Хладно оръжие, обща тема-ножове, самурайски мечове и т.

Дискусия в 'Дъра-Бъра' започната от cdman, 19 Ноември 2008.

  1. cdman

    cdman Администратор Модераторски Екип

    Публикации:
    1,489
    от:
    София
    Темата е пусната от Здравко - няма да я давам като цитат зада има по голям прегледност.

    Дамаската стомана е един материал, който винаги е бил особено актуален. Днес много ловци (и не само ловци) задават въпроса какъв е той, как е създаден. Произходът му е обвит донякъде в мистерия, а легендата за него идва от вековете. На всичкото отгоре пък има качества, които са интересни и достойни (достойни, казвам, защото и цената му е добра).

    Историята на дамаската стомана е наистина легендарна, няма да сбъркаме, ако кажем неземна. Ако трябва да бъдем точни, в стоманата буквално има нещо неземно. Заготовките, от които е правена първоначално тя, идват от Индия. Това са били едни „питки” от метал, с кръгла форма, с много малък размер и с тегло от 600-800 грама. Индия предлагала този материал като разменна монета. Купували го предимно арабите, защото те добре разбирали от метали. Интересното е друго обаче. В Дамаск, Сирия, от този метал почват да коват едни легендарни саби, които имат много достойни качества, непритежавани от никое друго оръжие по онова време.

    Къде е загадката, свързана с дамаската стомана? Оказва се, че на територията на Индия са намерили находище, където в незапомнени времена са падали метеорити. Някой от тези метеорити с по-голям размер вероятно бил запазил състава си, не бил изгорял напълно в атмосферата. Именно от това метеоритно находище индийците добивали метал, продавали го и от него са направени първите прословути дамаски саби. По-късно в тунгузкото царство, унищожено от Чингиз хан, също бил открит метеорит – известният на всички Тунгузки метеорит, който е бил с невероятно голям размер и е образувал огромен кратер в земната повърхност. Там също са се сдобили с безценния метал, но най-качествена си останала дамаската стомана.

    Занаятът с дамаската стомана е бил съхранен през годините и ревниво е бил пазен в тайна от тогавашните майстори. Всичко това приключва, когато стоманата се изчерпва. А всички знаем, че свърши ли брашното, баба спира да прави баница. Изведнъж изчезва технологията на този процес. Приблизително около 1000 години дамаската стомана слиза от сцената. Изделията, които са били изработени от нея, са станали страшно скъпи. Съществува предание, което разказва, че забита в земята дамаска сабя е струвала толкова, колкото е купчината злато, покриваща я до дръжката. Струва ми се напълно вероятно, тъй като такива оръжия са били притежание само на много богати хора.

    Доста години след като започва развитието на металургията и добиването на по-чисти метали, започнали да изработват дамаска стомана в по-съвременни условия. Японците например са добивали такава стомана по тяхна си технология. Тя представлявала изковани пръти от желязо (чист метал, произходът на който също навява мисълта, че може да е придобит от метеорит), връзвали в снопи и ги поставяли в блато, за да може агресивната водна среда да разложи нечистия материал и да остане само чисто желязо, което е корозионно-устойчиво, но пък е много меко. Те са се научили да го сплащат по време на коването. Това преплащане на многото слоеве дава рисунъка на дамаската стомана. Отделно от това всеки майстор, работил със стоманата, е преплащал допълнително материала и накрая изделието е носело неговия характерен почерк. Цялата технология е била, разбира се, изключително бавна и дълга.

    Всичката тая мистика, свързана с дамаската стомана, стига до наши дни.

    Какво се оказва на практика? Оказва се, че стоманата, получена вече по съвременни технологии, е по-жилава от въглеродната стомана, която може да бъде закалявана до допустима твърдост. Дамаската стомана е и много по-износоустойчива. Тя държи по-дълго време ряз. Всяка тънка пластинка в състава й (а някои от тях са част от микрона), ако се похаби, започва да работи друга, по-тънка от нея. По тоя начин вероятно е тръгнала приказката, че дамаската стомана се самозаточва. На практика обаче няма такова приспособление за рязане, което да се самозаточва. Дори и от диамант да е направено, се изхабява. Легенда е, че дамаската стомана няма да се изхаби. Това се случва, особено ако с един добре наточен нож се реже върху порцеланова чиния... Факт е обаче, че тя държи по-дълго време ряз от другата.

