SvetoslavIv
Потребител
Здравейте! Бих искал да Ви разкажа за срещата ми с КОСаджията в гр. Ботевград.
Първо да ви въведа малко. Тамошният господин е лишен от всякакво желание за работа, мотивация да диша и т.н.
След като добихте представа що за човек е да разкажа вече...
Обадих се в районното и помолих да ме свържат с косаджията, за да разбера дали е готово удостоверението тъй като подадох документите средата на ноември. Разбрах от него, че днес (вчера) е готово и мога да си го взема. Обадих се, защото исках да си продам Snowpeak-a, а както знаете трябва да дам въпросният документ на купувача.
Уговорих шефа да ме пусне за малко от работа и отидох да си взема удостоверение за уведомление от него.
Влизам в кабинета на господина и най-учтиво казвам: Добър ден!
Отговор, разбира се не последва, дори не ме погледна. Казвам за какво съм дошъл, разрови една купчинка и ми даде удостоверението на което аз отговарям: ето, договор за продажба. Вчера я продадох тази пушка. Той ме погледна и съзнавайки, че му отварям още работа само изръмжа едно "оооооффф". След което последва следният диалог.
Кос: Е, за какво я купува като ще я продаваш!?
Аз: Защото не ми хареса и си купих друга.
Кос: Абе, занимавате се с глупости, кви са тея пушки..
Аз: добре, ако си купиш кола и не ти харесва, ще си я държиш ли само за да не отваряш работа на нотариуса!? Този закон не съм го измислил аз в крайна сметка. Имате си синдикати, съберете се, протестирайте и променете нещо.
Кос: да бе то така става...
Аз: съжалявам, няма как да ти помогна, аз те разбирам какво ти е, защото бях в системата и по тази и много други причини си тръгнах.
Кос: е, като си бил що се занимаваш с глупости..
Аз: за кеф, това ми е хобито!
Кос: *многозначителен поглед и мълчание*
След което пожелах хубав ден и си тръгнах.
Та сега чакаме да излезе уведомлението за Маверика и не ща да го тормозя повече този преработен човечец!
Първо да ви въведа малко. Тамошният господин е лишен от всякакво желание за работа, мотивация да диша и т.н.
След като добихте представа що за човек е да разкажа вече...
Обадих се в районното и помолих да ме свържат с косаджията, за да разбера дали е готово удостоверението тъй като подадох документите средата на ноември. Разбрах от него, че днес (вчера) е готово и мога да си го взема. Обадих се, защото исках да си продам Snowpeak-a, а както знаете трябва да дам въпросният документ на купувача.
Уговорих шефа да ме пусне за малко от работа и отидох да си взема удостоверение за уведомление от него.
Влизам в кабинета на господина и най-учтиво казвам: Добър ден!
Отговор, разбира се не последва, дори не ме погледна. Казвам за какво съм дошъл, разрови една купчинка и ми даде удостоверението на което аз отговарям: ето, договор за продажба. Вчера я продадох тази пушка. Той ме погледна и съзнавайки, че му отварям още работа само изръмжа едно "оооооффф". След което последва следният диалог.
Кос: Е, за какво я купува като ще я продаваш!?
Аз: Защото не ми хареса и си купих друга.
Кос: Абе, занимавате се с глупости, кви са тея пушки..
Аз: добре, ако си купиш кола и не ти харесва, ще си я държиш ли само за да не отваряш работа на нотариуса!? Този закон не съм го измислил аз в крайна сметка. Имате си синдикати, съберете се, протестирайте и променете нещо.
Кос: да бе то така става...
Аз: съжалявам, няма как да ти помогна, аз те разбирам какво ти е, защото бях в системата и по тази и много други причини си тръгнах.
Кос: е, като си бил що се занимаваш с глупости..
Аз: за кеф, това ми е хобито!
Кос: *многозначителен поглед и мълчание*
След което пожелах хубав ден и си тръгнах.
Та сега чакаме да излезе уведомлението за Маверика и не ща да го тормозя повече този преработен човечец!
Последна промяна:
