Бърка ти в здравето, скъсва ти гьона
Негова Светлост, Любимият, Оня
Да му купуваш билети по гарите,
белите ризи, бельото, цигарите,
фиша, обувките, самобръсначката …
/господи боже, егати глупачката!/,
да премълчаваш, когато се връща
с чуждо ухание в общата къща,
да си му гаджето, крокито, майката,
да го изслушваш със запетайките,
да изстудяваш до бяло ракията,
да му подреждаш шедьоври в чинията,
да го лекуваш от махмурлуците,
да го переш, да му лъскаш папуците,
да пазаруваш, да тичаш на работа
(все пак от нея зависим е хлябът ти),
да му създаваш уют, да го хвалиш,
да му повдигаш духа, да го сваляш,
да го ухажваш, да го обичкаш,
да си му вярна /отгоре на всичко/,
да му изваждаш чорапки от шкафа,
да го тешиш, да му топлиш чаршафа…
Вдигаш чаршафа – капитулация!
Сто пъти „Мамка ти” еманципация!!!