Реших да драсна няколко реда, с които да споделя впечатленията си от вчерашната стрелба с Кометата на andi. Държа да подчертая, че те се отнасят само и единствено за тази пушка, без да се разпростират върху останалите бройки, модели и марката като цяло. Някои от тях съм виждал на живо в магазин, други само в Интернет и общо взето имам добро мнение за Комета.
Та пушката пристигна в дискретен, но елегантен калъф, както подобава на поръчка от сериозен клиент.
- Ето, да видиш за какво става дума - гордо заявява andi и отваря калъфа.
Мдаа, пушката изглежда много добре. Първото, което се набива на очи е красивият, скъпарски изглеждащ приклад. Не съм виждал такъв по нашите магазини, нито по снимките в нета. Останалото ми беше познато - добра изработка, пипнати детайли и т.н.т. Много добра пушка!
Пушката имаше оптика. Аз не съм свикнал с оптика и това малко ме затрудни, почувствах се дискомфортно. Оптиката беше разбира се Липърс. Все пак това е andi - знае той коя е най-добрата комбинация! Зареждането беше плавно и мазно, с прилично но не много голямо усилие - може да се зарежда с една ръка. Оказа се че тази бройка била с газово бутало. Special edition отвсякъде! Заради оптиката предпазителя беше станал трудно достъпен, но това са дреболии.
Голямото разочарование дойде после. Спусъка беше ужасен! Първото впечатление е че е халтав. Не просто лек, а движещ се свободно спусък. Дълъг свободен ход около половината, последван от внезапен изстрел. Викам си - сигурно това е щото съм свикнал с „дървения“ спусък….Нов опит - дърпам, дърпам, да опра на втората степен и пак - тряяяс - сачмата излетя от цевта. На третото зареждане дръпнах леко спусъка и го пуснах….Той си остана там и не се върна. Натиснах още малко и сега май усетих някакво съпротивление и докато се радвах, че съм му хванал цаката пушката гръмна. Сякаш някаква неведома сила си правеше шега с мен. Изглежда красивата испанка си отмъщаваше по някакъв странен, неин си начин, за подозрителното ми отношение към нея. След още три-четири опита да налучкам момента се отказах.
Дали аз нямах нужните умения, дали прекомерното вживяване в темата за спусъците, бе изкривило възприятията ми, дали бройката беше дефектна или някой не е устоял на изкушението и е развъртял бурмите…..засега си остава загадка за мен. Твърде е възможно и да е някаква комбинация от всичко изброено. Силно се надявам причината да е в мене, защото не искам да си развалям впечатлението от иначе добрата пушка.Смятам че при някоя следваща среща, нещата ще стоят по друг начин.