    Съвременните видове дамаска стомана се правят така, че да не корозират. Известно е, че японските самураи никога не са пипали меча си с гола ръка, защото влагата от кожата остава по острието. Подобно отношение към оръжието е било нарушение на всякаква етика на воините. Дори самото прибиране на самурайския меч в канията му е свързано с избърсване на острието с кърпичка, след което с определени движения на ръката катаната се вкарва в канията.

    Дамаската стомана – и едновремешната, и днешната - се кове от въглеродна стомана и, естествено, корозира. Шведите първи започват да произвеждат дамаска стомана, която е корозионно-устойчива. Тя се нарича „бял” дамаск. На другата й казват „черен” дамаск.

    Индийската дамаска стомана е „черен” дамаск. Тя корозира. Ако се държи в овлажнена кания, тя пожълтява и ръждясва, макар че рисунъкът й се вижда отчетливо. Тук веднага трябва да добавим, че съществува и китайска „дамаска” стомана, която обаче е рисувана. Тя е менте – обикновена стомана, върху която рисунъкът е направен с киселина!

    Има и бразилска дамаска стомана. От нея съществуват добри изпълнения, ковани на ръка.

    Руснаците започнаха да правят един друг вид стомана – т.нар. лята стомана или булат. Тя има подобен рисунък на дамаската, притежава високи качества, но не е така корозионно-устойчива, както е шведската.

    Съществува т.нар. карбонов дамаск – високовъглеродна стомана, която пожълтява от водата, но е по-устойчива на корозия от индийския дамаск.

    При технологията на коването на стоманата, за да се свържат отделните слоеве, металът се обработва на границата на топенето. Този, който кове, знае кога да вкара флюса, за да свърже отделните слоеве, и кога да започне да кове стоманата, така че те да се развиват по определен начин. Оттук именно тръгва приказката, че дамаската стомана има душа. Това е така, защото технологията е много „тънка”, а условията, при които се работи, са много трудни: много се внимава, температурата е висока, работи се на ръка. С една дума, коването е магия.

    Шведите започват да правят, вече казахме, „белия” дамаск. Много са видовете от него и всеки рисунък си носи свое име: „Стълбата на Мохамед” (ако погледнем в нея, може да видим стълбички); „Акапела”, „Душата на дървото” (рисунъкът прилича на фладера на дърво), „Роза”, „Окото на Один”. Разликите между рисунъците е очевидна.

    Белият дамаск е получен при съвременни условия и е с изключително чист състав. Когато се свързват отделните слоеве, връзката между тях става изключително здрава, а материалът лесно се полира.

    Когато започваш да правиш острието на ножа, ползваш тая част от шината, където краищата й завършват с хоризонтални линии. Това е режещата част на ножа.

    Другото характерно нещо за дамаската стомана е, че тя идва в суров вид - незакалена. Винаги е придружена със сертификат от производителя. При закаляването й се получава една структура, наречена мартензит, която е изключително твърда и много хаби инструментите, с които се заточва. Закалената стомана добива нови свойства: корозионно-устойчива е, по-твърда, полира се много добре и запазва един много мек и топъл блясък. При сплавяването на стоманите флюсовете, които се вкарват вътре, са много чисти, затова събирането на отделните пластове става много здраво. Винаги съм се чудил как преди много години тогавашните майстори са постигали високото качество на изработката – говоря за времената преди две хиляди години.

    (Веднага ще отворя една скоба за цевите на пушки от дамаска стомана. При тях става дума за различно нещо, тъй като там се цели единствено постигане износоустойчивост на цевта.)

    По отношение на изработване на ножове от дамаска стомана трябва да се спазват няколко основни неща. Когато ножът се прави от скъп и ценен материал, недопустимо е майсторът да вкарва в него какъвто и да било изкуствено създаден добавък. Не се допускат никакви синтетични материали, да речем пластмаса. Също така не трябва да се нити с мед. Обикновено някои майстори слагат медни нитове, защото медта се кове лесно, но тя същевременно корозира много бързо, позеленява.

    Може да се ползва седеф, рог, кост, желязно дърво – ироко, орех, чимшир (благородна дървесина).
     
