След последните тестове на Дискавърито вече мога да напиша какво съм правил и какви са резултатите.
Диското го купих непипано и на много малко изстрели. Автоматично бе пръснато на съставните си части и се започна:
Подложих 3 шайби под пружината на бойният клапан, което драстично увеличи усилието, което трябва да се приложи, за да отвори клапана.
Полирах щока, смених О-пръстените, направих легло за О-пръстен към прехода за цевта, леко смазах със силиконова грес за високо налягане и затворих.
Направих изцяло нов удърник, оригиналният тежи 58 грама, а новият е 32 грама.
Пренарязах резбата на тапата на пружината и направих регулиране на нейната сила чрез винт М5 и гайка използвана за фиксиране. Сега доста финно мога да регулирам натяга на пружината.
Изтъних нослето на дотиквача до 2 мм, смених О-пръстенът, сложих пръстен с малко по-голям външен диаметър. Сега уплътнява много по-добре.
Преходът между клапана и цевта беше наистина проблем, оригинално има уплътнение само към клапана, а към цевта „уплътнява” метал в метал. Преработих цевта и направих легло за О-пръстен. По същият начин преработих и клапана, за да може и там да се сложи желаният от мен размер О-пръстен. Леко измених и цилиндърчето, през което минава въздуха. В момента при изстрел няма изпускане на налягане, системата е уплътнена перфектно.
Полирах цевта на входа на чашката, полирах и фаската.
Дойде ред и на спусъка. Смених пружинката на спусъка с такава от химикалка, направих така нареченият „lower link mod” и усилието за натискане на спусъка намаля няколко пъти. Това обаче не ми беше достатъчно и сложих 3 винта за регулиране на спусъка. Оказа се че от двата зад спусъка особена файда няма, но от третия, който сложих под пластината, която се натиска от спусъка ползата е огромна. Сега в предната част на спусковата скоба имам едно малко стопорно винтче, с което мога да регулирам силата на натиск. Дефакто като го навивам все едно натискам спусъка, и когато реално натисна спусъка ми трябва много малко усилие, за да освободи.
Успях да „изнудя” шефът ми да ми пусне на плотера 2 осмици като оригиналната, изработи ми ги от 10 милиметрова алуминиева плоча, станаха идеални. Всичко това беше много добре, но мисълта за свободна цев не ми даваше покой, преследваше ме денонощно като „тиква” от разказът на Елин Пелин „Печена тиква”.
За това „окепазих” едната осмица като разширих отворът за цевта доста над оригиналният и почти оставих от горната част на осмицата само контур. В момента въпросното творение си ляга много добре на резервоара и само обкантва цевта като между двете има просвет от около 2 мм от всички страни. По този начин получих свободна цев и осмица, която я предпазва от нежелани деформации при транспорт.
Оказа се, че по този начин направена, пушката дава изумителна точност: на разстояние 45-46 метра с FTT, Бай Ачо направи група около сантиметър в диаметър, 6 изстрела. Не съм я снимал, поради липсата на фотоапарат, но си мисля, че на нас може да ни се вярва.
След тези доработки се оказа, че съм разтегнал платото повече, от колкото се надявах, имам 50 изстрела в коридор от 10 м/с.