенето на куршума, ми припомни времената на славните битки! И втория път нищо, освен так-фиуу.... Оглеждам критично мерника и с вид на специалист, развъртам малко насам-натам, бурмите. Третия път обаче, божествената симфония на изстрела се увенча със страховит трясък! Сачмата удари стълба с такава сила, че той аха-аха да се прекърши, но слава Богу оцеля – само се разклати малко. Реших да не предизвиквам аварии в електрическата мрежа и извадих от багажника едно празно кенче от бира. Поставих го върху някакъв камънак встрани от стълба, горе-долу на половината разстояние и се връщам на сянка при колата. Моята избраница изглежда леко нацупена от несериозната цел, но аз се правя, че не забелязвам. Нагласям кенчето върху светещата мушка и натискам вълшебното бутонче. Лек спазъм пробягва по тялото на партньорката ми, придружен от познатото так-фиуу, но кенчето си стои цяло-целеничко и се хили насреща ми. Красавицата си мълчи тактично, докато аз, леко сконфузен от ситуацията, зареждам отново с трепереща ръка.
Тук е мястото да отбележа, че общуването с тази хубавица , е доста уморително. Младото и, силно тяло, иска здрави ръце и доста усилия. Само след няколко изстрела се чувствам почти изтощен. Ехидната мисъл - дали не съм надценил възможностите си, подличко се прокрадва в главата ми. Исках сила – получих я….Е, дали ще мога да я управлявам!?
- Май не съм за тебе, а? Може би трябваше да избереш нещо по-слабичко….- опитва се да остроумничи красавицата.
- На слабак ли те приличам? – прекъсвам я аз и с последни сили щраквам пружината докрай.
Моята избраница ме гледа изпитателно с леко присвити очи….Прилича на задрямала тигрица. От мен зависи, дали ще ме изяде или ще се подчини. Пропъждам пораженските мисли и с властен жест, събуждам тигрицата. Покорно и доверчиво, тя следва своя повелител, готова да изпълни желанията му.
Може да не съм слабак, но този път заобикалям колата и подпирам едната ръка на покрива. Кенчето предизвикателно червенее между треволяка... – Сега ще видиш ти – заканвам се злорадо, докато натискам спусъка. Ясно чух удара на сачмата, но проклетото кенче си стои там и блести гордо на слънцето.Не може да бъде! Сигурно съм ударил камъка до него, но ме мързи да ходя до там да проверявам. Поемам въздух и зареждам отново…Същата работа – сачмата изсвистя страховито, чу се как удари, но кутийката си стърчи невъзмутимо върху камъните.
– Ай стига бе, това нещо, да не е омагьсано? – мърморя си аз и споменавам майка му. Имах някакво предположение, но то ми се струва малко вероятно. Насочвам пушката към неубиваемото кенче, обаче този път се целя най-горе, в подсиления ръб на дяволската кутийка. Влагам цялото си старание и мобилизирам всичките си умения, сякаш това беше нещо повече от обикновено стрелба на полето. Сигурно така се е чувствал Вилхелм Тел, когато е трябвало да уцели ябълката, върху главата на сина си. Затаявам дъх и освобождавам Силата. Тя излита от цевта, помитайки всичко пред себе си, а кенчето се прекатурва от пиедестала си и настава убийствена тишина!
Изправям се победоносно и оглеждам с умиление атлетичната ми партньорка. Страхотен тандем сме – притежателката на Силата и нейния Повелител! После лениво се отправям към камънака да видя резултатите.
Няма никаква тайна – всичко е ясно! Първите два изстрела са пробили кенчето с такава лекота, че то не е имало време да гъкне, камо ли да падне! При третия изстрел обаче, който умишлено насочих най-горе, сачмата докато пробие по-здравата окантовка събаря кутийка-та….Просто като фасул! Просто, обаче досега не ми се е случвало. Досега съм „застрелял“ десетки кенчета и всички са падали още при първото попадение. Очевидно мощната пушка си казва думата.