    Ludjev77 харесва това.
  2. cdman

    cdman Администратор Модераторски Екип

    Публикации:
    1,489
    от:
    София
    Хладно оръжие, обща тема - ножове, самурайски мечове

    Вдъхновен от предната тема за дамаската стомана се сетих за още нещо което би било интересно , ето какво изнамерих написано от Йордан Йорданов тук http://forum.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=7749


    [​IMG]

    [​IMG]

    [​IMG]



    “Срязването [забележете - не “сразяването”, а срязването :)] на противника е Пътят на стратегията, и няма нужда от много изтънченост за целта.”
    Миямото Мусаши, “Книга на Петте Пръстена”, “Книга на Вятъра”

    Сенгоку периодът в Япония (буквално – “Периодът на страната-във-война”) е бил доста беззаконен. Дори селяните обикновено се разхождали въоръжени с най-различни оръжия.
    Самурайте са били единствените, на които е било разрешено да носят два меча – чифт, наричан “дайшо” (“късият и дългият”) като символ на техния уникален боен статут. Тези две оръжия, дългата “катана” и късият “уакизаши”, се носели заедно [на кръста], макар рядко да се използвали едновременно в бой. Миямото Мусаши, “светецът на меча” и автор на най-добрата известна книга по фехтовка [не в европейския смисъл на думата, разбира се] – “Книга на Петте Пръстена”, бил нетипичен със своя “Two Heavens” боен стил, който изпалзвал двата меча едновременно. Още един меч трябва да бъде споменат тук – т.нар. “no dachi”. Този огромен меч за [предназначен да се държи винаги с] две ръце винаги се е използвал само от пехотата [не и от конници, тоест – много голямо и тежко чудовище... Който е гледал “Седемте самураи” на Акира Куросава, там един от героите се размотаваше баш с такъв меч.].

    Самураите използвали катана-та [дългия меч] и за защита, и за нападение, в резултат на което никога не усвоили щитовете (за разлика от европейските рицари). Те никога не изпитали нужда от това, защото изключителното качество но тяхното оръжие било достатъчно, за да може то да се използва и с двете предназначения.
    Самурайският меч бил внимателно конструиран от много слоеве стомана и желязо. Двете се ковали и “завивали” много пъти, за да образуват “сандвич” от много слоеве. Всяко повтарящо се коване удвоявало броя на металните слоеве в меча, понякога до 2 на 20 степен – 4.194.304 – слоя метал като резултат. Максималният отчетен брой такива “нагъвки” отговарял на 2 на 30 степен – 10.736.461.824 – слоя. Това давало на меча огромна сила, тъй като желязото и стоманата се свързвали/споявали. Желязото от двете страни и от “гърба” на меча давало гъвкавост на острието, а стоманената сърцевина била твърда и подходяща за идеалния [режещ] ръб на оръжието.

    Крайният етап от изработката е особено хитроумен. [Тука вече почвам яко да не разбирам, преводът ще си е... м...та]. Оръжието се облича/облицова със слой глина/пръст с различна дебелина по различните части на острието – тънко по режещия ръб и дебело откъм “гърба” на меча. Когато мечът – заедно с облицовката – се нагрявал и после охлаждал, де факто изстивал с различна скорост и металните кристали от различните му части спирали [да се образуват] на различни размери. Те били по-големи там, където облицовката била по-дебела (което означавало по-голяма гъвкавост), но по-малки при режещия ръб (където оформяли твърд, подходящ за наточване ръб). Щом острието се полирало, промяната от меката стомана към твърдия ръб можела да се визуализира под формата на т.нар. “якиба” – линия, наподобяваща морска вълна. Щом острието било “подписано” от ковача [всеки си пази бизнеса :)] и се добавели ефеса и гарда, мечът бил готов за използване.

    Резултатът от всичко това бил меч, способен да разреже човек на две. Буквално. От време на време осъдените престъпници били използвани за тестване на новите мечове, но било по-обичайно да се използват снопове бамбук или други треволяци някакви. Някои мечове носели подробна информация от тестовете си, издълбана [гравирана] в частта на меча, която се вкарва в дръжката.
    Благодарение на еластичността на едно такова острие, самураят можел да блокира и отвръща на ударите с удари, които биха разтрошили обикновено стоманено оръжие. Острият като бръснач ръб позволявал опонента да се разреже до кокал [че и по-нататък :)]. Тези две контрастиращи си качества били резултат от уменията и опита на японските майстори на мечове, които те усвоявали и развивали от векове. Никой друг меч, дори известните остриета от Толедо, Испания, някога са можели да се мерят с тези японски оръжия. Катана-та е все още може би най-доброто hand-to-hand (ръчно, за близък бой) оръжие, правено някога.

