В един малък град имало приказно красива мома
Идвали годежари от близо и далеч да ѝ искат ръката, но родителите ѝ ги отпращали, защото искали най-доброто за детето си.
Един ден майката се изплашила, че дъщеря ѝ може да остане стара мома и решили да приемат следващото предложение.
Същата вечер пристигнали родителите на двама момъка, едните видимо доста заможни.
Поканили ги едновременно и се заговорили.
Първи взели думата по-заможните.
– Ние имаме безброй стада, земя, къщи...
Детето ви цял живот ще носи злато и коприна , гладна няма да си легне и няма да се налага да работи.
Само едно нещо ни притеснява – не знаем синът ни какъв любовник е?
Окуражени заговорили по-бедното семейство:
– Ние сме сиромаси, нямаме много стада и земя, но синът ни се слави като най-добър любовник в селото.
Дъщеря ви може да легне гладна, но не любена – НИКОГА!
Замислили се родителите на момата, но вече се били разбрали да приемат някоя от двете оферти.
Затова майката предложила на дъщерята тя да реши.
Момата се изправила и казала:
– Мамо, ти нали знаеш, че аз не съм по яденето...
Седял си тихо и кротко в час Иванчо и си щракал с химикалката. - - -Иванчо, - казва учителката, - престани да цъкаш с тази химикалка!
- Мъчи ме един въпрос! - замислено казва Иванчо.
- Какъв въпрос? - пита учителката.
- Химикалка нали е от женски род? - пита Иванчо.
- Да! - казва учителката.
- А пълнител нали е от мъжки род?
- Да! - казва учителката.
- Е, тогава като цъкам, защо не се раждат малки химикалчета?
Учителката се замислила, но нищо не и дошло на акъла и ядосано казала.
- Питай баща си, като се прибереш.
Прибрал се Иванчо и веднага попитал баща си. Замислил се и той, и след малко казал.
- Я бягай да питаш майка си, тя ги разбира тия работи.
Отишъл Иванчо при майка си и я попитал същото. Тя го погледнала замислено и казала:
- Я не ме занимавай с глупости.
Излязъл Иванчо на улицата седнал на тротоара и продължил да цъка с химикалката и да си приказва на глас. Минал един полицай, спрял пред него и строго го погледнал.
- Какво си приказваш, бе момче? И какво ми цъкаш с тази химикалка?
Погледнал го Иванчо и му казал какво го гложди.
- Вие сте умен човек г-н полицай, няма как да не знаете защо е така?
Поласкан от думите му, полицая взел химикалката, повъртял я замислено в ръце и я отворил. Извадил пълнителя, разгледал го, а от него изпаднала пружинката.
- Ами ето! - казал полицаят.
- Всичко е ясно. Има спирала!