Връщам се под дървото и заварвам красавицата небрежно подпряна на колата, да раздава щедро лъчезарната си усмивка, на наобиколилите я горски обитатели. Те я гледаха с известно страхопочитание, а тя се пъчи гордо в героична поза, приписвайки си естествено, всичките успехи. При появата ми обаче, публиката се разбягва….Остава само една безстрашна катеричка, която ме оглежда любопитно няколко секунди и после с два скока се мята на голямото дърво.
Сърдита от прекъснатото шоу, новоизпечената звезда настоява, за компенсация да си поиграем още малко. Тъкмо си мислех за същото, така че не я оставих да ми моли дълго. Тръгваме между дърветата, като пътьом сваляме няколко изсъхнали клона и разпердушинваме пет-шест шишарки. Окуражен от нейния неподражаем устрем и от дяволития и поглед, крача все по навътре в горичката.
По-навътре в горичката се оказа по-навън, защото само след малко, дърветата се разреждат и се вижда пътчето по което дойдохме. Току до него, някой идиот е изсипал купчина боклуци, а най-отгоре се мъдри стъклена бутилка. Реших, че няколко счупени стъкла, няма да замърсят повече наоколо и без да се замислям пръскам бутилката на парчета.
Това изглежда развали магията. Романтиката сякаш се стопи в следобедната мараня и се почувствах адски уморен.
- Омръзна ми! Хайде да си тръгваме – кисело заяви моята спътница.
Погледнах я учудено – от игривия и ентусиазъм не бе останало и помен….
- Стига толкова за днес! - настоя тя с присъщата и неподправеност и подхвърля обещаващо : - Другия път ще ти покажа какво мога още….
Че можеше още много неща – това беше ясно…..както беше ясно, че и на мен ми омръзна а и бях направо скапан, затова кимам великодушно и се отправяме обратно към колата.
Обратния път се оказа изненадващо дълъг. Когато накрая все пак стигаме, хубавелката се отпуска морно на предната седалка.
- Беше много хубаво! – промърква доволно тя и ме възнаграждава с ослепителната си усмивка.
Доволен бях и аз – бях намерил това,което търсех – сила и красота, облечени в перфектни форми, една рядко срещана комбинация. Като добавим и принадлежността към известна аристократична фамилия, предполагаща добро възпитание….С две думи това беше Моята Пушка!
Е, разбира се беше малко буйна и своенравна и макар че изглеждаше послушна, можеше да се окаже доста вироглава. Може би е от годините, но с тази хубавица май ще видя зор….Забав-ленията с нея се очертаваха колкото приятни, толкова и трудни.
Дано поне прави палачинки!
Сега от дистанцията на времето, цялата история около тази тема, изглежда много поучителна. Чудесна илюстрация на класически форумен синдром - вярно е само това което пише във форума, хубаво е само това което ни харесва на нас, всичко останало е боклук и не става за нищо......изобщо Форумът е центъра на Света, а всички останали са глупаци, които рано или късно ще разберат Истината!Развлекателно четиво. .......
От няколко месеца съм собственик на Browning X Blade 2, 5.5 с газово бутало.
Впечатления от пушката.
Външен вид: Синтетика с метал, красивия елен на дръжката, много приятна за окото
Тежест: Лека и не изморява ръцете
Надежност: За няколко месеца нямам проблеми. Частите са масивни и здрави, но успях сам да си счупя мерните прибори при носене. Добре че си падам малко самоук майстор и ги закрепих.
Зареждане: Дават я 24 джаула и аз лично я зареждам с две ръце, защото така по-малко ме изморява. Правил съм до 80 изтрела за един час и после имах мускулна трескаНо до 50 не е проблем, а за цял ден с почивки може много повече.
Проектили: Тествах няколко и моята хареса най-много HN Terminator 5.5, 1.02 гр.
