Яките пушки се зареждат трудно, това е цената за силата. Затова те не се ползват за стрелба за групи и за тренировъчна стрелба, за тях си има 10-тина джаулови плякалки.
Другата ти пушка се зарежда по-лесно, защото е по-малко джаули, тоест пружината е малко по-слаба. Понякога няколко килограма се явяват съществени. Освен това има и няколко допълнителни фактора които влияят на субективното усещане за трудност. Например новата ти пушка е с около 6 см по-дълга. Ако не си много висок, това е съществена разлика, защото променя захващането при зареждане. Друга такава промяна дава наличието на оптика, опитай да я заредиш без оптика. Второ, цевта може да е малко по-къса /няма данни в нета/, понякога мощните пушки странно защо имат малко по-къси цеви. При фрау Диана 350 магнум е цели 48 см, а на моята 30 и няколко дж. пушка е само 43 см. Може да премериш твоята.
За всеки случай провери смазването на основните места. За целта трябва да направиш частично разглобяване, тоест да свалиш приклада. Не е никак трудно, трябва ти отвертка и маса. Сваляш двата странични винта и третия който е около спусъка. При Гама 125 май имаше и един четвърти по средата на полуложата. След като свалиш приклада, провери всички осички по лостовата система. Капни по една капка машинно масло на всяка, като обърни особено внимание на оста около която се "чупи" цевта -там е най голямото натоварване. Освен на по-лекото зареждане, това влияе на ресурса на пушката, тоест дали и кога ще се разхлопа тази връзка. Няколко капки масло там вършат чудеса. Увери се че маслото е проникнало вътре. Провери и пластмасовият водач който разделя лоста от тялото на компресора, той също трябва да е смазан. Там може да ползваш грес. При някои от магнумите този водач май се регулира и е възможно да дава допълнително съпротивление. Накрая цапваш мъничко грес на заключващия зъб и си готов. Ако имаш масло на спрей /дори и силиконово да е/ пъхни тръбичката в кутията на спусъка и натисни веднъж пуф и готово. После забърсваш излишното /протеклото/ масло с парцалче и събираш.
Може да не олекне кой знае колко, но поне си сигурен, че всичко е смазано както трябва.