Хапване, пийване, кой какво обича и как го прави

[angelmr]

Re: КАКВО ЯДЕМ И ПИЕМ ? Или за качеството на хранителните

За някои неща има логика в това което пише. За други нещо не е в час (прави генерални изводи само въз основа на едно единствено заболяване). Основната грешка в това което успях да прочета от теориите му е че той набляга на енергийните източници и пренебрегва микронутриентите. А това е нивото на хранителната наука някъде от 70-те или 80-те години на 20-ти век. Сегашната хранителна наука отдавна е надскочила това ниво. Знае се че мазнини белтъчини и въглехидрати(бавно усвояеми) трябва да са балансирани като прием и че енергийните нужди на организма са силно надценени в момента. В смисъл че поемаме повече калории от колкото са ни нужни. Но приема на по-голямото количество храна е за да се осигури нужния прием на микронутриенти, които са далеч по-важни от калориите. Ето тук си трябват растителните мазнини (зехтин да кажем, но да не пренебрегваме и олиото), плодове, зеленчуци, риба. Нужно е и излагане на слънчева светлина защото някои реакции се извършват само под въздействието на ултравиолетовата част от спектъра и. Така че точно месото може да бъде сведено до минимум в диетата ни. Основното с което се е характеризирала старата балканска диета е голямата консумация на ферментирали продукти (млечни, зеленчукови, зърнени), ниската консумация на месо, при това месото не се пече а се задушава в много зеленчуци, което предотвратява някои нежелани промени, ниската консумация на разтворими захари (до средата на миналия век са познавали само петмеза, който пък си е полезна храна), консумацията на вино вместо алкохолни концентрати (е да това го броим към ферментиралите храни). А и да не забравяме за по-генералния подход към животинските продукти (хапвали са си всичко а не като сега само месото). Няма нищо лошо в умереното количество сланинка, да не говорим за карантиите, които сега европейците искат да ни наложат да изхвърлим от менюто си. А е добре известно че именно нашия регион в миналото е бил известен като земята на столетниците. Така че има от какво да се поучим от миналото. Та не мисля че има защо да се притесняваме от хляба например (въпреки че е сериозен източник на въглехидрати и човека го анатемосва).

 

[ininia]

Re: КАКВО ЯДЕМ И ПИЕМ ? Или за качеството на хранителните

За мен най-добрата диета е да си хапваш от всичко (балансирано),но да ставаш от масата като спазваш индийската поговорка - да ставаш когато си мъъничко гладен.Когато успея да спазвам тази диета,след две седмици се чувсвам прекрасно!А и апетита ми понамалява!

 

[didarai]

От тортата за РД останаха продукти,та спретнах едно трипластово парфенце в чашка.

 

[didarai]

Киевски котлет (+ гръцка салата).Добро е .

 

[Д-р Най]

Аз не съм кулинар, н ще си позволя да ви покажа нещо, което ми се получава добре и бързо- маринован сафрид в гореща марината.
Продукти:
сафрид- според съда, който ще ползвате, като се нареждат не много прътно
оцет- почти да покрие наредената риба
бахар- 10-тина зърна.
черен пипеп-около 12-15зърна (може и с млян да се получи добре)
дафинов лист- 5-6 листа.
олио-3-4 супени лъжици
сол-1- 1,5 супени лъжици (всъщност на вкус)
Оцетът и солта се загряват почти до кипене, след което се добавят останалите подправки. Изчаква се малко, за да си пуснат ароматите и се сваля от котлона. Добавя се олиото и сместа се разбърква енергично, след което немедлено се залива рибата:

Постепенно олиото изплува отгоре и един вид запечатва всичко:

Изчаква се един - два дни и се атакува с нужното количество ууубава ракия
П. С. Слаб съм, Боже! Не изтраях един- два дни и опитах рецептата (правих я снощи около 20часа и вече е готова )

 

[petkof]

Да знаят ямболии с какво да черпят за в бъдеще!

http://money.bg/news/id_1975996434/%D0% ... 0%B8%D1%8F

 

[praetorian]

Аз не съм кулинар, н ще си позволя да ви покажа нещо, което ми се получава добре и бързо- маринован сафрид в гореща марината.
Продукти:
сафрид- според съда, който ще ползвате, като се нареждат не много прътно
оцет- почти да покрие наредената риба
бахар- 10-тина зърна.
черен пипеп-около 12-15зърна (може и с млян да се получи добре)
дафинов лист- 5-6 листа.
олио-3-4 супени лъжици
сол-1- 1,5 супени лъжици (всъщност на вкус)
Оцетът и солта се загряват почти до кипене, след което се добавят останалите подправки. Изчаква се малко, за да си пуснат ароматите и се сваля от котлона. Добавя се олиото и сместа се разбърква енергично, след което немедлено се залива рибата:

Постепенно олиото изплува отгоре и един вид запечатва всичко:

Изчаква се един - два дни и се атакува с нужното количество ууубава ракия
П. С. Слаб съм, Боже! Не изтраях един- два дни и опитах рецептата (правих я снощи около 20часа и вече е готова )

Тцтцтцтц...Ма сафрида с кокалите ли се пердаши, или това става след третата чаша ракия Ще го пробвам при първа възможност

 

[Д-р Най]

Кожата и перките се махат преди консумация. Ребрата и други дребни костици "изчезват". Гръбнакът също се отстранява, макар, че е доста размекнат.

