Ефективен начин да се получи прахан е да се вари гъбата в разтвор на селитра (но не амониева).
Няма нужда да се вари, достатъчно е да се накисне за нклк дни. Варенето е преди кисненето, а и не е задължително - белиш, режеш на филии, изваряваш в нклк води, сушиш, киснеш в селитра (Аз бях много изненадан, когато при накисването в селитра праханта направо потъна, гледаш лек подобен на дърво материал, а потъва веднага), пак сушиш, разчукваш с дървен чук да стане пухкава. Резултатът е нещо като кече - меко, гъвкаво, от много фини влакна.
И не всяка дървесна гъба, която изглежда така, е праханова гъба. Има си двойник, който горе-долу върши работа, но доста по-зле. По-назад в темата пусках линкове към един блог за бушкрафт, там има доста интересни неща, вкл. как се прави прахан.
П.П. Търкалят ми се 3-4 парчета готова прахан, изсъхнала, неомекотена, по рецептата с калиева селитра. Добре хваща искра от запалка, но и аз не можах да си намеря истински кремък. А и има къде-къде по-удобни начини за запалване на огън, които дори са по-ефективни от праханта. И не говоря за кибрит и запалка