Точност: Срелях на мерни прибори от изправен стоеж без опора на 15 и 25 метра, като на 25 метра най-доброто ми постижение е група от 5 попадения 4 см на 7 см. Скоро купих най-евтината възможна оптика ( 12 лв), понеже четох че има голяма вероятност да я строша и си казах, че за пробвата няма да давам много пари, а по-нататък може ако е успешен експеримента статична (не знам дали така се казва) 4х20 най-вече заради това, че искам да стрелям по малки цели (кръг 3 см в диаметър) и на 25 метра мушката ми закрива целта, а с оптиката имам по-тънък х. Тук приемам препоръки, ако някой знае за мерни прибори, които са "по-фини", любител съм на простите и здрави неща. С оптиката стрелям по самоделна метална мишена 3 см в диаметър и още се уча.
Откат: Има, но не е като пружина (преди години съм стрелял с пружина), иска се малко сила, но се овладява.
Пробивна сила: Не съм тествал това още. Мишени, които съм слагал по дървета след махане ако е по-меко дървото (бор) от 25 метра проектила влиза около 2-3 см навътре (но това повечето е кора, предполагам спира малко след като срещне твърда дървесина). Туба дебела пластмаса от 15 метра мина и през двете стани. Предстои да направя тест спциално за това.
Обобщение: До сега съм стрелял с няколко пушки (ловни и въздушни), опитът ми клони към "0". Това ми е първа пушка и мога да кажа, че ми е на сърце, много ми харесва и имам мерак да си я ползвам
Надявам се да съм полезен на някой търсещ информация. Това бяха моите 5 стотинки към форума, това място е страхотно с помагащи и знаещи хора!
Здрасти! Колегата не е влизал от лятото, така че едва ли ще ти отговори. Ще се опитам аз да споделя впечатления, защото останах единствен собственик на това прекрасно пушкало.Здравейте,
Притежавате ли все още въпросната пушка? Ако да, след почти две години от поста ви, какви са плюсовете и и ако има, и недостатъците и. Каква поддръжка в дългосрочен план изисква? За това става въпрос нали? https://gunshop.vertex-bg.net/Shop/...ing-X-Blade-II-Gas-Piston-кал-45-мм-24-джаула
Благодаря предварително!
За това към което си се насочил, пушката е пИрфектна? Аз я ползвам за същото. Изключително удобна, мощна и много красива пушка!Здравей и благодаря за изчерпателния отговор!
Почвам отзад напред, пушката ще я ползвам за стрелба за удоволствие, ако може така да се каже (мишени, кенчета, капачки), поне такива са намеренията ми като за начало.
Доколкото видях в обявите по сайтовете, тя си върви в комплект с оптика. Аз също нямам кой знае какви очаквания, но както писах на колегата по-горе искам да е нещо надеждно и удобно за начинаещ.“Другата, която ми хареса е Gamo Big Cat 1250 5.5 мм.”
Това беше първата пушка, която закупих навремето. За нея ще ти трябва задължително оптика, понеже няма механични мерни прибори. Това определено ще те “принуждава” да си ограничиш начина, по който ще ползваш пушката, отделно че ще ти е допълнителен задължителен разхо закупуването на оптика и моноблок.
Аз я ползвах главно за стрелба по клечки за уши на дистанция 22-23 метра. Понеже приклада е кух, бях го запълнил с пластелин и гайки, за да огранича отката. Спусъка беше доста дървен, но това е нормално за Gamo.
Като цяло не съм имал никакви проблеми с пушката, но и не съм имал особени очаквания. Съветвам те и ти да нямаш.
Късмет с избора
Чакай да те вкарам в мисъл, погледни weihrauch 50.Доколкото видях в обявите по сайтовете, тя си върви в комплект с оптика. Аз също нямам кой знае какви очаквания, но както писах на колегата по-горе искам да е нещо надеждно и удобно за начинаещ.
Ще продължа да чета и за други подобни, но с повечето четене изникват и повечето въпроси.![]()