    Мечът се превърнал в “душата на самурая”, който го носил, и редица мечове станали наследствени ценности. През Втората световна война някои офицери носели тези семейни реликви в боя. Офицерски мечове, пренесени у дома от американските войници като военни трофеи от боевете в Тихия океан, все още биват идентифицирани като древни, изключително ценни оръжия.

    Тъй като първокласен меч се е правел за около 6-8 месеца , малка част от дадена армия е била снаряжена с мечове. И като пехота, и като кавалерия. Основното оръжие се явява копието, което се е усвоявало с порядъци по-бързо като боравене, отколкото меча. И лъкът е бил във военната основа, разбира се. Всъщност, изначално самураите са били именно спешените или конните стрелци. Така че няма нищо страшно в малкия брой баш майстори на мечове :) Професионалните самураи, чиято специалност е бил мечът, са твърде малък брой на фона на всички въоръжени убиващи се люде...


    А ето и един материал изваден от тук: http://obektiv.info/?cat=5&article=777

    През 1543 г. португалците първи стъпват в Страната на изгряващото слънце и са дълбоко впечатлени както от преклонението на японците пред мечовете, така и от бързината, с която самураите си служат с тях. В средновековна Япония единствено самураите имат привилегията да носят оръжие.


    Направата на един такъв меч не е никак лесна и е съпровождана от специални религиозни ритуали. Необходимо е невероятно техническо умение, за да бъде изкован характерният с превъзходното си качество японски меч.


    Най-старите запазени японски мечове датират от периода Джомон и представляват грубо обработени каменни остриета - тежки и тъпи, жалко подобие на режещите като бръснач самурайски мечове (катана) от периода Муромачи (1336-1573 г.).


    Мечът е оръжие предимно за две ръце. В същото време той трябва да бъде достатъчно лек, за да може да бъде въртян и с една ръка, докато с другата самураят държи юздите на коня си. Самураите носят винаги по два меча - един къс (ваказаши) и един дълъг (катана).


    На изложбите на японско изкуство голям интерес предизвикват орнаментите и украсата на самурайските мечове. Те представляват творби на изящното изкуство и тяхното съвършенство веднага привлича вниманието дори на хора, които не проявяват особен интерес към Япония, японците или японското изкуство.


    Въпреки че японският меч се възприема като произведение на изящното изкуство, той запазва мрачната си репутация на страшно оръжие с острие като бръснач. Самурайският меч се свързва с безпощадност, жестокост, кръвопролитие и свирепост. Той е запазил непроменена формата си в продължение на повече от хиляда години и е продължил да служи като оръжие на японците през цялото това време, дори в съвременните войни като китайско-японската, руско-японската, а също и Втората световна война.


    Японският меч е главното оръжие на самурая и дори е смятан за негово олицетворение. Украсата върху мечовете ясно показва, че въпреки жестокостта на самураите, те определено не са били варвари. Фактът, че са украсявали мечовете си с такава изящна украса, свидетелства за висша степен на културен напредък.
     
  3. Anonymous

    Anonymous Гост

    Re: Самурайските Мечове

    имаше едно клипче кадето един стреля срещу самурайски меч и меча срязва куршума на две ако може някои да го намери и да го постне към темата би било добре
     
  4. djboby

    djboby Потребител

    Публикации:
    781
    от:
    Русе
  5. angelmr

    angelmr Потребител

    Публикации:
    2,382
    от:
    Пловдив
    Re: Самурайските Мечове

    Нищо впечатляващо не е това клипче( както и всички от този тип които съм намирал). Просто доказва че оловото е по-меко от стоманата. Е аз това си го знам и без да стрелям срещу катана. ;)
    А и като цяло прекалено много митологизират японските мечове. Просто са останали на въоръжение твърде до скоро и от там са повечето данни. Иначе нито дамаските нито толедските оръжия са отстъпвали по качество на японските.
     
  6. Anonymous

    Anonymous Гост

    Re: Дамаската Стомана

    Абе Тунгуския метеорит не беше ли паднал 1908 година? И нямаше кратер, щото избухнал в атмосферата, малко над земната повърхност? ???
     
