Понеже пушките Air Arms ЕV2 станаха доста популярни у нас заради ФТ-то и доста колеги се сдобиха с такива, ще споделя някои моменти при отстраняването на евентуален теч от редуктора.
Дори и да си купим нова пушка, рано или късно скороста ще се промени.
Може да е утре или след 5 години, но все някога ще се случи.
Въпрос на време е, но това не трябва да ни плаши защото се лекува и не е болка за умиране
Проблемът най-вече се дължи на получения отпечатък в полиамиденото чело на седлото в редуктора и пречи да затвори плътно и бързо.
Натискът на буталото към полиамидното чело на седлото прави този отпечатък все по-осезаем и с течение на времето редуктора не затваря достатъчно добре.
Ето как контактуват двата детайла:
Отстраняването на отпечатъка може да се направи с
много фина шкурка с въртеливи движения, но много внимателно.
Ако сме го направили добре, при събирането на чарковете обратно и настройка на точното налягане, редуктора отново ще работи като нов.
Аз направо си изработих ново резервно седло, ако в бъдеще констатирам теч в редуктора да го подменя и да забравя най-бързо за проблема.
Важното при изработката на новото седло е, резбата да е 100% перпендикулярна на челото на полиамида.
Тоест, когато стругаря го изработва, не трябва да сваля детайла от струга, докато резбата не е направена и челото на полиамида не е подравнена и с
отлична гладкост.
Преди време купих от колега от форума изработени готови седла, на които полиамида отпред е набит.
Оказа се, че набиването не е добър вариянт, за много кратко време полиамида излезна от месинговата част, въпреки че беше много стабилно набит:
Затова избрах вариянта, полиамида да е навит с резба към месинговото тяло и това се оказа правилния начин.
Заводското седло има и още един набит щифт от полиамид ф4 отстрани в самата резба, за да няма луфт и резбата да се навива трудно, за да се избегне саморазвиване.
Моят детайл го направих с перпендикулярен отвор през цяло, тоест полиамидения щифт да оплътнява и от двете стани на резбата.
Сега наистина се навива трудно със "скръц-скръц" и луфтовете са сведени до минимум.
Ето го щифта:
При експериментите със закачен редуктор на стенда се видя, че при наличие дори и на малък луфт, редуктора работи по-лошо и по-бавно.
С монтираното ново седло в редуктора и нулев луфт , пълното затваряне на редуктора става за около 3 секунди.
Като монтирам оригиналното седло, при което има лек луфт , окончателното затваряне на редуктора става за около 20-25 сек.
Редуктора ми е настроен на 93 бара, при изстрел стрелката на стенда подскача и спира на 89 бара и за около 25 секунди пъпли до 93, където се установява и не натича повече.
Чувал съм, че някои редуктори се нуждаят от 1 мин. докато затворят напълно и спре натичането, което вече наистина е проблем.
С изработеното ново седло редуктора наистина работи като швейцарски часовник
По принцип не бих посъветвал никой да си разглабя и бърника редуктора, ако няма под ръка стенд от този или подобен тип:
Чрез навиването на седлото в тялото на редуктора се регулира налягането, на колко бара да затвори.
Дори и предварително да премерим преди отвиването, на каква дълбочина е завито седлото и да поставим белези, трудно ще уцелим точното налягане на което е бил настроен редуктора.
Може да се окаже приключение за цял ден и загуба на много въздух и чашки, затова препоръчвам преди да ровим да се подсигурим със стенд.
По принцип не съм добър в обясненията, затова ако някой го интересува нещо което не е разбрал от писанията ми, нека да пита
Направил съм доста експерименти с този тип редуктори, изчетох доста и претендирам, че нещата са ми се изяснили вече на 99%.