 

[didarai]

"Цяло" пържено/панирано пиле:2 киевски котлета,2 горни и 2 долни части на бутчетата,2 крилца и 2-те малки филенца(отказах се да ги тикам в котлетите,че стават дебели.)

 

[petkof]

Кожата и перките се махат преди консумация. Ребрата и други дребни костици "изчезват". Гръбнакът също се отстранява, макар, че е доста размекнат.

Освен опашката, и то при положение, че имаш къде да я изхвърлиш нищо не му се хвърля на маринованият сафрид.Това ми е любимата маринована риба,но уклея е по-добър като маринован, признавам. Маринованите морски риби ми ги правят казаците от село Казашко,Варненско, които са ЕКСПЕРТИ в приготвянето на такива неща.Маринатата не знам каква е, но знам, че бурканчетата не се запечатват, защото съм съсипал два панталона заради това.

 

[petkof]

Истинската история
Да се пие неразредено вино е било разсипничество
Прекаляването с алкохол не е толерирано и през Средновековието, но нормалната дажба е кило и половина на ден
Иван Петрински
Сребърна чаша, ХIII-ХIV в., с. Бели Извор, Врачанско, Национален исторически музей. Такива чаши се ползват както за пиене на вода, така и на вино.
Всички пътешественици, които преминават през Балканите след ХV в., отделят значително място в пътеписите си на виното. Оценките им са често противоположни. Виното или е "кисело и мътно, с лош дъх", или "превъзходно". Любопитно е да се отбележи, че пътешественици от страни, в които нямат собствено производство на вино поради географското си разположение, например англичани и немци, са много по-критични при определяне на качеството на българското вино. В същото време арменски пътешественик през ХVIII в. ни уверява, че "българите са майстори на хубавото, пенливо вино".

Неравномерното качество на виното по българските земи се дължи на неподходящия начин на съхранение, особено през ХV-ХVI в. Английски пътешественици забелязват до българските къщи около Пирот от дърветата да висят кожени мехове - "големи торби от еленова кожа с козината навътре", в които се съхранява вино. Изглежда, че след ХVI и особено през ХVII в. този начин на съхранение е напълно изоставен, което е съвсем логично - освен неприятния дъх на кожа виното не може да получи никакви предимства. А и едва ли е успявало да изтрае до следващата реколта. Но дори и непосредствено преди Освобождението през 1868 г. "не във всички градове се намира отлежало, т.е. миналогодишно вино. Обикновено с такова вино се запасявахме от обителите". Очевидно именно там са умеели да съхраняват виното поне до следващата реколта. Традициите в отглеждане на лозя и технологичните практики в производството на вино намираме отразени в запазените до днес устави на балкански манастири още от IХ в.



Поне



едногодишното съхраняване на виното изисква





задължително използване на големи глинени съдове, каквито се откриват често при археологическите разкопки, или дървени съдове - каци и бъчви, каквито не могат да бъдат открити, тъй като обръчите до края на ХIХ и даже до първата четвърт на ХХ в. се правят също от дърво. При дълготрайното съхранение на вино в глинени делви източването става с "дълга извита тръба", а загребването - с "черпаци от изчистени кратуни". Дървените съдове за дълготрайно съхранение в Средновековна България се наричат чебри, тъй като вместимостта им била четири ведра. Предимно в пристанищните градове съществуват големи складове за съхранение на вино. Такъв склад един английски пътешественик описва близо до пристанището на Созопол.

Историческите извори за виното са понякога толкова подробни, че днес знаем дори местностите, където е имало лозя. През 1391 г. около Созопол има данни за "новозасадено лозе в Ставарота" (неидентифицирана местност, очевидно в непосредствена близост до града), а също и "още едно старо лозе близо до обителта ("Св. св. Кирик и Юлита" на о. Свети Кирил)". През 1667 г. турският пътешественик Евлия минава покрай Баглар лиман (Залива с лозята) - един от заливите Каваците или Харманите, южно от Созопол.

За да стане виното добро, е важно и разположението на лозята. За нашите географски ширини още римският естественик Колумела



препоръчва категорично само източно изложение



Разреждането на виното е нормалният начин за употребата му още от Античността. Смята се, че основна причина за това е гъстото и тежко вино, което се получава от сортовете грозде, разпространени на Балканите преди 1884 г. и унищожаването на по-голямата част от лозовите насаждения от филоксера. Употребата на неразредено вино във Византия се смята за разсипничество, а оттам - и за неморално. В писмото си до Никифор Влемид от началото на 1255 г. никейският император Теодор II Ласкарис, оправдавайки разходите, направени за издръжка на държавата, уверява, че златото се изразходва разумно, а не за ловни занимания, пищни и скъпи угощения или "за несмесени питиета". Водата за разреждане на виното е с умерена температура. Освен плодови сокове като безалкохолна напитка във Византия се поднася предимно прясна и студена вода. Понякога поднасяната вода е гореща, с добавен кимион или пипер.

След ХVII в. виното от българските земи се изнася както на запад, така и в северните части на Украйна и Русия.

На прекаляването с вино се гледа винаги с лошо око. Историческите извори дават възможност за определяне на оптималните количества вино, които е прието да се потребяват. През 1654 г. немският пътешественик и дипломат Ханс Дершвам пътува с важна мисия за Цариград. След навлизането в Османската империя според тогавашния протокол изхранването на пратеничеството от 64 души се поема от страната домакин. Дневната им дажба вино възлиза на 12 мудрета, които са равни на 96 оки, като 1 ока е 1284 г. Така за това пратеничество се полагат почти по два литра вино на човек дневно. Както си е нормално по тези краища, чаушът, отговорен за изхранването, крадял по две мудрета вино дневно, та всъщност в пратеничеството



изпиват само по 1605 г вино на ден



В Светогорските манастири, според едно сведение на руски пътешественик от 1725 г., "вино има достатъчно. Има някои, които не вкусват вино, и други, които в събота и в неделя, и даже по три дни в седмицата се въздържат. Лакомият ще изпие чашка-две, а болният ще пийне за да се подкрепи". Пак в Светогорските обители, но много по-рано, през 1101-1102 г. годишната дажба на монаха-отшелник Дамян е 410 л вино, или 1139 г дневно.

Днес тези количества вино може да ни се сторят значителни, но трябва да се има предвид, че в тези времена освен вода и вино на практика не се пие почти нищо друго.

В северната половина на Европа климатичните условия не позволяват отглеждането на лозя, а следователно и производството на вино. Точно тези райони радушно приемат познатото отдавна пиво. То е евтиният и достъпен заместител на скъпите вносни вина. Обитателите на "винената" половина на Европа възприемат употребата на пиво с отвращение. Така един испански войник през ХVIII в., опитал пиво, твърди, че все едно е изпил "съдържанието на нощно гърне" ("potes de purga"). Точно същата реакция има и в новоосвободена България в края на ХIХ в., когато модната напитка започва да се предлага в питейните заведения.

Турският пътешественик Евлия описва причудливи случки след посещението си при донските казаци. Там той видял как казаците изпиват съдържанието на огромни чаши с вместимост "две оки" (sic!) (= 2568 г.) с "боза", напивайки се. Поради честото смесване на пиво и боза, трябва да признаем, че това сведение се отнася именно за пиво, което през ХVII в. е вече широко използвано дори на юг от границата на разпространение на лозата.

Сравняването на двете напитки е често. Немски пътешественик, който минава през българските земи през 1683 г., опитва "едно питие, подобно на пиво и наречено боза". Малко по-късно, през 1702 г., друг пътешественик описва бозата като " белезникаво пиво от просени зърна".

Бозата, макар днес да е известна в българския език с турското си име, е много древна. Такава напитка, но подсладена с мед, се пие във Византия, а със сигурност и в Средновековна България. След ХIII в. много рядко вместо мед се използва захар, която е все още много скъпа и се внася от Египет. До края на ХV в. захарта се продава предимно за лечебни цели. В някои части на България с боза се захранват пеленачетата, поради което по народна етимология "боза" се извежда от глагола "бозая", който има старобългарски корени.
Снимка: Архив
Ритуално мачкане на младо грозде в днешно време.
Чаша с изображение на жена, сребро, от Никополското съкровище, края на ХIV в., rсторически музей - Плевен. Част от експозицията на Националния исторически музей. Във времето на Второто българско царство чашите са личен предмет и техният собственик ги носи винаги със себе си, често закачени за колана му.
http://www.segabg.com/article.php?issue ... id=0001301

 

[valenti]

,,Хапване и пийване''....от другото ми хоби!

