Е, то всички сме съгласни, че е важно да има какво да режеш, а не с какво го режеш.....
Както по-назад бях споделил, в кухните ми се ползват предимно български, чешки, немски и китайски ножове, неръждавейка, заточвани при нужда лесно, бързо или като бръсначи, според моментното ми желание.
Този и другите ми ножове "произведения на изкуствата", имат обаче някаква магия. И освен че са красиви, не мога да си кривя душата, са и страаашно остри.
Конкретно този, беше избиран да си отива на екстериорното цветово изпълнение на кухненския бокс, което жена ми си избра(както и комплекта с червените дръжки който се вижда във витрината). Но за 6-7години ползване, макар и рядко-най-много 2-3 пъти месечно, още не се е наложило да се точи или заглажда. Вярно е, че го ползвам само аз и по правилния начин. Когато дойде време, няма да се мъча аз да го търкам, макар и да имам камъни, а ще потърся професионалист, за да се запази и огледалната му повърхност.
Третирам си го като скъпа картина и не съжалявам, че съм го придобил.
А иначе мезетата съм си рязал с поне 15 ножа. Най-старият е една хайдушка калъчка, стояла зазидана в старата къща на баба ми над 100 години, заедно с една кремъклийка и сабя дамаскиня. Дървените части бяха изгнили естествено, зеблото в което бяха завити се беше слепило с метала. След внимателна реставрация от калеко ми(става въпрос за края на 70-те години на миналия век), се оказа, че и калъчката е от дамаска стомана.
Предположенията на баба ми бяха, че са на прадядото на нейния дядо, който е бил хайдутин в Калоферския Балкан и като се кротнал, се заселил в Омарбаз.(днешен Домлян). Дал му ги неговия свекър, който ги бил донесъл от Божи гроб при хаджийското му пътуване.
Та таз над 200 годишна калъчка също реже мезета със завидна лекота.
Както и ръждивите на вид (но по-скоро патинирани) ножове от пра-пра-дядо ми по майчина линия, който е бил колач. Или лъскавия хромиран ловен нож, правен от неизвестен майстор в КТЗ-то от неизвестна стомана и подарен на баща ми от колегите му по случай моето раждане. Както и малкото джобно Опинелче с карбоново острие(също без нужда от заточване от 10-на години).
Та реже се с квото имаш, а кефа да имаш разни ножове, чикийки, калъчки и други режещи тенекета си е друга болест., като тази с пушките.