Реставрация на въздушно оръжие

[gonzo-garage]

Е, хрумна ми покрай терзанията на колеги със връщането към живот на очевидно съсипани и унищожени от немарливи стопани въздушни оръжия.
Създавам темата с идеята, и малкото останали ентусиасти да могат да си споделят болежките и опита.
Предвид на факта, че изначале, ще се пише за всичко, ако нарастне "МатрЯла", ще се наложи да се обособява в подтеми.
Оставям на модераторите да местят тук теми съобразно естеството, тоест всичко свързано с реставрацията на стари, криви и негодни въздушни пушки и пистолети.
Връщането към "живот" на такива уреди или инструменти, винаги е било третирано като опит да се запази частица от историята, пък дори и на оръжейното дело.
Сигурен съм, че доста от нас имат какво да споделят.
Дерзайте пичове...

 

[Gadnqra]

Добре, ето от мен - ръждясал отвътре резервоар, без язви и сериозна корозия. Възстанових го с чаршаф, навит, като въже и напоен с преобразувател за ръжда и ситен пясък. Ръждата изчезна, резервоарът се възстанови напълно, и блесна отвътре.

 

[shaman]

Ръждата изчезна, резервоарът се възстанови напълно, и блесна отвътре.

Дай снимка "преди" и "след" Ще е интересно !

 

[gonzo-garage]

Да раздвижа и аз малко темата,
Диана 5.
Пружинен пистолет, беше разхвърлян за части.
Понеже са ми някаква глупава слабост, та го спазарих и на моя му добавих партия.
Липсваха частите на спусковия механизъм.
Тях ги набавих от един, който беше преработен за филмов реквизит, нещо като автомат от "На всеки километър".
Разбира се маншет, уплътнението на цевта и един щифт.
След почистване, яко търкане обаче, че беше пълен с остатъците от стария маншет и много спечена смазка и си стана много приличен пищоЛ.
Не съм сменявал пружината, понеже я сравних с тази от другия ми и имаше минимална разлика.
Пък и не търся 100 Джаула.
Сивушко има малко захабена оксидация по цевта от зареждане, явно някой "кисел" чичко го е ползвал да си стреля за кеф, но мен не ме дразни. За студена оксидация не помислям, че става по гадно.

 

[Gadnqra]

Дай снимка "преди" и "след" Ще е интересно !

Павка, вече го бях затворил, а после и един дотиквач ми проби показалеца, през нокътя и не ми беше до снимки.

 

[gonzo-garage]

Една лудост, която едва ли някой друг би захванал, но понеже мразя да седи нещо неработещо из нас, та от една станаха две - китайки, Б-2.
Малко предистория, мургавелката беше обект на благотворителен търг преди много години, тук във форума.
Естествено, никой не е очаквал да е Щаер или Аншутц. Хлабава, разтропана, стреляше където и хареса.
Другата се появи при мен, като подарък от готин форумен колега, но беше само цилиндър, комплект.
Основният проблем на кафявата се състоеше в лошото заключване на цевта. Луфтовете бяха такива, че цевта променяше положението си по време на изстрел. На едната снимка е стария и новия ригел.
След множество опити да коригирам ригела, се предадох и просто сложих нова цев.
Естествено се сетих и за голия цилиндър и където една, там и две нови цеви.
Бяха без ригели. Направих си ги аз.
Доста стегнати, чак трудничко заключва цевта след зареждане, но поне няма мърдане - бетон-арме.
Е, нов приклад за едното желязо, разни глезотии и две никакви оптики, ако изобщо това може да се нарече оптика, но станаха от нищо, нещо.
Разни тунингованици бяха излишни, понеже са повече играчки за малчугани, отколкото пушки, но стават за забавление.
Е, оригиналДъ сЪ.
Важно беше и себестойността на тази лудост да не надвишава цена на нови.
А и нефелната цев, която заради цевната кутия с кривия ригел, я пратих в склада, и тя си намери ново приложение, съвсем на скоро.
Така кефът вече е пълен

 

[gonzo-garage]