 

[Anonymous]

Не е съвсем по темата, но е свързано с кулинарията. В момента на промоция в Кауфланд продават керамични ножове - комплект от два броя (12 и 7,5 см дължина на острието, плюс пластмасови защитни калъфи) за 20 лв. Отдавна ми се ще да тествам такива ножове и реших, че при тази цена мога да рискувам.
Впечатления - много добре заточени, бръснат (много гладко и лесно режат меки домати, което според рекламите е ултимативният тест за един нож ). Остриетата изглеждат малко несериозно, като пластмасови. Добре направени дръжки, нещо като гума, много добро сцепление с ръката дори и мокри. Пробвах ги върху стъкло - с лекота оставят дълбока диря, без острието да пострада; това означава, че са значително по-твърди от стоманените ножове - високата твърдост означава много по-трудно изхабяване (но когато рано или късно се захабят, заточването ще е цяло приключение).

ВНИМАНИЕ! Ако някой реши да си купи такъв, да има предвид, че остриетата им са трошливи! Като всяко много твърдо нещо, са крехки. Не трябва да се удрят, изтърват, да се чука с острието върху това, което режете...

 

[didarai]

,,Хапване и пийване''....от другото ми хоби!
....

Аааааааа браво.Табиатлийската си го дал,а и нещата изглеждат правилно и вкусно приготвени.

---

Деймос!Това със стъклото не е било добра идея.Ако си ги пазиш(нещо приложимо в домашна обстановка) ще откарат година и повече(зависи кво колко и най-вече върху какво се реже)без да забележиш нужда от заточване.Но..........някъде там ще почнеш да усещаш, че вече не е толкова вълшебен.И тогава..........не знам аз.Чувал съм ,че се дават да се презаточват някъде ,но къде.........не знам.Аз ползвах 2 такива и бързо ме отказаха.Като готвач,за мен нераждъвейката остава най-подходяща.Не се подържа(трябва да има хигиена и вид все пак,не някой ръждясал сатър) и ако си го пазиш с едно търване пак е остър.От време на време малко повечко.
Режи само на дървена дъска.Пластмасовите отъпяват ножа бързо.Риби и кора на лук не режи.Не обезкостявай,не филетирай.Предимно за зеленчук ги ползвай.Пази върховете(не че сега като ги има може да пробиеш друго освен домат с тях) и да теста с домата е правилен.Мек домат се реже най-трудно и само от много остър нож.Иначе го мачка и ножа отива в пръста

 

[Anonymous]

Теста със стъклото е от любопитство (и ползвах самия връх "бод"-а както му викат някои, той за рязане не ми е необходим). Тези ножове са ми пробни, да видя има ли смисъл от керамичните. Ще издевателствам над тях, ако трябва. И ако съм доволен, ще си купя по-качествени... и най-важното - по-големи. С това нано-острие, 7,5 см, мога само да си чопля зъбите (можех, ако не беше толкова безобразно остро).
А ако се захабят, ще си ги наточа сам. Справих се със серетиран нож, и на това ще намеря цаката. Висооборотен инструмент, накрайник от технически диамант... ще стане
Режа само и единствено на дървена дъска. Бамбукова, ако трябва да бъда точен. Серетираните ми ножове са доста агресивни към дъски от нормална дървесина, бързо ги съсипват.

 

[prinz Eugen]

Незнам защо но лукът затъпява доста бързо стоманените...

 

[batnan]

Не е съвсем по темата, но е свързано с кулинарията. В момента на промоция в Кауфланд продават керамични ножове - комплект от два броя (12 и 7,5 см дължина на острието, плюс пластмасови защитни калъфи) за 20 лв. Отдавна ми се ще да тествам такива ножове и реших, че при тази цена мога да рискувам.
Впечатления - много добре заточени, бръснат (много гладко и лесно режат меки домати, което според рекламите е ултимативният тест за един нож ). Остриетата изглеждат малко несериозно, като пластмасови. Добре направени дръжки, нещо като гума, много добро сцепление с ръката дори и мокри. Пробвах ги върху стъкло - с лекота оставят дълбока диря, без острието да пострада; това означава, че са значително по-твърди от стоманените ножове - високата твърдост означава много по-трудно изхабяване (но когато рано или късно се захабят, заточването ще е цяло приключение).

ВНИМАНИЕ! Ако някой реши да си купи такъв, да има предвид, че остриетата им са трошливи! Като всяко много твърдо нещо, са крехки. Не трябва да се удрят, изтърват, да се чука с острието върху това, което режете...

Преди две три години си взех керамичен нож, реже супер ама свикнах да режа само с него и наскоро докато разфасовах едно пиле вместо да уцеля хрущяла на ставата натиснах на една кост и се получи това .Сега имам два китайски вършат същата работа ама са много по евтини

 

[Anonymous]

Ти си за ..... Унищожил си Киосера

 

[big_dragon]

Аз го харесвам след 7 часа...

 

[Anonymous]

Седем часа разлика

Искам да съм там.