Вицове и смешки
- Автор на темата ivodoc
- Начална Дата
ЗАЩО НА МАГАРЕТО СА МУ ГОЛЕМИ УШИТЕ ?
Ами не може само оная работа да му е голяма.
Господ си знае работата.
Дава една голяма работа и хоп, я вземи сега и едни големи уши в комплект, за да изглеждаш тъпо.
И хайде сега приказки : Грозен си като магаре, тъп си като магаре, имаш магарешки уши .
Това му остава на магарето, щото големите уши са на главата му и всеки ги вижда, а колко пъти ще му видят оная работа ?
Да има начин, да го питат магарето :
-Я бе Марко кажи, би ли се съгласил да ти намалят от ушите, ама и от оная работа?
Да ама няма начин.
То и с хората е така.
Даде на някой Господ ум, пък го зареже грозен.
Друг пък красив, като звезда, ама пък прост като овца.
Да, ама красивите веднага ги забелязваме, а ум да е виждал някой?
При бедните и при богатите е същото.
Богатия веднага си личи, ама знаеш ли колко му е богатството? Но понеже личи, че е богат, на всички красив изглежда.
Бедния също си личи, но не знаеш колко е гладен. Пък, като е цървулан и някак грозен ти се вижда. Никой не ще да го погледне.
Да ама когато на човек не му обръщат внимание, той сам го насочва към себе си.
Изтъпанчва се, изпъчва гърди и ще рече:
- На сиромах човек само к.... му е голям.
Ами не може само оная работа да му е голяма.
Господ си знае работата.
Дава една голяма работа и хоп, я вземи сега и едни големи уши в комплект, за да изглеждаш тъпо.
И хайде сега приказки : Грозен си като магаре, тъп си като магаре, имаш магарешки уши .
Това му остава на магарето, щото големите уши са на главата му и всеки ги вижда, а колко пъти ще му видят оная работа ?
Да има начин, да го питат магарето :
-Я бе Марко кажи, би ли се съгласил да ти намалят от ушите, ама и от оная работа?
Да ама няма начин.
То и с хората е така.
Даде на някой Господ ум, пък го зареже грозен.
Друг пък красив, като звезда, ама пък прост като овца.
Да, ама красивите веднага ги забелязваме, а ум да е виждал някой?
При бедните и при богатите е същото.
Богатия веднага си личи, ама знаеш ли колко му е богатството? Но понеже личи, че е богат, на всички красив изглежда.
Бедния също си личи, но не знаеш колко е гладен. Пък, като е цървулан и някак грозен ти се вижда. Никой не ще да го погледне.
Да ама когато на човек не му обръщат внимание, той сам го насочва към себе си.
Изтъпанчва се, изпъчва гърди и ще рече:
- На сиромах човек само к.... му е голям.
Последна промяна:
valcholakov
Редовен Потребител
Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам... та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и... На съседния прозорец - кацнало едно... врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко... Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра.
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя. - Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де.
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сармите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох й.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"!
Затворих ги, след малко чух:"Ку-куу!" и... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш:"Ку-куу!", ще ги отворя!
Минута още се трещих, докато думите й отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя - Твой ред е. Затвори очи, ще те приближааа, но не ги отваряй, докато не кажа: "Ку-кууу!"!
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу!"? Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли: "Ку-куу!"?
Отговори ми влакът! Облеших очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни-кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Увих се, слязох на гарата, а там на перона - още трима по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку”?
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя. - Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де.
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сармите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох й.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"!
Затворих ги, след малко чух:"Ку-куу!" и... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш:"Ку-куу!", ще ги отворя!
Минута още се трещих, докато думите й отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя - Твой ред е. Затвори очи, ще те приближааа, но не ги отваряй, докато не кажа: "Ку-кууу!"!
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу!"? Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли: "Ку-куу!"?
Отговори ми влакът! Облеших очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни-кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Увих се, слязох на гарата, а там на перона - още трима по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку”?
