Дойде време да раздвижим малко темата за Валтер.
Някой от вас, които ме познават по-добре знаят, че само преди година мнението ми за Валтер беше доста пренебрежително, като за фирма част от Умарекс груп. Кълнях се във вярност на Вайраух и обмислях покупката на един сребрист Вайраух97 в син ламинат, но стана тя каквато стана..
Подхлъзнах се и за няма и година вместо със син вайх 97 се обзаведох с не едно а три отрочета на недолюбваната корпорация.
Първата беше Валтер ЛГУ лимитирана серия с красив орехов приклад и къстъм тунинг спусък, които стана моя с помощта на Гари.
Благодаря ти Гари!
Скоро след ЛГУ предразсъдъците ми към Валтер се изпариха и чувствах, че няма да ми е последна. Мислех си за ЛГВ-Мастър про, но докато ги гледах в сайта на СВС Шнайдер попаднах на една оранжева ЛГВ компетишън. Питах за нея немците и ми казаха, че Валтер произвели 3 рекламни пушки в нестандартни цветове и тази била една от тях. Приклада и е дървен, но е боядисан в джендърско-оранжево. Казах си, че щом ЛГУ-то ми е лимитирана серия трябва и ЛГВ-то да е уникат и поръчах оранжевата.
Не ме питайте, коя от двете е по добра, понеже всяка има своите предимства. ЛГУ е по точен в конфигурация ФТ пушка, но ЛГВ с МТЦ-кънект е с 2 килограма по-лека и доста по приятна за стрелба заради чупещата цев. И двете са изработени с безупречно качество и ако трябва да направя списък с пушките, които никога няма да продам тия двете имат място до живот J (ако се чудите кои са другите три – то това са Хайнел312, Фани300 Джуниър, Вайраух 30ес, ЧЗ200-Зелена) Реших да не пиша ревюта за ЛГУ/ЛГВ, понеже много е вече писано за тях в интернет но определено ще споделя лични постижения когато понатрупам опит. От толкова много пушки ми е трудно да си стана близък с всяка … а само така можем да се опознаем добре.. Симпатията ми към тях е повече любов от пръв поглед отколкото истински осъзнато привличане. Качествата им обаче са безспорни и се убедих набързо в това от първите ни „срещи“.
Мина време и почнах да си мисля за пружинка в 5.5. Желанието се зароди след като стрелях със славията 634 на Кифа. Никога преди не бях си мислил, че ще искам нещо в 5.5 под 30 джаула, но след като пробвах 14 джаула славия се пречупих. Все пак с оглед на 50-те метра на които тествам всичките си пушки (и пистолети ;-) ) оглеждах моделите около 24 джаула. Главният ми претендент беше Вайраух80 но има нещо прекалено класическо в дизайна му което винаги ме е възпирало да си го взема. Премислял съм и Вайраух 90 но често го описват като оптикотрошач а и доста труден за зареждане а аз държа стрелбата да е удоволствие а не изпитание за сетивата. Така лутайки се от трън та на глог видях Валтер Сенчъри върмин и след като прочетох няколко ревюта налапах куката.
Валтер Сенчъри Върмин има невероятното заключване на цевта на ЛГВ, но е с 30мм бутало вместо 25 на ЛГВ което води със себе си по-тежко бутало и по голям откат, но по голям потенциал за мощност. Другата основна разлика е страничното зацепване при Сенчъри (позволяващо монтаж на ГП за която после ще говоря) въртящо бутало на синтетични "лагери" и централно зацепване при ЛГВ/ЛГУ. Съответно спусъка е друг и вместо чудесния ХМ спусък на хай-енд-моделите имаме по-твърд и по неподатлив на настройки ХТ спусък, които в последствие след като се опознахме и го „тунинговах“ се оказа не толкова лош и много здрав и надежден.
Пушката дойде от Гърция на цена 225Е с „отстъпката“ .
Първото замерване показа 21 джаула с Екзакт и последва разглобяване. Модула на спусъка държи пружината посредством един щифт фи-8. Успях да я разглобя без компресор въпреки значителния преднатег на пружината като натисках с длан спусковия блок, докато избивах щифта с избивач фи8.
Карантията на пушката е много добре изработена без остри ръбове и стружки. Оксидацията и финиша са перфектни. Зареждането е много „мазно“ като на ЛГВ, но усилието е значително по голямо за което допринася и сравнително късата за мощна пружинка цев. Ригела не опира никъде метал в метал а само върху полимерни контактни повърхности и металически звуци от триене на метал в метал на практика няма. При зареждане се чува само едно щрак, когато спусъка задейства.
Маншета обаче изглеждаше зле и това и писанията в нета ме накараха да сглупя и да го сменя с маншет за Вайраух80 който „случайно“ имах под ръка.
