Днес найййй сетне намерих 2 часа да я изкарам на стрелба. Куфара прах хванал....
Сложих нови монтажи на ФХ, регулируеми по височина, та се наложи наново прострелване.
Доопуках една опаковка от стругованите проектили, но след някои странни попадения дори и на 25 м, забелязах, че ползвам тестова опаковка от първите им, 31 грейна, в три субкалибъра - 5,48, 5,49 и 5,50.
Само 5,50 държеше център, другите биеха наляво и то доста.
Смених с по-новите 32.3 грейна, 5,52, пак струговани гладки, които ми бяха сложили с пушката.
Нещата веднага се промениха, с няколко клика, до 75ия метър взеха да си влизат дупка в дупка. Оказа се, че втората ми нула е на около 130м. На купчината с чакъл от 128 до 135 м, което бяло камъче си харесвах, литваше от раз. Та Ачката охотно се съгласи да се разходи малко и окачи гонга на 144-145 м.
Първите няколко за проба си дрънчаха, малко под ръба, докато установя че е на 1,5-2 дота(чертички) под кръста. Реших и за група да стрелям.
Целейки с чертичката на 1,5 на кръста да ми е в средата на бялото кръгче (3 см диаметър), стана прилична група от шест.
Та се разходих и аз до гонга, че да я щракна за да мога да я споделя. За сравнение часовника ми е с безел 41 мм.
Премерихме и скоростта, с радарчето ковеше 272 м/с, демек 77,7 джанки. Лек ветрец от дясно.
Засега толкова.