Пушката дойде от Гърция на цена 225Е с „отстъпката“ .
Първото замерване показа 21 джаула с Екзакт и последва разглобяване. Модула на спусъка държи пружината посредством един щифт фи-8. Успях да я разглобя без компресор въпреки значителния преднатег на пружината като натисках с длан спусковия блок, докато избивах щифта с избивач фи8.
Карантията на пушката е много добре изработена без остри ръбове и стружки. Оксидацията и финиша са перфектни. Зареждането е много „мазно“ като на ЛГВ, но усилието е значително по голямо за което допринася и сравнително късата за мощна пружинка цев. Ригела не опира никъде метал в метал а само върху полимерни контактни повърхности и металически звуци от триене на метал в метал на практика няма. При зареждане се чува само едно щрак, когато спусъка задейства.
Маншета обаче изглеждаше зле и това и писанията в нета ме накараха да сглупя и да го сменя с маншет за Вайраух80 който „случайно“ имах под ръка.
Няколко думи за спусъка. ХТ спусъка на Валтер не е от класата на ХМ на ЛГВ/ЛГУ които са от класата на Рекорд и ЦД , но с няколко прости стъпки стана ако не изключителен то много добър и предсказуем. Полирах до огледален блясък контактните повърхнини, смазах леко и смених пружините с по-леки. Дясната пружина на снимката я сложих на мястото на лявата която отговаря за твърдостта на втора степен, а дясната, която е за първа степен замених с пружинка от химикал. Навих болта за регулиране на зацепването на 4 оборота от крайно положение и се получи лек отсечен спусък. Спусъка изглежда много елементарен, но конструкцията му е много добра, понеже не разчита на зъб, които може да се счупи. Двата основни лоста в спусъка са натоварени на натиск и само двата стоманени щифта на срязване. Цялата конструкция на спусковия блок е много добре проектирана и изработена а там където минава щифта фи8, който държи цялата конструкция е вградена стоманен детайл. т.е отливката е освободена от основното натоварване.
След почистване на излишната грес от пружината и смазване където липсваше смазка сглобих пушката
с маншет за вайраух 80 пак на ръка и пуснах няколко пробни изстрела.
Хроното показа 21 джаула и чудесна консистентност. С чашки жсб Екзакт от кутията разликата между най ниската и най-високата скорост която измерих беше само
0.7м/с
Дойде време за тестове и от самото начало вече знаех, че това не е ЛГВ. Тежкото 30мм
Не-въртящо бутало и огромната по моите разбирания пружина ми припомниха думите на Т.Марев за мощните пружинки и честно казано първите стрелби бяха малко разочарование. За мое щастие разочарованието не продължи дълго, понеже след по-малко от 200 изстрела отката стана още по-рязък, оптиката започна да ходи назад и усетих, че нещо не е наред. Замерих скоростта и хроното показа 160м/с. Цялата тая деградация настъпи доста бързо в рамките на 30-тина изстрела.
Отворих пушката и установих липса на компресия, Маншета от Вайраух 80 изглеждаше перфектно, без никакви наранявания но явно леко се беше свил и се движеше без никакво усилие в компресионната камера. В тоя момент осъзнах колко глупаво съм постъпил, понеже оригиналния маншет остана в софия. Прибързано бях прецених, че скоро няма да ми трябва..
Пушката отиде на тезгяха за неопределено време докато пристигне нов маншет от СВС шнайдер а времето в изчакване използвах за няколко интервенции. Смених пружините в спусъка, за които писах по-горе. От стрелбата дотук ми стана пределно ясно, че не искам пушка 20+ джаула а гоня усещане като при славията на Кифа или за начало макс 16-18 джаула. За да не режа перфектната иначе пружина престъргах на струг водача на пружината (направен от тефлон) така, че да минимизирам участъка между металната шайба и стоманената втулка.
