Едно кратко ревю, без ТТ данните - тях ги има по-горе.
Както при всички изделия на Евгени, изпълнение, материали, визуално - на ниво.
Първа забележка - куфара е като на Вулкан 2, тесничък и може да се ползва само с бързомер или оптика с ниски турети и нисък монтаж. Но те си го знаят, поръчали са нова партида широки, която обаче ще се появи като се похарчат тия 7-800 дето имат още.
Пушката пристига празна( не може да се изпращат или превозват съдове под налягане без разрешение). Трябва да се затегне първо винта за изпускане на пушката(не казвам бутилката, защото тя няма клапан, навита е в предната кутия и е скачена с тръба към задната кутия, където е и редуктора). Намира се в уивър шината, за която е захванат предпазителя на бутилката. На него също има уивър, така че който стреля само от двунога може да се ползва с и без предпазител. Та, глътна едни 220 бара български въздух и веднага на хроното. Пуснах 3 изстрела с 1,645 грама: 289,50; 289,50; 289,80 м/с = 69 Дж. Еми няма нужда да се хабят чашки и въздух.
Изстрелите ми се сториха малко по-шумни от моя Вулкан, но той е нагласен на 60 Дж.
Ще се пробват и допмодерите после.
Следващата лееека, забележка: регулирането на бойната пружина става само при свален приклад. Ясно ми е, че това е обусловено от конструкцията, пък и като знам, че моят Вулкан не е баран от както е нагласен (демек от както е дошъл), не е кой знай какъв кусур.
Заредена тежи 3,6 кг. Баланса без оптика е лееко напред. Прикладиста, според врата на всеки, може да иска ниски или средни монтажи.
Барабаните са 10 зарядни, вкарват се тук само отляво.
Засега толкова. Като дойде Щастливият и Собственик, ще видим какво ще покаже и на листа.