Открих интересна статийка:
Анатомия пневматического выстрела.
В нея няма нищо ново, но ми хареса, че авторът събра в един текст описание на целия процес на изстрела с прост и разбираем език.
Мисля, че ще е много полезно за начинаещи. След прочитане те сами ще си отговорят на доста въпроси.
Ще я преведа в близко време. А засега само флешката, щракате по сините копчета и наблюдавате процеса в движение:
[flash=200,200]http://talks.guns.ru/forums/icons/forum_pictures/001652/1652313.swf[/flash]
А ето го и превода:
***********************************************************************
Темата е изключително теоретическа, интересен е самият физичен модел и механичните аспекти, влияещи на негова реализация.
Това дори е по-скоро един размисъл на тема: процеси при един изстрел с пневматична пушка и фактори, които дават отражение върху тях.
Да започнем.
Първо ще опиша физични аспекти.
Имаме исправна и оптимално нагласена пружинно-бутална пушка с взведена пружина и бутало, фиксирано със зъба на шепталото.
Кутшумът в цевта затваря определен обем въздух в цилиндъра на пушката.
Температурата на всичките железори и въздуха е 15 градуса по Целсий.
Тъй като целта на нашия изстрел е да се изкара максимална начална скорост на куршума (НСК) на изхода на цевта ще се договорим, че казвайки "енергия" ще подразбираме НСК.
Всякакви загуби на енергия в процеса на изстрела означават загуба в НСК.
Натискаме спусъка по всички правила на стрелковата наука. В някакъв момент той се разкача със шепталото, което от своя страна освобождава буталото.
Потеглих ме.
1. Пружина започва да бута буталото и го засилва.
Потенциална енергия, натрупана в пружината, започва с различни загуби да се преобразува в кинетическа енергия на буталото. В края на своя ход буталото ще има скорост около 20м/с.
Загуби: преодоляване на триенето и инерция на покоя на масата на буталото със всичките чарколяци вътре в него, в това число и инерция на покоя на масата на самата пружина, триене на самата пружина и загуби за загряване на въздуха при негово свиване. Ето защо е толкова важна добра обработка на краища на пружината - позволява да се намалят загуби при триене и да се улеснят условия на работа на самата пружина.
2. Буталото започва да свива първоначалния обем на въздуха (ОВ). Вътре в копресора много бързо, почти мигновено, се образува високо налягане и температура. Те се запазват докато куршумът не напусне цевта.
Ако в цилиндъра има някакво запалимо вещество (б.п.: например смазка) то ще се възпламени взривообразно. Такъв микровзрив ще осигури прираст на налягане с около 25-30%, обаче може да увреди маншета на буталото или дори пружината.
Докато буталото изминава 9/10 от пътя си към предната стена на цилиндъра със куршума нищо не се случва. Между бутало и куршума се образува въздушна възглавница (ВВ) от сгъстен въздух.
3. Силата на налягането преодолява твърдоста на полата на чашката и инерция на покоя на маса на куршума, куршумът "отлепва" и започва да се движи по цевта.
Налягането на "отлепване" на куршума варира от 3 до 15 атмосфери в зависимост от твърдоста на куршума и конструкция на "леглото" за него.
Колкото е по-голямо налягането на "отлепване", толкова повече енергия може да получи куршумът при засилването през цевта, но толкова повече ще бъдат и загубите на енергия от триене.
4. Енергия на сгъстения ОВ започва да се преобразува в кинетическа енергия на куршума при неговото засилване, пак със загуби.
5. Налягането продължава да расте тъй като буталото все още продължава да стиска ВВ и все още не е достигнало предната точка на своето движение, а съотношение на обемите на вече изминали от куршума няколко сантиметра и затворен в цилиндъра ОВ все още не е голямо.
6. Куршумът измина по цевта около 5см, ОВ в цилиндъра достига максимума на налягане (МН). Кинетичната енергия на буталото, със загуби, се е преобразовала в енергия на свит ОВ. В този момент налягането в цилиндъра достига 120-200 атмосфери.
Налягането вече няма да се повишава (дори малко намалява поради отскачането на бутало от ВВ), но колкото по-голям беше първоначален ОВ (несвит ОВ), толкова по-дълго МН ще действа върху куршума засилвайки го.
Тук особа роля придобива преходния отвор (ПО), кой бил дремал досега.
Обикновено неговият диаметър е по-малък от калибъра. Така е направно от една страна за да не пропадне куршумът в цилиндъра, а от друга той се явява и като регулировъчен фактор. От диаметъра на ПО зависи колко бързо ще се образува МН и колко дълго то ще се задържи.
Колкото по-голям е ПО, толкова по-късно ще се достигне до МН и толкова по-бързо то ще изтече в цевта. Значи засилването на куршума ще започне по-късно и ще приключи по-рано.
Ако ПО се направи прекалено малък, то МН ще бъде достигнато по-рано, ще продължи повече време, но самото засилване няма да е достатъчно бързо и силно.