Тая дължина дава само пред-натег на пружината и прецених, че винаги мога да компенсирам със шайби тоя участък и така да настроя прецизно мощността. След тая интервенция натяга намаля с 20-тина мм. Сглобих я пак за проба, като поразпънах малко маншета за да изкара някой изстрел, колкото за проба. Със тази конфигурация на водача пушката стана доста по лека за зареждане а скоростта падна от 203 на 190 м/с което чудесно ме устройва.
След близо седмица чакане новия маншет дойде и днес го сглобих. Първи впечатления – нищо общо… Пушката с тунингован спусък, корекция на водача и нов маншет се преобрази и ако да няма шанс да ми стане любима, колкото ЛГВ/ЛГУ то стана една много приятна за стрелба пушка За парите които броих за нея (малко повече от комета феникс с газова пружина) не мисля, че има нещо по добро на пазара.
Да поговорим сега за недостатъците.
-Чувствителна към захвата. Разглезен от стрелбата с високо-технологичните ЛГУ/ЛГВ и разни ретро-противооткатни ще трябва да си припомням как се стреля с "класическа" 3д-откатна пушка. Сенчъри се очертава като най-трудна за прецизна стрелба в моя арсенал.
-Приклада е полимерен тъмбхол. Изпълнява си функцията чудесно, но има някак еФтино излъчване. Нищо общо с полимерния приклад на Фх-а ми, които е класи отгоре като усещане. На всичкото отгоре е кух и ми е чак странно, че не дрънчи. За сметка на това е лек и здрав и като цяло тая пушка с една компактна оптика има добър баланс и тегло. Идеална би била за лов ако имах такива мераци.
-ужасно мръсна цев. Да си призная досега не бях чистил цев на ВО тъй като всичките ми цеви са изглеждали добре. Каналите на тая цев бяха запълнени с някаква черна гняс примесена с едри частици. Изтеглих доста парцалчета през нея докато заприлича на нещо, но още е далеч от чиста. Точността след почистването драстично се подобри, но за това в отделна тема. Все пак трябва да отбележа, че цевта е със перфектни нарези и хубава входна и изходна фаска и като я почистя добре някой ден ще покаже на какво в действителност е способна..
-Няма мушка. Цевта завършва с резба ½ за „събирач на оловен прах“ на която е навит надулник, който не върши друга работа освен да удължи цевта с 50тина мм и да „изглежда Яко“ На тая пушка би стоял чудесно един Уилямс диоптрик ако имаше мушка...
-Автоматичен предпазител. Знам, че е за добро, но аз стрелям по мишени и ми е малко досадно да го бутам при всеки изстрел. При последното сглобяване махнах лоста, който го „ресетва“ и сега мога да го управлявам ръчно, когато си поискам
Чакам вятъра да утихне за да пострелям за "група". Първите проби бяха обнадеждаващи и на залез в полумрак събрах 10 изстрела на 44м в под 40мм с оптика 4х. Утре ще опитам да доизчистя цевта и да прострелям повече.
П.П.
Никога не съм виждал смисъл от газова пружина при средно-мощните ПП, но страничното зацепване на буталото и по високата мощност при сенчъри ме изкуши. Понеже няма фабрична газова пружина за модела, реших да стъпя на пружина вортекс тип 1 (заради възможността да регулирам налягането) и да я модифицирам. Хода на сенчъри е доста по къс от на хасаните и се налага пружината да се скъси с около 20мм. До тук съм развил предната тапа. Остава да донарежа резбата 16х1 с още 30тина мм и да я скъся. Тапата ще се подреже и стругова на вътрешния диаметър на буталото. Трябва да се направи тапа, която да влиза на мястото на сегашния водач и да се подреже по размер стежена.
В интернет намерих клип на подобен тунинг
(
https://www.google.com/url?sa=t&rct...=VAEfMLt4Gy8&usg=AOvVaw3wp06bsGuXlGtXbOooEnOj ) при който човека използва пружина за Гамо блек на 150 бара и пушката показа 27 джаула. На мен обаче тая мощност не ми е нужна и след днешната стрелба проекта газова пружина се замразява до второ нареждане, понеже пушката и така си стреля чудесно.