незнайко
Редовен Потребител
Две дами отишли да поиграят голф. Още първата топка обаче литнала надалеч право към група мъже край съседната дупка. Топката пернала един от мъжете, той стиснал ръце в скута си в очевидна агония и се строполил на земята.
Дамата притичала до него и започнала да се извинява, като обяснила, че е лекар:
- Моля ви, позволете ми да Ви помогна. Ще облекча болката ви, само ми позволете!
- Няма нужда, ще се оправя - отвърнал през стиснати зъби мъжът, легнал на тревата с ръце в скута. Но жената толкова настояла, че накрая той и позволил да му помогне. Тя внимателно отстранила ръцете му от слабините, разкопчала панталона, бръкнала вътре и започнала да го масажира. След няколко минути го запитала:
- Е, как е сега?
- Великолепно - отвърнал той. - Но палецът продължава да ме боли ужасно.
Дамата притичала до него и започнала да се извинява, като обяснила, че е лекар:
- Моля ви, позволете ми да Ви помогна. Ще облекча болката ви, само ми позволете!
- Няма нужда, ще се оправя - отвърнал през стиснати зъби мъжът, легнал на тревата с ръце в скута. Но жената толкова настояла, че накрая той и позволил да му помогне. Тя внимателно отстранила ръцете му от слабините, разкопчала панталона, бръкнала вътре и започнала да го масажира. След няколко минути го запитала:
- Е, как е сега?
- Великолепно - отвърнал той. - Но палецът продължава да ме боли ужасно.
valcholakov
Редовен Потребител
diadowanio1
Редовен Потребител
В едно село имало приказно красива девойка. Идвали годежари от цялата околия да и искат ръката, но родителите и били претенциозни (искали най-доброто за детето си). Един ден майката се изплашила, че дъщеря и може да остане стара мома и решили да приемат следващото предложение. Не щеш ли същата вечер пристигнали родителите на два момъка, едните видимо и доста заможни. Поканили ги едновременно и започнали разговор. Първи взели думата по-заможните.
– Ние имаме безброй стада, земя, къщи... Детето ви цял живот ще носи злато и коприна и няма да се налага да работи. Само едно нещо ни притеснява - не знаем синът ни какъв любовник е!
Окуражени заговорили по-бедното семейство:
– Ние сме сиромаси, нямаме много стада и земя, но синът ни се слави като най-добър любовник в селото. Дъщеря ви може да легне гладна, но нелюбена - НИКОГА!
Замислили се родителите на момата, но вече се били разбрали да приемат днешната оферта, за това майката предложила на дъщерята, тя да реши.
Момата се изправила и рекла:
– Мамо, ти нали знаеш, че я не съм по яденето...
– Ние имаме безброй стада, земя, къщи... Детето ви цял живот ще носи злато и коприна и няма да се налага да работи. Само едно нещо ни притеснява - не знаем синът ни какъв любовник е!
Окуражени заговорили по-бедното семейство:
– Ние сме сиромаси, нямаме много стада и земя, но синът ни се слави като най-добър любовник в селото. Дъщеря ви може да легне гладна, но нелюбена - НИКОГА!
Замислили се родителите на момата, но вече се били разбрали да приемат днешната оферта, за това майката предложила на дъщерята, тя да реши.
Момата се изправила и рекла:
– Мамо, ти нали знаеш, че я не съм по яденето...
незнайко
Редовен Потребител
big_dragon
Редовен Потребител
За протокола:
Това на мгарето не е F-16, а JF-17 Thunder...
"CAC/PAC JF-17 Thunder, или FC-1 Xiaolong, е лек, едномоторен, многоцелеви боен самолет, разработен съвместно от Pakistan Aeronautical Complex и Chengdu Aircraft Corporation of China."
Това на мгарето не е F-16, а JF-17 Thunder...
"CAC/PAC JF-17 Thunder, или FC-1 Xiaolong, е лек, едномоторен, многоцелеви боен самолет, разработен съвместно от Pakistan Aeronautical Complex и Chengdu Aircraft Corporation of China."