+Здравейте колеги, с риск да стана банален ще се намеся в диалога на колегата saundmax и Иван Димов. В случая колегата saundmax е правият, защото маншет с 1 мм над диаметъра просто не може да влезе в цилиндъра. Това се отнася за маншетите на Хатсан и Хънтър 1250 на Гамо. Колега Димов, как вкара маншет с един милиметър по - широк от диаметъра на цилиндъра? Правил съм експерименти, при които маншет с пет десети над диаметъра могат да бъдат вкарани в цибивдъра само с помощта на чук. При огромния брой експерименти, които съм провел с разлчни по диаметър маншети, стигнах до извода, че най - добри резултати се постигат с маншет с диаметър 1,5 максимум две десети по - голям от този на цилиндъра. При маншети с над две десети по - голям диаметър се увеличава триенето до такава степен, че маншетът затормозява движението на буталото. По - голямата част от енергията на пружината се губи, тъй като вместо пъргавината й да се оползотвори пълноценно за по - бързото изхвърляне на въздуха от цилиндъра, тя се забавя преодолявайки огромното триене предизвикано от прекалено големия диаметър на маншета. Тук ще ви представя маншет, който е универсален за Хънтър 1250 и за Хатсан 125. Подобна конструкция маншет съв показал и в темата за Хатсан, за това казвам, че мога да стана банален, но просто няма как. фабрично маншетът на Хънтър 1250 е закрепен към буталото посредством елементарен болт с прав шлиц с конична глава. Същият в много от случаите не уплътнява достатъчно добре, поради което маншетът се върти свободно около него, получава се утечка на въздух и газове между главата на болта и централният коничен отвор на маншета. Много често маншетите са менте. Попадал съм на такива с разлика в размерите до пет десети, тоест голяма част от тях не могат да бъдат вкарани в пушката, а пък друга част от тях просто свободно хлопат и не създават необходимата компресия. За целна си взех английски маншети за Хънтър 1250, които преработих на струг, отсранявайки коничния отвор. Вместо този конус изработих легло идентично с това на маншетите на Хатсан 125 и Хатсан 135. Сега вече тези маншонисе монтират към буталото със стоманените сърцевини от снимките, които ви прилагам. За да се избене развиването на болта в следствие на огромните динамични натоварвания, то аз съм го фиксирал с перпендикулярно разположен на него стопорен инбусен винт. Посредством шлайфане на тази стоманена сърцевина вие можете да си напаснете маншета спрямо цилиндъра с точност до микрон. Маншета трябва да се движи мазно с минимум усилие. Запушвайки цевта и натискайки буталото напред, то трябва да се върне само там от където е тръгнало (да пружинира). Това е знак за изключително добра обтурация, това е най - добрият начин за проверка на компресията на пушката. Не е необходимо да се духа през цевта или да се всмуква въздухът от нея, тъй като човек нямафизическата възможност. Така премествайки постепено буталото напред и запушвайки цевта и пак натискайки буталото вие ще разберете дали някой от участъците на цилиндъра не е раздут, защото 90 % от цилиндрите на Хънтър 1250, а и не само са раздути в участъка на челото в което се удря маншета. Ха наздраве!
.
, поддържам единствения май останал екземпляр състезателен CFX и знам как се поддържа тази пушка.