Haenel III-56.
Поводът за реставрацията на тази грозница, беше придобиването ѝ, преди 10 и повече години.
Състоянието беше повече от плачевно, пушката е била обект на конверсия в кал. 5,5, но онзи другия, дето се яде бой за него.
Естествено нищо сполучливо.
Само дето цевта беше отрязана криво и прекарана с бургия 5,5.
Е и други разни идиотщини, чак се чудя как на някого му се е занимавало.
С две думи съсипана необратимо въздушна пушка.
Изчакването на части отне доста време.
Междувременно аз я бях докарал до състояние да стреля нормално съчми.
Нова цев от Хайнел 284, бутало, маншет и т.н.
Да обаче, миналата година изпадна оферта за един друг съсипан III-56, без приклад и с видимо кански наварена цев.
При покупката не ми беше ясно защо така е преработен, но въоръжен с ентусиазъм, си казах, че ще го изпиля, каквото и да има под завареното.
За моя най-голяма радост се оказа, че не е наварено, а само запоено с калай.
Едно гигантско кюфте желязо, запоено с калай върху цевната кутия.
На едната снимка се вижда канчето с калая вътре след като му показах моята газова горелка.
Течеше като Калашник при ядрена атака от онзи виц от миналото...
Най-голямото чудо беше, че и от долу под калая излезна легло за мерник като оригиналния от онази магерената цев.
Зорът на човечето вложило толкова старание с калая е бил заседнал ригел и понеже не е заключвала цевта, та газ на матряла и поялника.
Учудващо вътре системата беше почти идеална, е едно покривено бутало, предполагам от самострел, но нищо друго.
Изправих го с вложка от гедоре. Бой и малко мамата, но после полиш.
Цилиндърчо, се протри и полира, като да не е без хич, иначе ще се сънуват кошмари.
И "новата", боядисвана със спрей и калайдисана система си стана муцинка.
Оставих я почистена, леко на лисица, но чиста и без нетипични решения.
Самата цев си беше окей.
Полиране вътре с паста и всичката вековна гадост изтече по парцалите.
Прострелване, 150-156 м/с с 0,475 грамова шашка.
Е сега, някой да не каже - ми то ногу лесну!?
Всички части от-до, както казваше Тодор Колев, на ултразвукова баня, нещо като прием в пандиза, ама с друга цел, после смазване, и някоя и друга глезотийка - мерниче, пасване, мушка, турена на обратно, кеф за всички.
За тунинг-феновете, нищо интересно.
Няма камери, зад-под-над-редукторни, портове, фаски и полирани спусъци.
На последната снимка е увековечен един героизъм.
Изходящият отвор на порта е бил преместен, с онаЯ другата цел, щото е бил водещ, на един друг детайл, но нищо повече няма да споделям, понеже първо е престъпление и второ е адско малоумие.
Баси и шеметите има на този свят.
А?!

 

[gary m]

Браво

 

[gonzo-garage]

Понеже си говорим в една друга тема за кой е по-, по-, най-Ш(к)ашкавален,
ето какво може да си намери човек при Хасан 125.
Снимките ми са от 2016-та



Не помня вече, какво му беше на Хасана, но видимо беше зле за калибъра, да стреля такива големи проектили.
Мисля поредната нещастна пушка преживяла много.
Нещо като спомени от старите ленти се върна този...
Дори нямам някакво особено удоволсвие когато се сещам за него, но все пак е потвърждение, че и много съсипана да е една пушка, пак има шанс да се съживи.

 

[gonzo-garage]

И защото темата е за реставрация, да раздвижа малко тези "застояли води", един любим модел са ми CZ VZ 47.
И не на последно място, много обичам, не по една, а по две да ги съживявам.
Понякога стават и по четири, но това е срамно вече.
Няма как да покажа снимки от началното състояние, защото обикновено са чужди снимки, а предпочитам да използвам лични.
Ето как започват нещата по реставрацията....




Двата приклада имаха доста щети, но бяха в добро общо състояние, като това е много субективно.



След доста усилия по почистване и много нови части, се получи нещо такова

 

[gonzo-garage]

И както винаги, никога нещо не приключва от веднага...
Имах проблем с единия лост на зареждането. Беше просто аут.



С малко търпение и повечко чакане



А като за финал ги подредих така...

 

[gonzo-garage]

Има още много красиви неща, които очакват техния нов живот, но постепенно, нямам толкова време за всичко

 

[gonzo-garage]

За финал тази вечер мисля да покажа една класика, която ще надживее всички нас - Хенел 550.
Сагата с тази пушка беше от доста време.
Много уважаван и готин колега ми я предложи (за което съм му много признателен), като аз не устоях на изкушението.
Първоначално имах опити да я съживя без оригинални нови части, но все безуспешно.
Затова, просто започнах всичко на ново.
И така...