  7. Anonymous

    Anonymous Гост

    Re: Дамаската Стомана

    Точно така, ядрото на тунгуският метеорит не е открито. Даже в епицентъра на взрива, там където би трябвало да е ядрото, има останали нклк прави дървета. Което означава, че взривът е бил атмосферен, ударната вълна е била насочена перпендикулярно на тези дървета и те са останали прави. Клоните им обаче ги няма, май кората също.
    Липсата на ядро е дала повод за най-различни спекулации - че метеоритът е комета, чуждоземен космически кораб, дори и миниатюрна черна дупка. Отново липсата на ядрото пречи за откриване на отговора.

    За дамаската стомана.
    Статията е интересна, но източникът (нямам предвид Здравко) явно не е особено достоверен.
    Забелязах смесването на термини, определянето на ламинираната стомана като "дамаскова" и редица други неточности. Интересувал съм се от този въпрос, даже в стария форум бях преписал една статия за дамаска и булата. Обещавам да я намеря, ако още е там (по едно време бяха сговнили нещата и бяха загубили теми, дано тази не е сред тях)
     
  8. Anonymous

    Anonymous Гост

    Re: Дамаската Стомана

    Ето я и статията:

    БУЛАТ ИЛИ ДАМАСКА СТОМАНА

    МНОГО често ловджийските ножове, джобни ножчета или стари оръжия притежават остриета с красива текстура, приличаща на плата моаре. Срещу обяснението за материала на острието липсва означението на стоманата, а е отбелязано само "Дамаска стомана".
    Това наименование е толкова известно и с характерен вид, че малцина си задават въпроса дали острието е действително от оригинална дамаска стомана или от някакво нейно подобие. За потребителя, който е заинтересован само от качествата на стоманата и дизайна на острието, това не е от съществено значение, но за колекционера този въпрос е от голяма важност.
    За ориентация на заинтересования читател, тук ще бъдат изложени накратко и популярно технологията и качествата на дамаската стомана и за сравнение тези на по-малко известната сред широките читателски среди булатна стомана. Двата вида имат външно голяма прилика, но въпреки това са различни и особено един колекционер не трябва да ги отъждествява. Още Аристотел споменава, че в страните от Средна Азия и Персия те са местни названия.
    Тайната за получаване на тази стомана дълго време не е била известна на нашите съвременници. Остриетата, изработвани от нея са притежавали висока твърдост, гъвкавост и особено важното за хладни оръжия, острота и траен "рез" на режещия ръб. Освен тези качества те са били и с характерна изпъкваща светла, червена или златиста шарка на тъмен фон. При по-нискокачествените оръжия шарката е била сравнително праволинейна, а висококачествените са притежавали текстура от сложни и едри шарки, изпъкващи на тъмния фон.
    След като бил забравен секрета на дамаската стомана, започва нейното фалшифициране. Повърхността на острие, изработено от нискокачествена стомана, е било обработвано с киселина, за да придобие шарка, сходна с тази на оръжия от булат.
    Дамаската стомана е КОВАНА, а не ЛЯТА, поради което нейната структура не е еднородна. Тази нееднородност се обяснява лесно след запознаването с изходните материали за нейното производство и технологията. Чрез редукция (отнемане на кислорода: при високите температури кислородът се съединява с въглерода чувствително по-бързо, отколкото с желязото) на желязната руда (най-често Fе3О4), при която съдържанието на желязо достига до 78%, се е добивало първично, подлежащо на следваща обработка, чисто желязо. Изковавани са били нишки (фиг.1) от желязо и високовъглеродна стомана. Тези нишки се подреждали последователно на ивици.
    [​IMG]
    Ивиците са били поставяни една над друга така, че се получавало шахматно разположение на нишките. В огнища, разпалвани с дървени въглища, така подредените на ивици прътове се нагрявали и изковавали многократно и са били оформяни като въжета. Следвало отново оплитане на няколко въжета в сноп, многократно изковаване с междинно охлаждане, до получаване на лента или прът с еднороден строеж. Против попадане на примеси от различен характер, развалящи качеството на стоманата, между процесите изковаване и охлаждане, металът е бил покриван с пласт от глина и пепел от слама. За предпазване от корозия готовите метални прътове или ленти били потапяни в блатна вода. Тук няма да се спираме на химическите процеси, протичащи при тази операция, тъй като това е въпрос, интересуващ предимно металурзите и освен това е изяснен. Получените пръти или ленти са били с високо въглеродно съдържание и почти еднороден строеж, поради тесния контакт между отделните нишки, улесняван от високата температура, при която са били изковавани.
