Първият час по литература след зимната ваканция започва. Учениците са имали домашно, да напишат есе на зимна тема. С започването на часа заедно с учителката влиза непознат господин. Тя представя госта, инспектор от регионалния инспекторат по образование. Часа започва, децата поздравяват учителката и госта. Учителката казва:
- Ученици, имахте за домашно да напишете есе на зимна тема през ваканцията. Кой иска за бъде пръв?
Децата притеснени от инспектора, не смеят да вдигат ръце. Само Иванчо енергично маха с ръка и възкликва "Аз-аз".
Учителката:
-Деца, някой друг?
Но, други желаещи няма. Инспектора се обръща към нея:
- Госпожо защо не изпитате този ученик, поглеждайки към Иванчо?
Учителката знаейки за "цапнатия" език на Иванчо, с половин уста му дава думата:
- Иванчо, моля прочети си домашното.
Иванчо става, изпъва рамене, протяга ръце в удобна за четене на тетратката си позиция и започва:
- Високо в планината видях красиво замръзнало езеро. Около него има гъста борова гора, която е побеляла от падналият наскоро сняг....
Учителката си въздъхва, успокоена че този път няма да чуе поредната глупост от Иванчо. Той продължава:
- Езерото замръзнало, и на него едни вълци се еВат.
Учителката почервенява и с разтреперен и гневен глас, стараейки се за да не повиши тон възкликва:
- Ама Иванчко, как може така, не е ли неудобно!
Иванчо:
- Неудобно е госпожо, плъзгат се. Ама пак се еВат.