Това ми напомня за творението на един мой съученик, дословно:Ralfi написа:Има и друг момент при тях. Няма какво да държи съчмите в патронника и ако цевта е наклонена напред модат да се изтъркалят Но съчмите от хромна стомана са от немагнитен материал, който обаче се превлича леко от магнит. Така че може да се използва магнит за фиксирането им. При волфрамовия карбид магнита не помага, трябва да има някакви гумени о пръстени в партонника. И 2 та варианта не гарантират никаква точност, понеже малко или много ще има луфт между цевта и съчмата. Като оптимален вариант (поне за мен) се спрях на дебелостенната тръба с 0.05мм по малък диаметър от диаметъра на оловната съчма. Чрез полиране с киче и паста ще може да се докара нещо като шок в цевта т.е. ако се полира повече време патронника, малко по малко в средата и съвсем малко време в края ще се получи нещо като плавно намаляване на диаметъра. Така няма да се получава просвет между съчмата и цевта.
друг е въпроса че темата беше за Христо Ботев."Смирненски е гении, има и по-големи гении от него, обаче той е най-големия!"
Просто не можах да устоя...
Колега, много се извинявам, но металознанието ти е на изключителна висота. Даваш ли частни уроци? Ако не, то обясни тезата си по-просто.