Да кажем, че при разширяването на отворите, с 1 - 2 мм, се оптимизира потокът от въздух и без да се пипат пружини и други настройки, се повишава мощността. Ако се разширят още - мощността ще падне, ако не се променят и други параметри - пружина на ударник, тегло на ударник, клапан и т.н., тъй като същата порция въздух, вече не е достатъчна, за да захрани увеличения обем. По принцип, лекото увеличаване на отворите, винаги води до оптимизиране на системата.
Например: Пушка, настроена на 40 джаула, да прави 40 изстрела, в плато, трансферпорт и клапанно тяло - 3 мм.
Разширяваме отворите на 4 мм и пушката става 45 джаула - отново прави
40 изстрела, защото не сме пипали пружината на ударника. Решаваме да я направим 40 джаула и намаляваме натяга на пружината, колкото е нужно - сега пушката, вместо 40, вече ще прави 46, или 48 изстрела например, с 40 дж., защото вече постига същата порция въздух, с по-малък удар по клапана, който затваря по-бързо и от това се постига по-малък разход на въздух. Ако обаче разширим още отворите, например на 6 мм, без да променяме нищо, мощността ще падне, защото увеличаваме обема, а използваме същата порция въздух. Ако увеличим натяга на пружината - мощността ще се увеличи също, защото увеличаваме и порцията въздух, но броят на изстрелите ще намалее, защото се увеличава и разходът.
На въпросът, дали има оптимални отвори - и да и не. По принцип, освен от отворите, работата на системата зависи от ударник, пружини, клапан, цев, проектил и цялостното им взаимодействие. Въпреки това, от моя опит, мога да кажа, че например за кал. 6,35, ако се търси мощност, не са удачни отвори по-малки от 5 мм и по-големи от 8 мм. Но пак всичко е условно и зависи от много неща.