Пушки с малък ход на буталото (по-малко от 100мм) и неголям обем на цилиндъра енергетически по-неизгодни от гледна точка на засилване ка куршума отколкото пушки с по-голям ход на буталото при същият диаметър на цилиндъра.
Също така несполучливи по енергетика и НСК ще бъдат пушки с по-голям диаметър на буталото, демек с по-голям обем, но по-малък ход на буталото.
7. След създаване на максимална компресия буталото се удря в ВВ, започва се неговото забавяне и отскок назад. В този момент на него въздейства усилие от около една тона, а забавянето на бутало се измерва в стотици g.
Движението на бутало назад не е голямо, но предизвиква осезаема декомпресия на свит ОВ, с други думи загуба на компресия, и намалява енергия натрупана в сгъстения ОВ, а следователно и засилване на куршума се влошава.
Колкото по-голям е диаметърът на буталото, толкова е по-голяма е силата хвърляща буталото назад, и толкова по-пагубно се отразява отскока на засилването на куршума.
Именно в този момент на спирането на буталото от ВВ и началото на отскока назад и се образува "предното ритане", с което е прочута бутална пневматика по класическа схема.
Ако маншетът е прогорен от възпламенената смазка, то забавянето на бутало не се получава и той с голяма сила ще удари предната стена на цилиндъра. Това може да предизвика увреждане на оптическия мерник, установен върху пушката.
7.1 В този момент под въздействие на налягането, създадено от буталото, куршумът измина около 7см по цевта като придоби около 60% от скоростта и 40% от дулна енергия.
8. От момента на започване на отскачане на буталото от ВВ до момента, когато куршумър напуска цевта минават приблизително 50 микросекунди.
1 микросекунда = 1/10 000 секунда
1 милисекунда = 1/1000 секунда
По разчетите на W.S.Woodward за 10 микросекунди куршумът изминава приблизително 25мм в цевта.
Оттук произтича, че оптимална дължина на цевта на of average airgun може да бъде 125мм без съществена загуба на НСК.
Което е съмнително.
(б.п.: тези разчети са правени за пружинна пушка в калибър 4,5мм с енергетика от порядъка на 12-16Дж)
Целия изстрел от започване на движение на буталото до напускане на цевта от куршума отнема по време само 8 милисекунди - ХИЛЯДНИ части от секундата!
Само се замислете върху тази величина!
Автор на флешката е W.S.Woodward. За която разбира се му благодарим.
*********************************************************************
Анатомия пневматического выстрела.
В нея няма нищо ново, но ми хареса, че авторът събра в един текст описание на целия процес на изстрела с прост и разбираем език.
Мисля, че ще е много полезно за начинаещи. След прочитане те сами ще си отговорят на доста въпроси.
Ще я преведа в близко време. А засега само флешката, щракате по сините копчета и наблюдавате процеса в движение:
[flash=200,200]http://talks.guns.ru/forums/icons/forum_pictures/001652/1652313.swf[/flash]
А ето го и превода:
***********************************************************************
Темата е изключително теоретическа, интересен е самият физичен модел и механичните аспекти, влияещи на негова реализация.
Това дори е по-скоро един размисъл на тема: процеси при един изстрел с пневматична пушка и фактори, които дават отражение върху тях.
Да започнем.
Първо ще опиша физични аспекти.
Имаме исправна и оптимално нагласена пружинно-бутална пушка с взведена пружина и бутало, фиксирано със зъба на шепталото.
Кутшумът в цевта затваря определен обем въздух в цилиндъра на пушката.
Температурата на всичките железори и въздуха е 15 градуса по Целсий.
Тъй като целта на нашия изстрел е да се изкара максимална начална скорост на куршума (НСК) на изхода на цевта ще се договорим, че казвайки "енергия" ще подразбираме НСК.
Всякакви загуби на енергия в процеса на изстрела означават загуба в НСК.
Натискаме спусъка по всички правила на стрелковата наука. В някакъв момент той се разкача със шепталото, което от своя страна освобождава буталото.
Потеглих ме.
1. Пружина започва да бута буталото и го засилва.
Потенциална енергия, натрупана в пружината, започва с различни загуби да се преобразува в кинетическа енергия на буталото. В края на своя ход буталото ще има скорост около 20м/с.
Загуби: преодоляване на триенето и инерция на покоя на масата на буталото със всичките чарколяци вътре в него, в това число и инерция на покоя на масата на самата пружина, триене на самата пружина и загуби за загряване на въздуха при негово свиване. Ето защо е толкова важна добра обработка на краища на пружината - позволява да се намалят загуби при триене и да се улеснят условия на работа на самата пружина.
2. Буталото започва да свива първоначалния обем на въздуха (ОВ). Вътре в копресора много бързо, почти мигновено, се образува високо налягане и температура. Те се запазват докато куршумът не напусне цевта.