    Такъв е в общи линии процесът при всички производители на прочутата дамаска стомана. От нея впоследствие били изработвани отначало хладни оръжия, а по-късно и огнестрелни. Няколко думи накратко за изработването на цеви и остриета за хладни оръжия. Лентата от готова дамаска стомана е била навивана винтообразно върху дорник (шип) с размерите на готов цевен канал, а шевовете между витките на лентата заварявани с т. нар. "ковашка заварка" (бяла заварка). Следващите операции били шмиргеловане, полиране и третиране с киселина за релефно изпъкване на светлите вълнообразни шарки върху тъмния фон (фиг. 2)
    [​IMG]
    При изработването на цеви от дамаска стомана от особена важност е било съотношението между желязото и въглеродната стомана в изходния материал. Съотношението на желязо/стомана в английските цеви било 66% на 34%, а при белгийските 35% на 65% и т.н. Изработваните от евтин дамаск цеви имали граница на провлачване 20 кг/кв. мм, а при скъпия около 37 кг/кв. мм, докато при цевите, изработвани от лято желязо тази граница била 16 кг/кв. мм. Съответно границата за якост на цевното желязо, е била около 36 кг/кв. мм, при евтиния дамаск -38 кг/кв. мм, а при скъпия - 49 кг/кв. мм
    При вътрешната обработка на нарезните цеви обаче стружката, която е снемана, била с различна дебелина и каналите ма нарезите ставали неравни Причината затова е различната твърдост на отделните нишки, от които била съставена лентата на изходния материал.
    При изработването на хладни оръжия използваната за тази цел дамаска стомана е произвеждана по сходни технологии в зависимост от региона и вида на оръжието. Технологиите за производството на самите оръжия били също почти еднакви. Така например за острието на меч, изкованата на ленти дамаска стомана се полагала двустранно върху сърцевина от еластично, меко, нисковъглеродно желязо. След оформяне на острието са се закалявали режещите му ръбове. За целта то е било покривано с пласт от смес, съдържаща глина, пясък и ситно счукани дървени въглища и се оставяло да изстине. Следвало ново нагряване до нажежаване и закаляване във вода. Закаленото по този начин острие било многократно шмиргеловано с шмиргелови камъни с различна зърненост и след това полирано. В готовия меч ясно се отличавали светлите закалени повърхности от тъмните незакалени (фиг. 3)
    [​IMG]
    НОЖОВЕТЕ и другите къси хладни оръжия са били изработвани изцяло от дамаска стомана. При изковаване на остриетата ковачът често е сменял силата и наклона, под който падал чукът, за да се разнообрази допълнително текстурата на стоманата. Операциите по довършителните работи са еднакви с описаните по-горе.
    В България също е произвеждана дамаска стомана и то с добри качества За изходна суровина било използвано самоковско желязо при непрекъснато нагряване и посипване с пясък. Целта била освен редукцията и изгарянето на някои примеси. Произвеждани била три качества дамаска стомана:
    1 Добър (харен) дамаск - надиплени стоманени и железни нишки се оплитат и усукват, след което се изковават на лента.
    2. Бахчисарайски дамаск -сложно изплетени и усукани на снопове нишки се изковават на по-висока температура. Текстурата наподобявала тигрова кожа и затова този вид дамаск е бил много високо ценен.
    3. Обикновен (сърмен) дамаск - стоманени и железни нишки са били изковавани една до друга в лента, от която по-късно се изработвал ножа. В сравнение със споменатите по-горе видове дамаска стомана, качеството на този е ниско, а текстурата по-проста.
    Главен център за производство на дамаска стомана бил Самоков. От стоманата по занаятчийски начин се произвеждали оръжия в Сливен и Габрово. Античните оръжия у нас имат предимно такъв произход.
    За продължителността, прецизността и сложната технология при изработването на саби и самурайски мечове свидетелстват проучвания, които установили, че в острието на една самурайска сабя има 4 млн. стоманени нишки с микроскопична дебелина.

