Ще напиша няколко реда ,отностно впечатленията ми от провелото се ЕВРОПЕЙСКО ПЪРВЕНСТВО ПО ФИЙЛД ТАРГЕТ,може на някой да му е интерестно.
На първо място благодаря на всички ви за подкрепата.Без нея щяхме да се приберем с повече ,,0,,
Добре организирано мероприятие в стрелковата си част.Много положени труд и нерви.Слаба посещаемост.
Зоната за прострелка: разположена в отделен район.В нея бяха наредени хартиени и самозареждащи се мишени на разстояния 10-20-25-35-40-45-50 метра.Отворена за стрелба сряда от 14:00 до 17:00;четвъртък от 08:00 до 17:00;петък,събота и неделя от 08:00 до започване на брифинга преди състезание.
150 мишени бяха разпределени в 3 трасета(със съответия цвят на силуетите-синьо,бяло и черно),разположени в 3 различи района на базата. На всяко трасе имаше шатра,в която маршалите(съдии/организатори) бяха подсигурили вода,въздух,хранограф и място за пушене.Задължителните позиции бяха по 8 мишени на трасе.
Всички стрелците бяха разделени в 2 групи.Всяка група стреляше на различно трасе в трите дни.
Мишените бяха разположени на разстояния буквално от 9 до 50метра,като и в 3те трасета имаше така наречените ,,Бонус мишени,,.От общо 24 задължителни 7-8 бяха на пределни дистанций.Като цяло,леки и приятни трасета ,позволяващи високи резултати.
Трудност изпитах при далечни пределни мишени,със силен променлив вятър,който си менеше посоката за секунди;мишени с умалени УЗ разположени на пределни дистанции+същия вятър;жегата ,която изтощава и пречи за правилно измерване на мишените,разположени след 47ия метър.
Като заключение:
Отидох в Италия,за да си отговоря на няколко въпроса.Единият от тях беше; ,,Стрелящите ФТ в България два пъти ли са по-неподготвени,от стрелците от Европа(в предвид резултати от международни състезания)?Еми според това,което видях в Италия и това,което видях на Бонсови преди 10 дни,смея да твърдя обратното.Радвам се,че познавам БЪЛГАРИ ,които съм сигурен,че могат да постигнат резултатите на първенците от европейското първенство. Единствения отговор,който ми остана е –ЛИПСА НА САМОЧУВСТВИЕ.Самочувствие,което не се купува;не е аксесоар към оборудването и т.н.,а което трябва да е неразделна част от нас,защото имаме основание да го имаме.И за да не остана неразбран,ще дам няколко примера,защо трябва да сме с най-голямото самочувствие:
-шепа хора се борят с всякъкви перипети за да се съберат 1 път месечно, да се видят и пострелят
-първо поколение български стрелци стрелят много по-добре от четвърто поколени европейски такива
-всички знаят за сложността и невъзможността в България,да бъдеш екипиран и оборудван подобаващо,спрямо условията на европейските състезатели,и въпреки това сме с конкурентно оборудване
-И НЕ НА ПОСЛЕДНО МЯСТО,НАПРОТИВ НАЙ-ВАЖНОТО НЕЩО,КОЕТО МИ НАПРАВИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ БЕШЕ,ЧЕ НЯМАШЕ НИТО ЕДИН ОТБОР КАТО НАС,ЧИЙТО СЪСТЕЗАТЕЛИ ДА СЕ ПОДКРЕПЯТ,УВАЖАВАТ,РАЗБИРАТ.НЕ ЗНАЯТ ЩО Е ТО КОЛЕКТИВ
Примерите са много.Ще спра до тук,за да може всеки един от вас да си допълни списъка.