Аз колкото го гледам, верига не видя. Според мен си е със синджир,
Оги, вериги, окови. Едва ли Вазов е имал предвид галова верига.
Пък и в английския (не съм добър) аз зная chain и за синджир, и за верига, освен ако не става дума за токова верига - circuit.
Но в случая поне уточнихме, че не става дума за верига от мотор, а за синджир.
Шпилките са неудачен вариант, както
andi посочи ... няма чистене и затова аз споменах за резба само в краищата, но пак не бих приел варианта.
Заварката е по-удачна.
Неръждавейката е добър вариант ... ама!
Каква файда след като другите детайли не са от неръждавейка?
Ще кажете, ами това, че печенето ще се извършва на неръждаемите пръти, по-лесно ще се почистват и т. н.
Явява се проблем при заварка на хром-никелови сплави с черни метали. Не, че е невъзможно, но много често заварките се пукат
и в един момент може да се окажем с една торба насипни железа.
Има и още един съществен момент.
Скара с тънки железа не пече или казано по друг начин, на такава скара пече само топлинната радиация от огъня.
Кулинарите ще ме разберат, другите ... едва ли.
Огледайте се по скарите на добри скараджии. Хора, които ходят оборудвани по събори с търговска цел.
Техните скари са с 10-12 мм. квадратни железа. Тези скари пекат предимно контактно, от температурата на нагрятото джелезо.
Дървените въглища, са някъде на 30-40 см по-надолу в оформен огнеупорен сандък и тяхната роля освен да греят джелезото и мръвката,
е и да предадат присъщият опушен аромат на печените мръвки.
Аз определено бих използвал по-дебели пръти от 6 мм, като за да мога да ги вкарам в брънките на синджира,
краищата на прътите ще застържа на подходящ диаметър и дължина.