    В началото на тази статия бе отбелязано, че рецептата на булата била изгубена и до скоро не бе възможно да се изработи лята стомана с нейните качества и текстура. Със задачата да се открие начин за производство на булат се заел руският инженер Амосов и в края на миналия век опитите му се увенчае с успех. Той разтапял чисто желязо, размесено с дървесна пепел в тигел, които поставял в пещ. Овъглеродявал желязото с чист графит и го покривал с шлак от кристален доломит с добавка от окалина. Под шлака протичала редукция и са били освобождавани силиция, фосфора и сивата в стопилката. Следвало спокойно и бавно охлаждане, като за целта тигелът се оставял в пещта с още горящи въглени и закрити отвори. По този начин в стоманата се развивали едри кристали с ясно изразена дендритна (дървовидна) структура и успоредни оси. По-късно е изяснено, че дендритните оси в кристалите се състоят от относително мека, с по-ниско въглеродно съдържание стомана, която като по-трудно топима, се втвърдявала по-рано. Пространството между тези кристали било запълнено с по-твърда стомана с по-високо въглеродно съдържание, която е по-лесно топима. Изковаването на вече охладения готов метал не променя дендритната му структура, а само я изкривява и от праволинейна я превръща в криво-линейна със сложно сплетени дендритни оси.
    При закалка по-твърдото вещество се закалява повече, а другото остава по-слабо закалено. Тъй като двете вещества са в тънък слой и фибрите им са тясно сплетени, полученият материал има голяма твърдост. След шлифоване и обработка с киселина, която рядко разяжда твърдата дендритна съставка на стоманата, върху нейния относително тъмен фон лесно изпъква светлата вълниста шарка (характерна за булата), образувана от съвсем леко подаващите се над нейната повърхност (вследствие разяждането с киселина) стебла на дендритните оси.
    По този начин била разбулена тайната на булатната стомана, която днес се произвежда по различни съвременни технологии и се продава като дамаска стомана.
    Без да е необходимо микроскопско изследване винаги може да се различи булатната от дамаската стомана, което е от особена важност за колекционерите при определяне автентичността на оръжието. При булата шарките (текстурата) макар да имат еднакъв характер, никога не се повтарят, за разлика от тези на дамаската стомана. От изложеното до тук става ясно, че в края на нашия век никой не произвежда дамаска стомана поради нейната тежка и продължителна производствена технология. Произвежда се единствено булатна стомана с приблизително еднаква с тази на дамаската структура, но с по-добри механични качества. Що се отнася до наименованието „дамаска", то се дължи единствено на неговата широка популярност, както и на сходната им текстура и близки якостни качества.
    [​IMG]
    (текст: Сгъваем нож с острие и ръкохватка от мозаична дамаска стомана)
    [​IMG]
    (текст: Нож с острие от дамаска стомана)
    [​IMG]

    Използвана е статията “Булат или дамаска стомана” на Инж. Виктор ЗБРОССКИЙ, отпечатана в бр. 8 и 9/1998г. на сп. Арсенал.

    След публикуването на тази статия също възникнаха съмнения и спорове, основно между привърженици и противници на дамаска.
    Като доказателства баха пуснати следните линкове, които също ще бъдат интересни:
    http://www.bladesmagic.spb.ru/
    http://www.bladesmagic.spb.ru/n_termin.htm
    http://playground.sun.com/~vasya/Achim_rus.html
    http://playground.sun.com/~vasya/Bulat-Achim.html
    http://playground.sun.com/~vasya/Bulat.html
    http://www.arhangelskie.com/galer-l/html/61.htm
    http://www.knifemaker.ru/technologies.html

    Целия спор се разрази тук: http://forum.oragie.com/viewtopic.php?t ... c&start=60

    Някъде имаше и линк към сайт със заготовки от дамаск, не бяха особено скъпи. Ще го потърся и него.
     
  9. Anonymous

    Anonymous Гост

    Re: Самурайските Мечове

    Има и клипче, в което срещу катана се стреля с картечница .50 калибър.
    http://www.vbox7.com/play:5c9fe83c
    Мечът естествено се счупи, но издържа 6 куршума.
    Загледайте се в забавения каданс, куршум N:3 се разцепи на две. Номер 6 май също.
     
  10. Anonymous

    Anonymous Гост

  11. angelmr

    angelmr Потребител

    Публикации:
    2,382
    от:
    Пловдив
    Re: Самурайските Мечове

    Гледах го и това в няколко варианта. Но гарантирно не са стреляли със куршуми със стоманен сърдечник. :) Извода си остава същия. Според мен ако катаната беше захваната и в горния край щеше да издържи много повече попадения. Страничните вибрации я счупиха, а не пряко самите куршуми.

