Прочетох статията . Основно се обяснява т.нар. "артилерийски хват" . По-скоро можем да го наречем принцип , защото аз например го ползвам , но стрелям почти без хват на пушката . Основната причина да го правя е ....хаха...така изключвам възможно най-много стрелеца от уравнението.
Това върши работа при мен , защото стрелбата ми е изключително рехава . За подготвен стрелец който често тренира , не е така наложително . Аз обаче обикновено стрелям само преди състезание (и като се има предвид колко често ходя ..... ) и то един или два пъти си прострелвам траекторията от маса и толкова . Тренировка от ФТ поза , май не ми се е случвало да правя преди състезание . Там има и други всеобщи (и за ПЦП ) принципи , също както и за изработването на изстрела въобще .
Да се върнем на частният случай с ПП :
Стрелбата от маса я водя с предна упора чувалче от пясък , като колкото по-напред е упората , толкова по-точна е стрелбата . Опорната точка се променя , оттам мърданията отзад на приклада и подскачането на пушката стават възможно най-малки.
Задната упора е в задтилъка и рамото . Т.е. пушката ми "виси" на две точки , от които подвижна е задната . От там с минимални движения на цялото тяло (без да е под напрежение ) водя прицелването .
Стрелящата ръка я използвам само за придържане на пушката вертикално (крена) . Не хващам пистолетната ръкохвата . Спускането го водя само между палеца и показалеца , като се стремя да е винаги еднакво , строго в права линия по оста на пушката . Дори в такава ситуация , се хващам как ми се стяга китката и като се усетя я отпускам , за да не дърпа на някъде и минимално спусъка(клати приклада) . Това пак да се повторя изцяло с цел да се изключа от влиянието върху приклада и спусъка . Ръката е така :
Останалите ми пръсти може само да докосват приклада . Не го държат . Така стрелям и от ФТ поза , като отпред придържам пак само странично с пръсти пушката , както е и в статията горе .
Това бе основното което при мен промени драстично точността .
Докато осъзная това и успея да го изключа ,
(Наложи се нов приклад да си направя заради хвата , защото с "ловният" хват отзад никак не успявах да изключа стискането и мърдането от китката . При редовно трениращ стрелец това не е чак такъв проблем , защото той си работи постоянно по това.
)
минах през няколко пушки . Докато не реших този проблем , групите ми бяха във формата на пръстен , около 10-ката , но не и в нея . На 3-тата пушка , вече осъзнах , че не е в тях проблема (както се казва и в горната статия )
Много е важно също така прикладването (в рамото) да е възможно най-еднакво винаги .
Другото което осезаемо ми подобри точността бе стойката (ФТ) . Започнах да се наблюдавам и видях , че правилата за нея , не са измислени случайно . Някъде в темите (за ФТ) , има пост със схеми за нея .
При мен "просветлението" дойде след гледането и
разбирането на каквото се казва в този клип.
Освен него в тази аниманиция също са обяснени основните неща :
http://www.arld1.com/holdingspringers.html
И накрая (за сега за това се сещам) , въпреки препоръките за "артилерийският хват" , да не се затиска пушката (пробвах , при мен нямаше осезаема разлика , но пък тогава е излишно да го правя) и твърдението , че ПП не стреля добре от двунога , бих препоръчал да се пробва всичко . Най-малкото за да се види дали наистина не работи . Аз съм виждал хора , които точно така (зорлем) стискайки , стрелят по-добре .
Та все пак не е важна толкова теорията , а резултатите на практика . Ако успява човек така да си осигури еднаквост в изстрела , значи работи при него .
ПП
И един клип който ми пълни душата . Не е с ВО , но се вижда как двамата стрелят с различен хват на една и съща пушка и как при всеки от тях работи .
Т.е. , човек трябва да се наблюдава и опитва различни похвати , докато открие най-добре работещитя при него . Хората сме различни .