Няколко думи за спусъка. ХТ спусъка на Валтер не е от класата на ХМ на ЛГВ/ЛГУ които са от класата на Рекорд и ЦД , но с няколко прости стъпки стана ако не изключителен то много добър и предсказуем. Полирах до огледален блясък контактните повърхнини, смазах леко и смених пружините с по-леки. Дясната пружина на снимката я сложих на мястото на лявата която отговаря за твърдостта на втора степен, а дясната, която е за първа степен замених с пружинка от химикал. Навих болта за регулиране на зацепването на 4 оборота от крайно положение и се получи лек отсечен спусък. Спусъка изглежда много елементарен, но конструкцията му е много добра, понеже не разчита на зъб, които може да се счупи. Двата основни лоста в спусъка са натоварени на натиск и само двата стоманени щифта на срязване. Цялата конструкция на спусковия блок е много добре проектирана и изработена а там където минава щифта фи8, който държи цялата конструкция е вградена стоманен детайл. т.е отливката е освободена от основното натоварване.
След почистване на излишната грес от пружината и смазване където липсваше смазка сглобих пушката
с маншет за вайраух 80 пак на ръка и пуснах няколко пробни изстрела.
Хроното показа 21 джаула и чудесна консистентност. С чашки жсб Екзакт от кутията разликата между най ниската и най-високата скорост която измерих беше само
0.7м/с
Дойде време за тестове и от самото начало вече знаех, че това не е ЛГВ. Тежкото 30мм
Не-въртящо бутало и огромната по моите разбирания пружина ми припомниха думите на Т.Марев за мощните пружинки и честно казано първите стрелби бяха малко разочарование. За мое щастие разочарованието не продължи дълго, понеже след по-малко от 200 изстрела отката стана още по-рязък, оптиката започна да ходи назад и усетих, че нещо не е наред. Замерих скоростта и хроното показа 160м/с. Цялата тая деградация настъпи доста бързо в рамките на 30-тина изстрела.
Отворих пушката и установих липса на компресия, Маншета от Вайраух 80 изглеждаше перфектно, без никакви наранявания но явно леко се беше свил и се движеше без никакво усилие в компресионната камера. В тоя момент осъзнах колко глупаво съм постъпил, понеже оригиналния маншет остана в софия. Прибързано бях прецених, че скоро няма да ми трябва..
Пушката отиде на тезгяха за неопределено време докато пристигне нов маншет от СВС шнайдер а времето в изчакване използвах за няколко интервенции. Смених пружините в спусъка, за които писах по-горе. От стрелбата дотук ми стана пределно ясно, че не искам пушка 20+ джаула а гоня усещане като при славията на Кифа или за начало макс 16-18 джаула. За да не режа перфектната иначе пружина престъргах на струг водача на пружината (направен от тефлон) така, че да минимизирам участъка между металната шайба и стоманената втулка.
Тая дължина дава само пред-натег на пружината и прецених, че винаги мога да компенсирам със шайби тоя участък и така да настроя прецизно мощността. След тая интервенция натяга намаля с 20-тина мм. Сглобих я пак за проба, като поразпънах малко маншета за да изкара някой изстрел, колкото за проба. Със тази конфигурация на водача пушката стана доста по лека за зареждане а скоростта падна от 203 на 190 м/с което чудесно ме устройва.
След близо седмица чакане новия маншет дойде и днес го сглобих. Първи впечатления – нищо общо… Пушката с тунингован спусък, корекция на водача и нов маншет се преобрази и ако да няма шанс да ми стане любима, колкото ЛГВ/ЛГУ то стана една много приятна за стрелба пушка За парите които броих за нея (малко повече от комета феникс с газова пружина) не мисля, че има нещо по добро на пазара.
Да поговорим сега за недостатъците.
-Чувствителна към захвата. Разглезен от стрелбата с високо-технологичните ЛГУ/ЛГВ и разни ретро-противооткатни ще трябва да си припомням как се стреля с "класическа" 3д-откатна пушка. Сенчъри се очертава като най-трудна за прецизна стрелба в моя арсенал.
-Приклада е полимерен тъмбхол. Изпълнява си функцията чудесно, но има някак еФтино излъчване. Нищо общо с полимерния приклад на Фх-а ми, които е класи отгоре като усещане. На всичкото отгоре е кух и ми е чак странно, че не дрънчи. За сметка на това е лек и здрав и като цяло тая пушка с една компактна оптика има добър баланс и тегло. Идеална би била за лов ако имах такива мераци.
-ужасно мръсна цев. Да си призная досега не бях чистил цев на ВО тъй като всичките ми цеви са изглеждали добре. Каналите на тая цев бяха запълнени с някаква черна гняс примесена с едри частици. Изтеглих доста парцалчета през нея докато заприлича на нещо, но още е далеч от чиста. Точността след почистването драстично се подобри, но за това в отделна тема. Все пак трябва да отбележа, че цевта е със перфектни нарези и хубава входна и изходна фаска и като я почистя добре някой ден ще покаже на какво в действителност е способна..
-Няма мушка. Цевта завършва с резба ½ за „събирач на оловен прах“ на която е навит надулник, който не върши друга работа освен да удължи цевта с 50тина мм и да „изглежда Яко“ На тая пушка би стоял чудесно един Уилямс диоптрик ако имаше мушка...
