Вицове и смешки

Една жена направила кекс и тръгнала на гости. По пътя се спънала и изпуснала кекса. Седнала и започнала да плаче. Минавайки покрай нея, един възрастен мъж я попитал:
- Защо плачеш, жено?
- Такъв голям беше…
- Е, а стига, де!
- Така сладък беше…
- Еее, стига, де!
- Такъв красив беше…
- Стига, де! Друг ще си намериш.
- С четири яйца беше…
- Ааа,… плачи, булка, плачи! Те такъв няма да намериш.
 
Един служител всяка сутрин закъснявал за работа. Най-накрая на шефа му писнало и го привикал при себе си:
- Какво става бе, Иванов? Докога ще продължават твоите безобразия?
Оня взел да мънка:
- Много съжалявам! Имам проблеми със съня. Цяла нощ се въртя в леглото и на сутринта се унасям дълбоко.
Началникът се сопнал:
- Не ме интересува. Вземи спешни мерки! Иначе ще те уволня.
Нашият човек отишъл на лекар и си излял душата пред него:
- Така и така... Дайте ми добро приспивателно, че загивам!
Докторът му изписал някакви хапчета и го предупредил:
- Взимай само по едно! Защото са ужасно силни.
Човекът си купил приспивателното и се прибрал. Вечерта взел едно хапче. След десет минути още бил буден. Глътнал и второ. След четвърт час почнало да го унася, но сънят все още не идвал. Завалията погълнал още три и бързо се занитил.
Когато се събудил, часовникът показвал пет сутринта. Мъжът скочил бодро от леглото. Направил гимнастика, после взел душ, избръснал се до синьо. Закусил на спокойствие. Облякъл най-хубавия си костюм, снежно бяла риза и копринена вратовръзка. Пристигнал пръв в офиса. Когато дошъл и началникът му, нашият човек заявил жизнерадостно:
- Проблемът с безсънието е решен. Чувствам се в отлична форма и кипя от желание за работа.
Шефът му казал замислено:
- Виж сега! Всичко това, което казваш, е чудесно. Само едно не ми стана ясно: къде, по дяволите беше вчера?!
 
Не е точно за тук, ама хубаво е човек да има едно на ум.

Един мъж решил, че желае да се наслаждава на живота. Вярвал, че за тази цел трябва да разполага с достатъчно пари. Смятал обаче, че не може да изпита истинско удоволствие, ако то бъде прекъсвано от неприятната потребност да печели пари. И взел мъдро решение: Понеже бил човек на реда, решил да раздели живота си на две, за да не се разсейва в нито един от етапите.
Първо щял да спечели парите, а после щял да се наслаждава на всички удоволствия, които му се приискали.
Преценил, че един милион долара са напълно достатъчни, за да изживее живота си спокойно. Мъжът посветил всичките си усилия да прави и трупа богатства. В продължение на години всеки петък разтварял счетоводната книга и пресмятал придобитото.
- Когато спечеля един милион – казвал си той, – ще престана да работя. Ще се отдам на удоволствия и развлечения. Няма да допусна да ми се случи това, което се случва с другите – повтарял си той, – които, като натрупат първия милион, започват да мислят за още един. И за да не се колебае, окачил на стената огромен надпис: “САМО ЕДИН МИЛИОН”
Минали години. Мъжът пресмятал и събирал. С всеки изминал ден се приближавал все повече към целта. Предвкусвал удоволствието, което го очаквало. Един петък подскочил от изненада, като видял числата. Сумата била 999 999, 75 долара. Оставали само 25 цента до милиона! Той отчаяно започнал да търси в джобовете на всяко сако, на всеки панталон, във всяко чекмедже монетите, които липсвали… Не искал да чака още една седмица. В последното чекмедже на един шкаф най- после намерил тъй желаните двадесет и пет цента. Седнал на писалището си и написал с огромни цифри: 1 000 000.
Доволен, той затворил книжата, погледнал надписа и си казал:
- Само един. Сега ще се наслаждавам…
В този момент на вратата се почукало. Мъжът се учудил, защото не очаквал никого. Отишъл да отвори. Една жена, облечена в черно и с коса в ръка, му казала:
- Време ти е. Това била Смъртта.
- Не… – промълвил мъжът. – Още не… Не съм готов.
- Време ти е – повторила Смъртта.
- Но аз… Парите… Удоволствието…
- Съжалявам , часът ти настъпи.
- Моля те, дай ми поне още една година, отложих всичко в очакване на този момент, умолявам те…
- Съжалявам – казала Смъртта.
- Нека се споразумеем – предложил отчаяно той. – Успях да спестя един милион долара, вземи половината и ми дай още една година. Става ли?
- Не.
- Моля те. Вземи седемстотин и петдесет хиляди и ми дай един месец…
- Няма сделка.
- Деветстотин хиляди срещу една седмица.
- Няма сделка.
- Тогава ти предлагам всичко, но ми дай поне един ден. Толкова неща трябва да свърша, толкова хора да видя, толкова разговори отложих… моля те.
- Време ти е – повторила неумолимо Смъртта.
Мъжът свел глава примирено.
- Имам ли още няколко минути? – попитал.
Смъртта погледнала зрънцата пясък в часовника си и отвърнала:
- Да.
Мъжът взел писалката си и един лист от писалището и написал:
Читателю, който и да си ти.
Не успях да купя нито един ден живот с всичките си пари.
Внимавай какво правиш с времето си.
То е най- голямото ти богатство.
Хорхе Букай – “Пътят на сълзите”
 
Приятел малко я позакъсал,от към жени и решил да потърси услугите на проститутка,само за свирка.отива поглежда я,тя без зъби и я пита,къде са ти зъбите ма,а тя го питала,ти свирка ли искаш, или резба ще ти правя
 
You must log in or register to reply here.
Back
Нагоре