Под "аналогов" разбирам всичко, което не е запис в цифров вид - магнитни ленти и грамофонни плочи (не изключвам разните екзотични "аудио-носители" от далечното минало, но те нямат място в разговора, все пак за качество става дума).
А "цифров" - всеки запис на звукова (и не само) информация в дискретизиран вид (1 и 0), независимо от носителя - CD, DVD, магнитна лента, твърд диск, флаш-памет....
Tака че, доколкото за мен DAC e digital-to-analog converter, определено нямам това предвид под аналогов запис.
На всеки, който има идея какво е цифров запис, му е ясно доколко качествено и автентично се възпроизвежда първоначално записаната информация. Просто няма място за грешка, независимо от лекото влошаване параметрите на записващия и/или четящия тракт - няма толкова голяма грешка, която да превърне записаното 1 в 0 или обратното (всъщност има - повреда във флаш-паметта, но това е повреда, а и има кодове за проверка и корекции на грешки).
Тогава влошаване на качеството може да възникне само при конвертирането на звука в цифрова информация и обратно. Но при достатъчно малка стъпка (по ниво) и висока честота на дискретизация при записа и добро филтриране при възпроизвеждане, това не е проблем - възпроизведената крива на звука ще е идентична с тази, постъпила на входа при записа. (Онова за "триъгълния" импулс от разговора на дядото с внука просто не е така.)
А нещата съвсем не са толкова розови с аналоговия запис. Там самата звукова крива трябва да бъде записана върху носителя. А тази крива е аналогова. При нея не съществува тази невъзможност за грешно прочитане. 20-30-40% грешка при определяне нивото на сигнала при цифров запис ще даде същата тази 0 или 1, които са били първоначално записани. Под 10% (какво ти 10%, това е прекалено голяма стойност за нелинейни изкривявания) неточност при определяне на нивото при аналогов запис означават изкривяване на сигнала.
Следва и проблема с трайността на самия запис върху носителя. Грамофонните плочи се драскат, а колкото и да ги пазиш, самото им просвирване ще влошава параметрите на записа (триене, износване). Магнитния запис също си има проблем - хистерезиса на магнитния материал (заради него запазеното ниво на намагнитване не е точно равно на нивото по време на записа) и влиянието на съседния слой на навитата лента (магнитните частици променят, макар и малко, намагнитването си под въздействие на магнитното поле на другите частици).
П.П. А усещането за по-добър звук от аналоговата техника го отдавам на малка доза носталгия и в по-голяма степен - на стремежа на производителите да произвеждат все по-масово и евтино.