    Между другото гледах тестове на катана ( американска) от инструментална стомана и се държше доста прилично. е това вече не е катана в чистия смисъл на думата, но поне е реплика. Ако е на приемлива цена някой ден бих си взел такава. За оригинална японска ръчно кована едва ли някой тук може въобще да мечтае.
     
  12. Anonymous

    Anonymous Гост

    Re: Самурайските Мечове

    При нас няма картечни патрони, които да не са със стоманен сърдечник, но явно при американците има.
    Няма как иначе да си обясним това. От друга страна, някои от куршумите направо се пръснаха, ако бяха само олово с медна риза, всичките щяха да се срежат.

    Вярно е, че оловото е по-меко от стоманата, но засилено подобаващо...
    Не знам дали видя снимките на мачетето ми, стреляно със Суматра 6,35. Попадението беше в ръба, сачмата се сряза, но и мачетето пострада неприятно.
     
  13. ivodoc

    ivodoc Модератор Модераторски Екип

    Публикации:
    4,783
    от:
    Русе
    Re: Дамаската Стомана

    Ами това са разсъждения на човек , прочел няколко статии и правещ собственни изводи.
     
  14. angelmr

    angelmr Потребител

    Публикации:
    2,382
    от:
    Пловдив
    Re: Самурайските Мечове

    Това с мачетето не съм го виждал. А катаната си е катана. Все пак е правена от много по-добри материали от мачетето, както и с цел да може да посрещне удъра на меч без да пострада сериозно. Така че мен лично хич не ме учудват тези клипчета. Даже мисля че малко издържа на картечницата. Но това си беше заради огъването. Да бяха стреляли по един патрон през половин минута да видим колко щеше да устиска.
     
  15. Anonymous

    Anonymous Гост

    Re: Дамаската Стомана

    Просто не съм съгласен с част от изводите му.
    Не твърдя, че в моя източник всичко е 100% вярно и логично, но има описание на технологията и снимков материал..
    А в теорията за космическия произход на дамаска много неща куцат. Като намериш 2-3 груби грешки в един текст, почваш да се съмняваш и в останалото, нали?
     
  16. Anonymous

    Anonymous Гост

    Re: Самурайските Мечове

    Някой да не вземе да си помисли че при двубой с катани ,противниците срещат в директен контакт остриетата.За разлика от боя с мечове където противниците се млатят до изнемога че и щитове използват, за париране на удара при катана се използва гърба на меча а и там нещата се решават с няколко удара .Който е гледал филма Седемте самурая на Акира Куросава знае за какво става въпрос.
     
  17. mdinkov

    mdinkov Потребител

    Публикации:
    969
    от:
    Пловдив
    Re: Самурайските Мечове

    при оръжието и както и в живота не важно кое е най-доброто оръжие а кой е най-добрия компромис . японците са загубили почти всички важни войни от европейци и американци .
    а тази катана е безспорно невероятен меч ама що не е сложат настрани и я гръмнат с един владимиров от купола на бтр да видим тогава кое ще се разцепи на две :D
     
  18. angelmr

    angelmr Потребител

    Публикации:
    2,382
    от:
    Пловдив
    Re: Самурайските Мечове

    Японците са затворена култура дори сега. А до скоро( истирическото скоро) са били във феодално общество, където огнестрелните оръжия са били почти непознати. Точно за това те са успели до късно да усъвършенстват изкуството( а при тях е изкуство) на коване на мечове. Явно те не са били толкова прагматична нация колкото европейските. :) Не знам дали ми е правилен извода но според мен за средновековните японци е бил важен пътя за постигане на целт, докато за нашите индустриални култури е било по-важно постигането на самата цел. От там и разликата в оръжейната култура. Те използват ценни ръчно изработени оръжия изискващи истинско майсторство при използването им, а европейците използват промишлена маспродукция изискваща някой полуобучен селянин който да може да зареди пушката. Всъщност същия идеологически конфликт се е появил в края на стогодишнатъа война и елитните рицари са загубили и при нас.
     
  19. Anonymous

    Anonymous Гост

    Re: Самурайските Мечове

    Ето какво си направих преди няколко дни :)
     

    Прикачени Файлове:

  20. Anonymous

    Anonymous Гост

    Re: Самурайските Мечове

    Много добре изглежда.
    Ще споделиш ли подробности?
     

Сподели Тази Страница

Софтуер за Интернет Доставчици и Кабелни Оператори | Мартеници Галена