xpresident
Редовен Потребител
Тази седмица имах възможността благодарение на andi да се "докосна" до така препоръчваната на всички начинаещи Комета 400 с ГП. По този повод именно тук в раздела за начинаещи споделям мнението си за нея, както и сравнение с Вайраух 97, пушка смятана за една от „високия клас“ на пружинната пневматика в 16+ джаула.
Разбира се това са впечатления на база на няколко изстрела с нова пушка, от кутията, без да съм свикнал с нея, следователно не може да дадат изчерпателна оценка, а само идея.
Като допълнение и за да бъде сравнението по-коректно освен моя HW97 16j, добавяме и още един Вайраух 97, но в 20 джаула, точно толкова колкото е и конкретната Комета.
Външен вид.
Комета 400 – първото което прави добро впечатление е буковия приклад, гладък и приятен на пипане, бих казал и удобен въпреки че това е субективно. Не е боядисан, а обработен така че фладера на дървото е видим. Гумения задтилък също изглежда добре. За съжаление пластмасовата спускова скоба изглежда грубо, несериозно. Металните повърхности са оксидирани задоволително като външен вид, но обработката им определено е груба, особено дразнят следите от фреза по лястовичата опашка, въпреки че те може и да са плюс при ползване на евтини монтажи. Предпазителя, направен от пресована ламаринка също не ми допадна.
Вайраух 97 – приклад отново бук, обработката му е подобна на тази на Кометата, но лично на мен цвета ми харесва повече. Задтилъка и спусковата скоба определено показват по-високия клас. Оксидацията тук е безупречна, както и обработката на всички повърности. Предпазителя е струговано стоманено бутонче в задната част. Всъщност по тази пушка всичко е метал (освен маншета и водача му, разбира се). Дразни надписа „Прочетете инструкцията преди ползване.“
По-ниското тегло прави Кометата удобна за носене в гората, но не и по-голямата дължина.
Зареждане и стрелба.
Дългата цев на Кометата и големия ход прави зареждането много леко. Усеща се малко неприятно триене на метал, не знам дали е от буталото в цилиндъра или тъй като шарнира на цевната кутия е стегнат доста добре. Чашката се поставя удобно в цевта, входната фаска е на ниво. При изправянето на цевта очаквах да чуя отчетлив звук от заключването, но не. Чудех се дали всичко е ок и дали мога да стрелям вече. Пицелих се през оптиката в мишената на 25м и почнах бавно да обирам първата степен на спусъка. Това че е безкрайно дълга ок, но от скриптенето направо настръхнах. Вярвам че това може да се оправи, но тук примера е с пушка „от кутията“. Втората степен обаче ме изненада приятно. Дори със заводските настройки спусъка не е тежък, мога да кажа позволява да се направи добър изстрел.
В тази част от сравнението Вайраух-а издърпва доста напред. Зареждането на 20j-овата 97-ца изисква доста сила, за разлика от 16J. Но и при двете механиката върви като часовник, никакво търкане, никакви луфтове, префектно заключване. Оригинално спусъка идва много тежък, предполагам че така го настройват с цел безопастност. Олекотяването става само с разхлабване на винтчето зад него, но в нашия случай собственика на този HW97k 20j държеше всичко да си е в заводския вид и не сме го пипали. За сметка на това и първата и втората степен са безупречни, никакво скриптене, отчетливи, предразполагат към добър изстрел (особено след като се олекоти).
Самия изстрел на Кометата е приятен и на звук и на усещане. Отката е някъде по средата между 16 и 20 джауловия Вайраух. Тук газовата пружина играе за по-хубавия звук, при телените на Вайраух се чува звънтене. Всъщност това звънтене лесно се елиминира с определен тунинг, но тук не му е темата.
Най-интересния момент – точност:
Тук искам да уточня някои неща предварително. Сравняването на трите пушки не е съвсем реално, защото са с различни оптики, монтирани според удобството на 3-ма различни стрелци. Кометата с прословутия Липърс 4x32, Вайраух 20j с Липърс 10x50 и моя – 16j с Optisan 3-9x42. Неприятното за мен беше че през оптиката на Кометата виждах мушката а на Вайрауха 20j оптиката ми беше много назад и не можех да прикладвам. Групите съм ги стрелял след като посвикнах с пушките, по 5-6 изстрела за всяка. С Вайрауха 20j се наложи да повторя и да стрелям още една група, защото първата не се получи, вероятно заради трърдия спусък. Всички групи са с по 5 изстрела, на открито, дистанция 25м, чашки - HW97 16j с JSB 0.51, HW97 20j с JSB 0.67 и Комета 400 с JSB 0.547. Стреляно е от позиция седнал.
Заключение ( по мое мнение):
Ако сте решили да купувате ВО и първата ви пушка ще е пружинна, ако стреляте по кенчета и капачки на поляната или покрай язовира докато сте за риба, ако не ви дразнят дребни недостатъци по външния вид и механиката, Комета 400 с ГП е добър избор, дори ей така да я имаш в багажника. Ако обаче искате да държите в ръцете си оръжие което радва с вида си като швейцарски часовник, което със стрелбата си ще ви изведе на следващо ниво, тогава ще трябва да похарчите повечко, може би да удвоите бюджета и да помислите за Вайраух.
