Палатки и къмпинг

Termina4

Потребител
angelmr написа:
Ефективен начин да се получи прахан е да се вари гъбата в разтвор на селитра (но не амониева). Евентуално гъбата може да се замени с произволен порест тлеещ материал.
Съжалявам че не си запазих няколко кремъка от едно време. Виж чакмак даже не съм виждал.
ПС. Някой наясно ли е как точно се намира кремък в природата?
по реките :) като малък в едно Врачанско село си бях напълнил цяла кофа от на ком6ията баластрата :)
 

CaMyPau

Редовен Потребител
ФТКС
ФТДМ
angelmr написа:
ПС. Някой наясно ли е как точно се намира кремък в природата?

Врачанското село където като малък съм си играл е Габаре /майка ми е от там/ Там като малки си играехме с кремък. Имаше го навсякъде . И около реката и една скала която цялата беше от кремък ...
 

Termina4

Потребител
А селото където аз съм ходил е Хайредин (на 7 км от Ботево-където всяка година е домакин братушка)
Моята баба е от там и като дете съм ходил няколко пъти-беше страхотно :)
 
A

Anonymous

Гост
Ефективен начин да се получи прахан е да се вари гъбата в разтвор на селитра (но не амониева).
Няма нужда да се вари, достатъчно е да се накисне за нклк дни. Варенето е преди кисненето, а и не е задължително - белиш, режеш на филии, изваряваш в нклк води, сушиш, киснеш в селитра (Аз бях много изненадан, когато при накисването в селитра праханта направо потъна, гледаш лек подобен на дърво материал, а потъва веднага), пак сушиш, разчукваш с дървен чук да стане пухкава. Резултатът е нещо като кече - меко, гъвкаво, от много фини влакна.
И не всяка дървесна гъба, която изглежда така, е праханова гъба. Има си двойник, който горе-долу върши работа, но доста по-зле. По-назад в темата пусках линкове към един блог за бушкрафт, там има доста интересни неща, вкл. как се прави прахан.
П.П. Търкалят ми се 3-4 парчета готова прахан, изсъхнала, неомекотена, по рецептата с калиева селитра. Добре хваща искра от запалка, но и аз не можах да си намеря истински кремък. А и има къде-къде по-удобни начини за запалване на огън, които дори са по-ефективни от праханта. И не говоря за кибрит и запалка :)
 

angelmr

Редовен Потребител
Забравих коя беше чилска и коя обикновена но това си е тор. Едното е калиева а другото натриева селитра. Различават се по това че натриевата е хигроскопична и не е подходяща за запалки по тази причина. Амониевата не е подходяща по друга причина, така че остава само калиевата. В специализираните селскостопански магазини би трябвало да се намира, но е скъпа. Евентуално някои градинари могат да я предлагат на малки разфасовки.
 
A

Anonymous

Гост
Много правилно си подбрал емотиконката ;) Такива неща не се казват.
А и да кажа, магазинът не съществува от поне 15 години.
 

praetorian

Редовен Потребител
Абе, тор тор, ама...Нали се сещаш, защо я няма никъде свободно ;) Щото дедо Филип Тотю, примерно, си е торил шишането с нея ;)
 

big_dragon

Редовен Потребител
praetorian написа:
Абе, тор тор, ама...Нали се сещаш, защо я няма никъде свободно ;) Щото дедо Филип Тотю, примерно, си е торил шишането с нея ;)
Класическият димен (черен) барут съдържа сяра, дървени въглища и калиев нитрат (калиева селитра). Процентното съдържание на съставките варира в широки граници, но най-често се използват съотношения:
калиев нитрат: 73-75%
дървени въглища: 13-15%
сяра: 10-13%
Калиевият нитрат (KNO3) е бяло вещество, използва се още като минерален тор. Дървените въглища трябва да са от меко дърво (липа, бор, върба, лоза), горено при сравнително ниска температура. Сярата е жълто прахообразно вещество.

Желая ви успех и умната...
В краен случай може и русата.
 
A

Anonymous

Гост
:bravo: Супер си.
Не че който търси, няма да намери рецептата, ама защо да улесняваме желаещите да се наранят...

И да им секна мераците отдалеч - калиевият тор, продаван като калиева селитра не е 100% и няма да ви свърши работа. А най-добре изобщо не опитвайте нищо подобно, наистина е опасно (наскоро споменах за едни изгаряния трета степен, та знам), а и има достатъчно пиротехника по магазините, за да не ви се налага.
 

angelmr

Редовен Потребител
praetorian написа:
Абе, тор тор, ама...Нали се сещаш, защо я няма никъде свободно ;) Щото дедо Филип Тотю, примерно, си е торил шишането с нея ;)

Амониевата селитра е в свободна продажба, а е по-опасна. Знам че калиевата се продава на големи разфасовки. Дали е нужно да имаш документ че си земеделски производител не мога да кажа, не съм купувал. Иначе аз винаги мога да купя малка разфасовка, но ще е химически чист реактив, който е доста по-скъп от тора с техническа чистота.
Dejmos написа:
И да им секна мераците отдалеч - калиевият тор, продаван като калиева селитра не е 100% и няма да ви свърши работа.