Когато заживя нов живот изглеждаше ужасно, лакът падаше при всеки допир, даже се подиграх със себе си и надрасках с нокът "к.."



Започнах проучване, какъв е оригиналният Хенел-цвят. Много опитни реставратори обясняваха, че това не е жив цвят, понеже е оцветен лак.
Аз исках да байцвам и после да лакирам, така че цветът трябваше да се получи по съвсем различен начин, като лакът ще потъмнее и ще донюансира дървото.
Мисля звучи кошмарно, и най-вече понеже нямах отначало как да пробвам.
После дойде един съсипан приклад, на когото си излях всичката "мамата".


Е получи се нещо много близко до оригинала и с всеки изминал месец все повече се доближава до истината



И най-ценното за мен беше езичето на спусъка, което друг много уважаван колега ми подари (защо няма повече такива хора?!)...



Да не повярва човек, но беше точно копие на оригинала, и "Made in Bulgaria" - нещо, което още повече ме изкефи.

 

[Aleks]

Здравейте, колеги. Подариха ми тази пушка и реших да я реставрирам. За съжаление не намирам инфо за нея. Някой може ли да ми каже марка и модел.

 

[Hidden]

Май е унгарската въздушна пушка Feg LG14. За марката не съм сигурен, но моделът е написан под цевта. Ето снимки:

AIR RIFLE LG 14.

Cal 4.5 mm Length approx 112 cm

auctionet.com

AIR GUNS, 2 pieces, FEG Relum LG14, Bavaria/BSF model 35, Hungary/Germany, 1970s-1980s.

FEG Relum model LG14 with scope. Made in Hungary. Caliber 4.5mm. Bavaria/BSF model 35. Made in Germany. Caliber 4.5mm. Length approximately 99 - 111 cm.

auctionet.com

 

[Aleks]

Благодаря. Тази е.

 

[gonzo-garage]

За любителите на старите ГДР-изделия, ще представя една малка серия Хенел 312 от миналата Коледа.
Всичко започна от един голяям кашон непотребни части, попаднали в ръцете на съвестен колекционер.
Идеята първоначално беше да събера една пушка, като избера най-хубавите и запазени компоненти.
Към нея беше подготвен много хубав и чист приклад.
Когато започнах да сортирам всичко, което излизаше от кашона обаче, забелязах, че много от нещата си вървят почти като в комплектация.
Имаше части определно за повече от една пушка.
После разбрах, че има и останали цилиндри със цеви, някои от тях доста свити или издути, които почти само за скрап ставали.
Имаше и приклади, като някои бяха освежени и т.н.
Е не всичко беше болкук, даже когато разгледах останалите неща по пликове и кутии, все повече бях сигурен, че няма да се събере само една пушка.





Това е прикладът приготвен за основната идея - една хубава 312ка

 

[gonzo-garage]

Основният проблем беше във системите, понеже затворът запираше или пък имаше раздуване и затворът хлопаше.
Собственикът си направи два дорника с голяма точност, по които системите се коригираха, така че да няма радиална хлабавина на затвора.
За финал, прекарах всички системи на лек хонинг, като особено гледах, ръбовете и заосенъците от ригела да се премахнат и затворите да се движат "като у дома си".
После се започна с дъските.
Всякакви неща видях, жалко че не пазя снимки от тях.
Тук две по добри.

После се понапълни с почти сглобени пушки, които доста наподобяваха Хенел 312

 

[gonzo-garage]

За да не разводнявам прекалено темата с детайли, какво, що се направи, пък какви допуски вечно нещо бъркаха системите, ще кажа само кратко, че последните снимки просто ми напълниха душата, колко разглобени и насипни неща станаха на цели пушки-класики....



Е по датата не си личи, няколкото месеца събиране, докупуване, пък пак нещо липсва, после пак някъде нещо не пасва заради "качеството" на соц-ГДР-производството.
Още повече както е ясно, бяха и събрани от стари ненужни части.
До една обаче стреляха невероятно.
И много ми радваха окото...

 

[gonzo-garage]

Имаше дори една, която заводски си беше с по-дълга цев.
Аз я кръстих - Дългуна.





Най-лявата на снимката.