-Автоматичен предпазител. Знам, че е за добро, но аз стрелям по мишени и ми е малко досадно да го бутам при всеки изстрел. При последното сглобяване махнах лоста, който го „ресетва“ и сега мога да го управлявам ръчно, когато си поискам
Чакам вятъра да утихне за да пострелям за "група". Първите проби бяха обнадеждаващи и на залез в полумрак събрах 10 изстрела на 44м в под 40мм с оптика 4х. Утре ще опитам да доизчистя цевта и да прострелям повече.
П.П.
Никога не съм виждал смисъл от газова пружина при средно-мощните ПП, но страничното зацепване на буталото и по високата мощност при сенчъри ме изкуши. Понеже няма фабрична газова пружина за модела, реших да стъпя на пружина вортекс тип 1 (заради възможността да регулирам налягането) и да я модифицирам. Хода на сенчъри е доста по къс от на хасаните и се налага пружината да се скъси с около 20мм. До тук съм развил предната тапа. Остава да донарежа резбата 16х1 с още 30тина мм и да я скъся. Тапата ще се подреже и стругова на вътрешния диаметър на буталото. Трябва да се направи тапа, която да влиза на мястото на сегашния водач и да се подреже по размер стежена.
В интернет намерих клип на подобен тунинг
(
https://www.google.com/url?sa=t&rct...=VAEfMLt4Gy8&usg=AOvVaw3wp06bsGuXlGtXbOooEnOj ) при който човека използва пружина за Гамо блек на 150 бара и пушката показа 27 джаула. На мен обаче тая мощност не ми е нужна и след днешната стрелба проекта газова пружина се замразява до второ нареждане, понеже пушката и така си стреля чудесно.
Покрай извънредното положение, последните дни се отдадох на селски занимания, че не се знае кога ще ни „пуснат“ да се приберем в софия. Вместо за стрелба използвах хубавото време да нацепя дървата за зимата и да насадим картофи на „стрелбището“, че току виж пика го чакаме до зимата...
Валтера вече с „оригинален“ маншет и намален прелоуд на пружината стреля с намален откат спрямо оригиналната 21дж. конфигурация. Не бих го сравнявал с лгв/лгу понеже тук буталото и пружината са доста по тежки а и не са свободно въртящи като при другите две . Сенчъри освен това е 18дж. а е доста по лека (с почти 2кг по лека от ЛГУ и килограм по-малко от ЛГВ ) от другите две.
Наложи се да пропусна средните дистанции понеже там вече растат картофи J и сложих мишената на точно 40м. Не мисля да стрелям на повече, понеже оптиката с която разполагам е много базова 4х32 с доста дебел кръст и на 50м кръста почти изцяло закрива черното в центъра на мишената т.е. грешката от прицелване става доста голяма.
Наличните чашки са ЖСБ-Ер-Ес; ЖСБ-Екзакт; ХН-Снайпер-лайт; Кросман премиер; Металмаг
Скорости не съм мерил но са в диапазона 180-200м/с или около 18дж. По 10-чашки на мишена.
Стреляно от ръка върху предна опора на маса.
Най-свита „група“ мерена от между центъра на най отдалечените попадения се получи с ЖСБ-Екзакт 39мм но попаденията в нея бяха някак равномерно разпределени.
За мен ЖСБ-Ер-Ес са най-добрите чашки за тази пушка и въпреки, че групата 43мм е с 4мм по широка от тази на екзакт, то 6 от попаденията са в 14мм и показват тенденция към групиране докато при екзакт са равномерно разпределени. Според мен една по-добра оптика би позволила да се прецизира прицелването и да се свият групите с едни 30%.
Групите с другите чашки са ХН-Снайпер-лайт-45мм; Кросман премиер-48мм; Металмаг-55мм
За съжаление нямам на разположение нито подходяща оптика, нито достатъчно ЖСБ-Ер-Ес (останаха ми 30-тина) за да продължа тестовете.
От видяното днес пушката има потенциал за 30мм на 50м но ще трябва друга оптика с по-прецизен „кръст“ и още една кутия ЖСБ-Ер-Ес.
В заключение валтер сенчъри с любимите си чашки ЖСБ-Ер-Ес би уцелвал 10/10 пъти мишена с големината на малка кутия чашки и вероятно почти винаги 40мм убойна зона на ФТ мишена на разстояния от 50м. Ако нямах лгв и лгу вероятно щях да мисля, че сенчъри е една страхотна пушка и без съмнение за парите си е такава. В дупченето на хартия обаче другите две го бият с лекота. Все пак, ако някой ден реша да дупча кенчета за удоволствие или да набера "крилца" за супа бих метнал Сенчъри на рамо без да се замисля. Дотогава ще запълва нишата 5.5мм пружинка в колекцията докато "слабите" пружинки в 4.5 ще си останат мои "фаворитки".
The LGU is better.