За прахан (каквото коментирахме по-горе) ще свърши работа. След като урина се е ползвала...
 

TeXHo

Потребител
Много идейно :bravo: Аз ползвам подпалки или директно "запалката". С малко търпение за 5 минути брикетите са запалени, без да нося още едно желязо с мен. За барбекюто в двора, това определено е по-добър вариант, като се има предвид цената на газта ;)
 
A

Anonymous

Гост
Мисля си от известно време как да направя нещо такова, а ето че хората вече го били измислили. :bravo:

Аз го виждах по малко по-различен начин - кюнец с дължина 50-60+ см, предварително напълнен с въглищата, малко хартия и дръвца, добре затворени с хартиена или найлонова "мембрана" краища (да не се цапа колата). 2-3 такива, в зависимост колко пъти смятам да паля барбекюто в съответното мероприятие и не нося чувал с въглища, всичко нужно да е в кюнците. Изправям кюнеца върху решетката на барбекюто, пробивам "мембраните", паля и чакам да се разгори, после издърпвам кюнеца нагоре и voila.

ЕДИТ///
Нямаше да се сетя да направя решетката конична. Всъщност изобщо не предвиждах решетка - тази роля трябваше да изпълняват подпалките, докато изгорят.
А на една от снимките ползват "стартера" вместо полеви котлон. Едва ли е икономичен вариант, дори напротив, ама при липса на друго, ще свърши добра работа.
 
A

Anonymous

Гост
Между другото, обърнахте ли внимание на барбекюто от втория клип?
От видяното ми се струва, че въглищата не се поставят в зоната за готвене, а встрани и по-ниско от нея. Изглежда, че това барбекю е предвидено по-скоро за готвене с горещо опушване, а не за печене на жар.
Това май е основната разлика между нашия и американския стил на печене на барбекю. Ние печем тънки парчета месо, за кратко време при висока температура и близо до въглените. А те, обратно - големи дебели парчета, дори цели птици или свински бутове, по-ниска температура, повече дим и за дълго време... Отдавна ми се ще да тествам техния начин, ама иска доста предварителна работа, цяло специално барбекю да се прави.
 

ininia

Потребител
ФТКС
Иво,като тестваш този американски начин,моля те покани ме и аз да взема участие!На много американски филми ми са потичали слюнки! :) :) :)
 

DANNY

Редовен Потребител
От цял ден ровене из мрежата събрах много снимки на темата.
Може да ги видите в тоя зип файл.
Някои снимки може да ви се сторят страни или безсмислени.
...просто на мен са ми направили впечетлени, понякога само детайл или използван материал.
Има и pdf файлове от патентната служба на щатите.
http://www.airguns.bg/files/akraba/BBQ/BBQ.rar
 
A

Anonymous

Гост
ininia написа:
Иво,като тестваш този американски начин,моля те покани ме и аз да взема участие!На много американски филми ми са потичали слюнки! :) :) :)
И има защо. Аз лично много обичам пушеното. Преди години си играх да пуша месо покрай коледното свинско погребение. Импровизирах една пушилня от стара готварска печка на дърва и казана за варене на буркани. Въглени в огнището на печката, дърва върху тях за дим, подсилвах го с орехови черупки, сухи люти чушки (добър и силен аромат, ама трябва да се внимава, че веднъж бая олютих мръвката), черен пипер и чубрица. А върху изхода за комина сложен казана, в който са наредени месата. За 4-5 часа се изпичаха/опушваха и ставаше доста вкусно.
Между временно и аз като Дани съм се нагледал на разни идеи. Най-интересното, което видях в американско готварско предаване (една поредица по Диема от преди нклк години), беше шкаф за опушване от едно тексаско заведение. Не особено трудна за реализиране идея - метален шкаф с обем около половин кубик, на дъното тръбен реотан, нагоре нклк тави с решетки, върху които се слага месото. Мисля, че имаше също терморегулатор и може би съд с вода. Върху реотана се слага масивно парче дърво и се включва. След нклк часа месото е готово и направо само пада от костите. А какво месо приготвяха.... Ммммм. Викаха му "дупенца" и си беше точно това - свински задници - горната задна част на бута, с костта, без сланината.
 

praetorian

Редовен Потребител
Доколкото знам, пушеното месо е доста вредно... ???Направо знам, че си е опасно да се прекалява с пушени меса.
 
Нагоре