Разбира се това са впечатления на база на няколко изстрела с нова пушка, от кутията, без да съм свикнал с нея, следователно не може да дадат изчерпателна оценка, а само идея.
Като допълнение и за да бъде сравнението по-коректно освен моя HW97 16j, добавяме и още един Вайраух 97, но в 20 джаула, точно толкова колкото е и конкретната Комета.
Външен вид.
Комета 400 – първото което прави добро впечатление е буковия приклад, гладък и приятен на пипане, бих казал и удобен въпреки че това е субективно. Не е боядисан, а обработен така че фладера на дървото е видим. Гумения задтилък също изглежда добре. За съжаление пластмасовата спускова скоба изглежда грубо, несериозно. Металните повърхности са оксидирани задоволително като външен вид, но обработката им определено е груба, особено дразнят следите от фреза по лястовичата опашка, въпреки че те може и да са плюс при ползване на евтини монтажи. Предпазителя, направен от пресована ламаринка също не ми допадна.
Вайраух 97 – приклад отново бук, обработката му е подобна на тази на Кометата, но лично на мен цвета ми харесва повече. Задтилъка и спусковата скоба определено показват по-високия клас. Оксидацията тук е безупречна, както и обработката на всички повърности. Предпазителя е струговано стоманено бутонче в задната част. Всъщност по тази пушка всичко е метал (освен маншета и водача му, разбира се). Дразни надписа „Прочетете инструкцията преди ползване.“
По-ниското тегло прави Кометата удобна за носене в гората, но не и по-голямата дължина.
Зареждане и стрелба.
Дългата цев на Кометата и големия ход прави зареждането много леко. Усеща се малко неприятно триене на метал, не знам дали е от буталото в цилиндъра или тъй като шарнира на цевната кутия е стегнат доста добре. Чашката се поставя удобно в цевта, входната фаска е на ниво. При изправянето на цевта очаквах да чуя отчетлив звук от заключването, но не. Чудех се дали всичко е ок и дали мога да стрелям вече. Пицелих се през оптиката в мишената на 25м и почнах бавно да обирам първата степен на спусъка. Това че е безкрайно дълга ок, но от скриптенето направо настръхнах. Вярвам че това може да се оправи, но тук примера е с пушка „от кутията“. Втората степен обаче ме изненада приятно. Дори със заводските настройки спусъка не е тежък, мога да кажа позволява да се направи добър изстрел.
В тази част от сравнението Вайраух-а издърпва доста напред. Зареждането на 20j-овата 97-ца изисква доста сила, за разлика от 16J. Но и при двете механиката върви като часовник, никакво търкане, никакви луфтове, префектно заключване. Оригинално спусъка идва много тежък, предполагам че така го настройват с цел безопастност. Олекотяването става само с разхлабване на винтчето зад него, но в нашия случай собственика на този HW97k 20j държеше всичко да си е в заводския вид и не сме го пипали. За сметка на това и първата и втората степен са безупречни, никакво скриптене, отчетливи, предразполагат към добър изстрел (особено след като се олекоти).
Самия изстрел на Кометата е приятен и на звук и на усещане. Отката е някъде по средата между 16 и 20 джауловия Вайраух. Тук газовата пружина играе за по-хубавия звук, при телените на Вайраух се чува звънтене. Всъщност това звънтене лесно се елиминира с определен тунинг, но тук не му е темата.
Най-интересния момент – точност:
Тук искам да уточня някои неща предварително. Сравняването на трите пушки не е съвсем реално, защото са с различни оптики, монтирани според удобството на 3-ма различни стрелци. Кометата с прословутия Липърс 4x32, Вайраух 20j с Липърс 10x50 и моя – 16j с Optisan 3-9x42. Неприятното за мен беше че през оптиката на Кометата виждах мушката а на Вайрауха 20j оптиката ми беше много назад и не можех да прикладвам. Групите съм ги стрелял след като посвикнах с пушките, по 5-6 изстрела за всяка. С Вайрауха 20j се наложи да повторя и да стрелям още една група, защото първата не се получи, вероятно заради трърдия спусък. Всички групи са с по 5 изстрела, на открито, дистанция 25м, чашки - HW97 16j с JSB 0.51, HW97 20j с JSB 0.67 и Комета 400 с JSB 0.547. Стреляно е от позиция седнал.
Заключение ( по мое мнение):
Ако сте решили да купувате ВО и първата ви пушка ще е пружинна, ако стреляте по кенчета и капачки на поляната или покрай язовира докато сте за риба, ако не ви дразнят дребни недостатъци по външния вид и механиката, Комета 400 с ГП е добър избор, дори ей така да я имаш в багажника. Ако обаче искате да държите в ръцете си оръжие което радва с вида си като швейцарски часовник, което със стрелбата си ще ви изведе на следващо ниво, тогава ще трябва да похарчите повечко, може би да удвоите бюджета и да помислите за Вайраух.