Ако в цилиндъра има някакво запалимо вещество (б.п.: например смазка) то ще се възпламени взривообразно. Такъв микровзрив ще осигури прираст на налягане с около 25-30%, обаче може да увреди маншета на буталото или дори пружината.
Докато буталото изминава 9/10 от пътя си към предната стена на цилиндъра със куршума нищо не се случва. Между бутало и куршума се образува въздушна възглавница (ВВ) от сгъстен въздух.
3. Силата на налягането преодолява твърдоста на полата на чашката и инерция на покоя на маса на куршума, куршумът "отлепва" и започва да се движи по цевта.
Налягането на "отлепване" на куршума варира от 3 до 15 атмосфери в зависимост от твърдоста на куршума и конструкция на "леглото" за него.
Колкото е по-голямо налягането на "отлепване", толкова повече енергия може да получи куршумът при засилването през цевта, но толкова повече ще бъдат и загубите на енергия от триене.
4. Енергия на сгъстения ОВ започва да се преобразува в кинетическа енергия на куршума при неговото засилване, пак със загуби.
5. Налягането продължава да расте тъй като буталото все още продължава да стиска ВВ и все още не е достигнало предната точка на своето движение, а съотношение на обемите на вече изминали от куршума няколко сантиметра и затворен в цилиндъра ОВ все още не е голямо.
6. Куршумът измина по цевта около 5см, ОВ в цилиндъра достига максимума на налягане (МН). Кинетичната енергия на буталото, със загуби, се е преобразовала в енергия на свит ОВ. В този момент налягането в цилиндъра достига 120-200 атмосфери.
Налягането вече няма да се повишава (дори малко намалява поради отскачането на бутало от ВВ), но колкото по-голям беше първоначален ОВ (несвит ОВ), толкова по-дълго МН ще действа върху куршума засилвайки го.
Тук особа роля придобива преходния отвор (ПО), кой бил дремал досега.
Обикновено неговият диаметър е по-малък от калибъра. Така е направно от една страна за да не пропадне куршумът в цилиндъра, а от друга той се явява и като регулировъчен фактор. От диаметъра на ПО зависи колко бързо ще се образува МН и колко дълго то ще се задържи.
Колкото по-голям е ПО, толкова по-късно ще се достигне до МН и толкова по-бързо то ще изтече в цевта. Значи засилването на куршума ще започне по-късно и ще приключи по-рано.
Ако ПО се направи прекалено малък, то МН ще бъде достигнато по-рано, ще продължи повече време, но самото засилване няма да е достатъчно бързо и силно.
Пушки с малък ход на буталото (по-малко от 100мм) и неголям обем на цилиндъра енергетически по-неизгодни от гледна точка на засилване ка куршума отколкото пушки с по-голям ход на буталото при същият диаметър на цилиндъра.
Също така несполучливи по енергетика и НСК ще бъдат пушки с по-голям диаметър на буталото, демек с по-голям обем, но по-малък ход на буталото.
7. След създаване на максимална компресия буталото се удря в ВВ, започва се неговото забавяне и отскок назад. В този момент на него въздейства усилие от около една тона, а забавянето на бутало се измерва в стотици g.
Движението на бутало назад не е голямо, но предизвиква осезаема декомпресия на свит ОВ, с други думи загуба на компресия, и намалява енергия натрупана в сгъстения ОВ, а следователно и засилване на куршума се влошава.
Колкото по-голям е диаметърът на буталото, толкова е по-голяма е силата хвърляща буталото назад, и толкова по-пагубно се отразява отскока на засилването на куршума.
Именно в този момент на спирането на буталото от ВВ и началото на отскока назад и се образува "предното ритане", с което е прочута бутална пневматика по класическа схема.
Ако маншетът е прогорен от възпламенената смазка, то забавянето на бутало не се получава и той с голяма сила ще удари предната стена на цилиндъра. Това може да предизвика увреждане на оптическия мерник, установен върху пушката.
7.1 В този момент под въздействие на налягането, създадено от буталото, куршумът измина около 7см по цевта като придоби около 60% от скоростта и 40% от дулна енергия.
8. От момента на започване на отскачане на буталото от ВВ до момента, когато куршумър напуска цевта минават приблизително 50 микросекунди.
1 микросекунда = 1/10 000 секунда
1 милисекунда = 1/1000 секунда
По разчетите на W.S.Woodward за 10 микросекунди куршумът изминава приблизително 25мм в цевта.
Оттук произтича, че оптимална дължина на цевта на of average airgun може да бъде 125мм без съществена загуба на НСК.
Което е съмнително.
(б.п.: тези разчети са правени за пружинна пушка в калибър 4,5мм с енергетика от порядъка на 12-16Дж)
Целия изстрел от започване на движение на буталото до напускане на цевта от куршума отнема по време само 8 милисекунди - ХИЛЯДНИ части от секундата!
Само се замислете върху тази величина!
Автор на флешката е W.S.Woodward. За която разбира се му благодарим.
*********************************************************************