Всички спрягаме нашите пушки с оглед на това, колко м/с изкарват. Обаче повечето от нас нямат уред за мерене и затова започват приказки кой какво колко дълбоко дупчи или нещо от сорта. Това е разбираемо, обаче след като прочетох, че скоростта се мери с това, колко високо подскача котката - не се сдържах...
Отдавна бях чел една статия, как се мери скоростта на куршума с диктофон (не е баш точна формулировка, дано не се заяждате), та след котките твърдо реших да го пробвам.
Ето и линка: http://www.airgunlib.ru/page.php?al=alias7384
Ето идеята на български с две думи:
Взима се цифров диктофон (сега е пълно с такива: фотоапарати, МР3 свирачки, GSMи и т.н.), мери се някакво тестово разстояние 5-10м, от единия край се слага твърда мишена (дъска да кажем), от другия се окачва обикновен лист хартия. Диктофонът се слага или до дъската или до хартията и се пуска на запис. Няколко пъти се стреля така, че чашката да мине през хартията и да удари дъската. Добре е пушката да не упряна плътно в хартията, а да е на 1,5-2м от нея (по-нататък ще обясня защо). След това записът се преточва в компютъра и се разглежда с някаква програма за обработка на звука (например Sound Forge). Измерва се време между двата удара и след това (като знаем разстояние) се изчеслява скоростта по несложна формула.
Днеска аз викнах един колега и отидохме на полянката да тестваме методата. С вде думи ще кажа: РАБОТИ. Вярно, че не е толкова сгодно, като с готов хронограф, но пък много по-лесно отколкото инерционното махало и със сигурност много по-точно от КОТКОмера.
Признавам, че резултатите не са особенно точни (по моя преценка +-5-7м/с), но все пак позволяват да се направи разлика между 200 и 220 м/с.
А сега от днешния ми опит: самият изстрел на графиката излиза доста разтеглен във времето и е почти невъзможно да се различи къде е звукът от изстрела, а къде е ударът на чашката в хартията. За това започнах да стрелям от по-голямо разстояние от хартията. Ударът в хартия започна да се откроява по-добре и засичане на времето стана по-точно.
Метода, когато диктофона се слага до дъската ми хареса повече. Теоретически той е по-неточен, но пък записът се получи по-добър, по-контрастен. Можеби защото звукът от изстрела на самата пушка се спира частично от хартията.
Понеже не преследвах супер точност, затова пренебрегнах влажността, атмосферното налягане и заложих скоростта на звука 335м/с. Формулите в статията също ми се се видяха неоправдано сложни, затова използвах свои, доста елемнтарни:
V=L/(Tp-Ts) - когато диктофона е до хартията;
V=L/(Tp+Ts)- когато диктофона е до дъската,
където
V - средната скорост на проектила на тестовата дистанция;
L - тестовата дистанция;
Tp - време на полета на пректила (взима се от записа);
Ts - време, за което звука минава тестовата дистанция ( L/335 ).
Няма да пиша колко излезе скоростта на моя Асан (че много ма е срам Embarassed ), ще кажа само, че и двете замерени пушки показаха реалистични резултати - не е като да е в котки.
Приканвам и други колеги да споделят опита или идеите си как да се измери скоростта на чашката без специялизиран уред и да е що-годе научно-популярно.
Отдавна бях чел една статия, как се мери скоростта на куршума с диктофон (не е баш точна формулировка, дано не се заяждате), та след котките твърдо реших да го пробвам.
Ето и линка: http://www.airgunlib.ru/page.php?al=alias7384
Ето идеята на български с две думи:
Взима се цифров диктофон (сега е пълно с такива: фотоапарати, МР3 свирачки, GSMи и т.н.), мери се някакво тестово разстояние 5-10м, от единия край се слага твърда мишена (дъска да кажем), от другия се окачва обикновен лист хартия. Диктофонът се слага или до дъската или до хартията и се пуска на запис. Няколко пъти се стреля така, че чашката да мине през хартията и да удари дъската. Добре е пушката да не упряна плътно в хартията, а да е на 1,5-2м от нея (по-нататък ще обясня защо). След това записът се преточва в компютъра и се разглежда с някаква програма за обработка на звука (например Sound Forge). Измерва се време между двата удара и след това (като знаем разстояние) се изчеслява скоростта по несложна формула.
Днеска аз викнах един колега и отидохме на полянката да тестваме методата. С вде думи ще кажа: РАБОТИ. Вярно, че не е толкова сгодно, като с готов хронограф, но пък много по-лесно отколкото инерционното махало и със сигурност много по-точно от КОТКОмера.
Признавам, че резултатите не са особенно точни (по моя преценка +-5-7м/с), но все пак позволяват да се направи разлика между 200 и 220 м/с.
А сега от днешния ми опит: самият изстрел на графиката излиза доста разтеглен във времето и е почти невъзможно да се различи къде е звукът от изстрела, а къде е ударът на чашката в хартията. За това започнах да стрелям от по-голямо разстояние от хартията. Ударът в хартия започна да се откроява по-добре и засичане на времето стана по-точно.
Метода, когато диктофона се слага до дъската ми хареса повече. Теоретически той е по-неточен, но пък записът се получи по-добър, по-контрастен. Можеби защото звукът от изстрела на самата пушка се спира частично от хартията.
Понеже не преследвах супер точност, затова пренебрегнах влажността, атмосферното налягане и заложих скоростта на звука 335м/с. Формулите в статията също ми се се видяха неоправдано сложни, затова използвах свои, доста елемнтарни:
V=L/(Tp-Ts) - когато диктофона е до хартията;
V=L/(Tp+Ts)- когато диктофона е до дъската,
където
V - средната скорост на проектила на тестовата дистанция;
L - тестовата дистанция;
Tp - време на полета на пректила (взима се от записа);
Ts - време, за което звука минава тестовата дистанция ( L/335 ).
Няма да пиша колко излезе скоростта на моя Асан (че много ма е срам Embarassed ), ще кажа само, че и двете замерени пушки показаха реалистични резултати - не е като да е в котки.
Приканвам и други колеги да споделят опита или идеите си как да се измери скоростта на чашката без специялизиран уред и да е що-годе научно-популярно.