Вицове и смешки
- Автор на темата ivodoc
- Начална Дата
Ако годината е високосна, като настоящата дори и по-малко трябва да заделяме
Млад мъж постъпва в армията и е разпределен за парашутист. Карат го да скача от все по-високо, докато дошъл заветният ден за първия му скок. Минал и го пуснали в отпуск, баща му го подхванал от врата и го подканил да разправя как е службата.
- И какво? Скочи ли?
- Ами да ти кажа как стана. Влязохме в самолета, излетяхме, сержантът отвори люка и вика: "Доброволци?!". Около 15 човека скочиха сами.
- И ти тогава ли скочи?
- Ъм, не още. После сержантът започна да ни награбва един по един и да ни бута през люка.
- Тогава ли скочи?
- Ще стигна до там. Всички скочиха освен мен. Казах на сержа, че много ме е страх, а той ме забута към люка. Аз си вклиних краката и не пускам.
- А скочи ли?
- Още не. Той се опита да ме избута от самолета, но аз сграбчих дръжките и отказах да мръдна. Сержа се вбеси и извика 2-рия пилот. Онзи си изу панталона и изкара 28 сантиметров... Каза ми, че ако не скоча ще ми го натика целия.
- И тогава ти скочи.
- Ами ... подскочих малко ... в началото.
- И какво? Скочи ли?
- Ами да ти кажа как стана. Влязохме в самолета, излетяхме, сержантът отвори люка и вика: "Доброволци?!". Около 15 човека скочиха сами.
- И ти тогава ли скочи?
- Ъм, не още. После сержантът започна да ни награбва един по един и да ни бута през люка.
- Тогава ли скочи?
- Ще стигна до там. Всички скочиха освен мен. Казах на сержа, че много ме е страх, а той ме забута към люка. Аз си вклиних краката и не пускам.
- А скочи ли?
- Още не. Той се опита да ме избута от самолета, но аз сграбчих дръжките и отказах да мръдна. Сержа се вбеси и извика 2-рия пилот. Онзи си изу панталона и изкара 28 сантиметров... Каза ми, че ако не скоча ще ми го натика целия.
- И тогава ти скочи.
- Ами ... подскочих малко ... в началото.
Скарахме се за нещо, та по някое време тя ме изгони.
Вика:
- Събирай си партакешите и изчезвай там, откъдето ми се прибираш всяка нощ!
Събрах най-необходимите неща в два куфара и тъкмо вече съм в колата, ми крещи от балкона:
- И да умреш бавно! Бял ден да не видиш! От тормоз ежечасен да изсъхнеш, дано!
Само я попитах:
- Да заминавам ли искаш или да се връщам?
Вика:
- Събирай си партакешите и изчезвай там, откъдето ми се прибираш всяка нощ!
Събрах най-необходимите неща в два куфара и тъкмо вече съм в колата, ми крещи от балкона:
- И да умреш бавно! Бял ден да не видиш! От тормоз ежечасен да изсъхнеш, дано!
Само я попитах:
- Да заминавам ли искаш или да се връщам?
Вчера, най-накрая уговорих мъжа ми да купим кристален полилей, много скъп( половин година събирахме пари за него). Отидохме в магазина, купихме го и, на крилете на радостта по пътя за вкъщи, забърсахме и бутилка коняк-трябва да се полее. Прибрахме се, ударихме по 50, после повторихме. Реших, че трябва още днес да го окачим. Мъжът ми, дали от коняка, дали заради моята радост, се беше размекнал и се съгласи. Премести масата, сложи една табуретка отгоре и се въздигна заедно с полилея. Нареди ми да придържам табуретката. Стоя щастлива, наблюдавам как моят орел прави магии под тавана. Незнайно защо беше по гащета само. Премествам поглед надолу и какво виждам-от тези гащета се е измъкнало едното му яйчице. Аз взех, че нежно го чукнах с два пръста. Моят "горд орел" така полетя от тази естакада, заедно с полилея, който се разби на парченца, стана и подскочи с останките му към мен. Помислих си, че ще ме убие, а той: “ Как само ме перна токът, до яйцата ми стигна. Добре, че не ме уби!"
