Състезанието беше много тежко. В Бургас си подухваше доста по начало, при това на талази без определена посока. А в тази бетонена кутия без покрив на самото стрелбище как въртеше вятъра просто не е истина
Между коридорите нямаше и 2 метра и във всеки коридор абсолютно персонален непредсказуем вятър, при това не само наляво-надясно, но и нагоре-надолу.
Не стига това, но вятърът зависеше дори от това колко високо е окачена мишената - на водоравни пластове. В мишената БР50 има 5 редици малки мишенки - и за всяка редица персонален вятър. При това толкова персонален, че баракуди 260+ на горната редица отвяваше в съседната мишенка вдясно (например), на средната идваха горе-долу по центъра, а на долната редица ги отвяваше надолу извън листа.
Огнестрелците ни показаха няколко образцово-показателни резултата, за които ние може само да мечтаем. Но имаха и средни резултати, най-вече в клас "Ловен", които някои от нас реално повториха.
Като цяло при 2 пъти по-леки чашки, 3 пъти по-малко джаули и 3 пъти по-лош БК на "куршумите" ние не стряляхме 2 пъти по зле. Само дето се наложи да го компенсираме с напасваме към вятъра.
Огнестрелните колеги или не обръщаха много внимание на вятъра или не му обръщаха внимание изобщо. А на нас се наложи да му се кланяме до земята. И някои показаха истинска класа в това упражнение
При условие, че всяко сядане на маса ставаше в различен коридор, според жребия.
За голямо съжаление колегата Атанасов (който се класира първи в основната класация) отпадна от "Мастер Класа" на втория ден поради повреда в пушката му и останахме с 2 човека срещу 6-ма огнестрелци...
Беше и много познавателно и поучително. Видяхме какво значи човек да дойде на едно състезание подготвен и какви резултати носи това. Не се прощава дори минимално пренебрегване към най-дребните детайли.
Иначе се запознахме с готини хора и си намерихме нови добри приятели
Сега очаквам допълнителни бройки за БР в Ботево
PS: Чак сега забелязах, че часовникът на фотоапарата ми е с 1 час напред.