Нова тема за разговор свързан с музиката...
Я ми кажи, ... всъщност какво им е по – доброто на лазерните грамофонни плочи, или както ги наричат компактдискове? Н.И. Млад Конструктор 1987/4/стр. 21, 22
Я ми кажи, ... всъщност какво им е по – доброто на лазерните грамофонни плочи, или както ги наричат компактдискове в сравнение с познатите грамофонни плочи? Знам, че принципът е еднакъв, само дето компактдисковете се „опипват” от лазерен лъч вместо от игла.
- Разлика има и в самия запис. Тук имаме т.нар. цифров запис на музиката и говора.
- Какво значи това „цифров запис”. Та нали музиката е аналогова, дори когато е създадена от синтезатор.
- Музиката – да, но записът върху компактдиска – не. Именно това е новото и интересно тук. При старите грамофонни плочи звуковите трептения се отпечатват точно като вълни в браздите на плочата. Затова пък компактдискът съдържа двоични данни.
- Какви данни? Ти съвсем ме обърка – ту цивров запис, ту двоични данни.
- Все едно и също е. Цифров означава, че моментните стойности на музиката се запомнят като цифри.
- И за какво са ми тези цифрови стойности? В края на краищата мисля, че от един компактдиск би трябвало да се чуе и музика.
- Но преди това тя трябва да се „нанесе” върху него.
- Вероятно по – точно е да се каже „отпечата”.
- Думата не е толкова важна. Та най – напред тези цифрови данни трябва да се превърнат в двоични числа, или 0101 вместо 5, и тогава да се „увековечат” като миниатюрни издатини върху компактдиска. Лазерният лъч „улавя” и регистрира издатините при прослушването и осигурява възпроизвеждането на записаните числа.
- Добре, но числата все още не правят музиката.
- Напротив, те са музиката. Но те са музика благодарение на един цифрово-аналогов преобразувател (ЦАП) в лазерния грамофон.
- И все пак, в твоите 3-4-5-4-4-3 ... аз все още съвсем не мога да видя или по – точно да чуя музиката.
- Така-а-а, фигурата е доста грубичка. Но, ако измерванията се правят по – често, то може да се разпознае съвсем добре...
- Пак не ми е ясно. Винаги съм приемал, че числата са отдалечени едно от друго, докато звуковата вълна трябва да е непрекъсната.
- Точно тук е същността на въпроса. Когато отделните измерени стойности се възпроизведат последователно получава се един вид стъпаловидна крива.
- Точно така, но аз се хващам на бас, че разликата между твоята стълба и една истинска синусоида е непреодолима.
- Не бързай с басовете, защото и на това са му намерили „майстора”. И така всичко зависи от това, колко нагъсто са отделните стъпки. За компактдисковете е избрана една доста висока честота за измерване на моментната стойност на сигнала от 44,1 кHz.
- Axa, така значи! Сега разбирам, че тези 44,1 кHz не може да бъдат чути от нас.
- Точно така, но работата не се състои в това, че не могат да бъдат чути. Важното, че се взимат 44100 моментни стойности в секунда, поради което възстановяването на музиката е по – достоверно.
- Мисля си, дали тези 44 кHz са достатъчни?
- В какъв смисъл?
- Представи си, че един компактдиск трябва да възпроизведе 20 кHz. Koгато измерваните стойности следват с честота 44 kHz, то всяка вълна ще има 2, най – много 3 измерени стойности.
- Това засега е достатъчно.
- Почакай, от една измерена стойност на полувълна ти не можеш със сигурност да получиш синусоида, например. Най – много един триъгълник!
- Бъди спокоен, нали затова има филтри в изхода. Та тяхната задача е от триъгълници с честота 20 кХz да направят синусоиди със същата честота. Изобщо трябва да знаеш, че всеки непрекъснат променлив сигнал може да бъде превърнат в отделни импулси с най – различна честота. И за да не страда качеството, честотата на измерване на моментните стойности на сигнала трябва да е поне два пъти по – висока от най – високата честота на сигнала.
- Е добре, че все пак човек не може да чува сигнали с честота 200 кHz …
Ако музиката не ви допада, може пък клиповете да ви харесат - поне не са на пенсионери със съмнителна лична хигиена (ШЕГИЧКА и аз обичам жица, но не само). 
