Моят автомобил.

mdinkov

Редовен Потребител
то се допуска ама се натоварва междиния дефиренциал , затова 4-те гуми трябва да са еднакви , вече разлика от 1мм в грайпфера не вярвам да повлияе чак толкова .
 
A

Anonymous

Гост
Ами изчислете го. Дължина на окръжност при известен радиус... Даже и не е нужно да е известен:
Едната гума има радиус R, другата - R+1mm. Дължина на окръжност = 2пR, съответно 2п(R+1).
Разликата от двете дължини е = 2п(R+1)-2пR = 2пR+2п -2пR = 2п = 6,28мм Такава разлика в обиколката на гумата е пренебрежима.
 

big_dragon

Редовен Потребител
Сега, който не вярва, да вземе една ролетка и да измери разстоянието от асфалта до оста на главината на четирите си гуми на автомобила.
Ще получите разлики от порядъка на 2...4мм. Те се дължат на различното налягане в гумите и в несиметричното натоварване на автомобила.

При 1мм разлика, свиркаш си и караш, след време тя може да изчезне или да се увеличи. Следва въртене по места на гумите...
 
A

Anonymous

Гост
Изобщо не е шега. Преди доста време бях пуснал нещо по въпроса. Има прототипи, 4-колесни, с размер на малолитражен автомобил... Идеални за градски условия. Че и отгоре, на места се цитират 300 км с едно зареждане.

EDIT///
За технологията писаха в списанието на IEEE още преди две години, така че никаква шега няма в това. И Тата не са единствените с разработки в тази посока.
 

praetorian

Редовен Потребител
Dejmos написа:
Изобщо не е шега. Преди доста време бях пуснал нещо по въпроса. Има прототипи, 4-колесни, с размер на малолитражен автомобил... Идеални за градски условия. Че и отгоре, на места се цитират 300 км с едно зареждане.

И производителят е..."Тата".Индийска компания.Наистина не е шега, даже се предполагаше пускането в серийно производство на такъв автомобил.
 

andi

Редовен Потребител
Над 700 нарушения на шофьори е заснела видеокамерата с мултирадар, която бе поставена в края на март на пътя Пловдив - Асеновград. Това съобщи за Радио “Фокус” – Пловдив инспектор Ботьо Гергинов от “Пътна полиция”. Това е една от новите осем камери, предназначени за контрол на скоростта по пътищата в страната, които бяха поставени в края на миналия месец на възлови пътни участъци. От 29 март до 4 април 2012 година са заснети 705 шофьори, карали с превишена скорост по пътя за Асеновград. Още една стационарна камера следи за превишена скорост в района на Пловдив. Тя е поставена на автомагистрала "Тракия" близо до областния център. От началото на годината с нея са засенти около 500 нарушения на Закона за движение по пътищата.
 
A

Anonymous

Гост
leopardars написа:
Някой знае ли принципа на действие на автомобила?
Двигателят на сгъстен въздух е много близък до парния двигател. Ако се абстрахираме от разните там свещи, запалване и цикли, не е чак толкова различен и от ДВГ.
Клапани управляват подаването и изпускането на въздуха към/от цилиндрите, също както въздуха и изгорелите газове при ДВГ. Налягането на сгъстения въздух упражнява сила върху всяко бутало поред (броят им може да варира). Силата е ясна - налягането по площта на буталото. Само че налягането е значително по-голямо, отколкото това в ДВГ. Т.е. може да се получи същата сила при по-малка кубатура. И още един плюс - сгъстеният въздух след изпускането му от цилиндъра все още има сравнително високо налягане - ако се подаде към цилиндър с по-голям диаметър, един и същ въздух може да задвижи два такта на двигателя. И точно така се прави. Виждал съм кинетична схема на такъв "двустепенен" двигател с два малки и два големи цилиндъра.
Има потенциал в това нещо. Както казах, по устройство са почти идентични с парните двигатели. А най-ефективните парни двигатели са имали по-високо КПД от съвременните ДВГ, въпреки всичките ни електронни системи и компютърно управление. Имало е и "тристепенни" парни двигатели.
 

leopardars

Потребител
И аз така мислех, че не е нещо ново. Чел съм за такава система внедрена в ДВГ на танк през втората световна. Самият танк се е характеризирал с това, че след спиране за изстрел е потеглял с висока скорост. Така е бил труден за прихващане.
 
A

Anonymous

Гост
Не. Поне аз не говоря за него, а за двигател, който работи само със сгъстен въздух. Това прилича ли ти на част от двигател за Т62?
tata_air_car_minicat_03-0228.jpg
 

angelmr

Редовен Потребител
Двигателите на сгъстен въздух са характерни с изключително ниско КПД. Използват се само в минни дейности където всяка искра би довела до недопустим риск от експлозия. Е сега при манията за "зелени" технологии някои далавераджии са изтупали праха от чертежите им, но дали наистина са ефективни е друг въпрос, който избягват да повдигат.
А парните двигатели имат не повече от 10% КПД, по тази причина са били изместени от двигателите с вътрешно горене. Високо КПД имат парните турбини, но и те и газовите турбини трябва да са с някакъв минимален размер за да са ефективни. За наземен транспорт не стават. Макар че имаше един мотор с газотурбинен двигател. :)
 

angelmr

Редовен Потребител
Не стават защото още не е решен проблема с реактивната струя и защото за да са ефективни трябва да са над един определен размер. Не случайно докато сериозната авиация е само на реактивна или газотурбинна тяга, почти няма малки реактивни самолети, леките и свръхлеките всички до един са с бутални двигатели. Като не броим двигателите за модели с по 20 часа ресурс, мисля че най-малкия двигател беше с някъде около 300 ефективни конски сили мощност.
 
A

Anonymous

Гост
Дааа, прав си. Явно голямата ефективност, която си спомням, се е отнасяла за турбините. (в едно предаване на Дискавъри за локомотивите подчертаха, че последните парни двигатели са имали по-висока ефективност от съвременните ДВГ, друг е въпроса какви са били съвременните двигатели към момента на правене на филма, тези филмчета обикновено доста се забавят, преди да ги видим на български; имало ли е локомотиви с парни турбини?)
КПД-то на бутален парен двигател е достигнало 30%. Сравнено с 25-30% на бензинов и 40-50% за дизел.
 

petkof

Редовен Потребител
angelmr написа:
Не стават защото още не е решен проблема с реактивната струя и защото за да са ефективни трябва да са над един определен размер. Не случайно докато сериозната авиация е само на реактивна или газотурбинна тяга, почти няма малки реактивни самолети, леките и свръхлеките всички до един са с бутални двигатели. Като не броим двигателите за модели с по 20 часа ресурс, мисля че най-малкия двигател беше с някъде около 300 ефективни конски сили мощност.
От преди 6-7 години има решения за увеличаване КПД-то на конкретно паро-газовите турбини и съответно за намаляване размерите им и тези на компресорите към тях.
http://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q= ... h-sn2Q-_TA
 

angelmr

Редовен Потребител
На този компютър нямам акробат рийдър, не знам дали става дума за същото но бях чел преди 2-3 години за двустепенни парогазови турбини с малко под 70% КПД. Но онези бяха за електроцентрали. Ако беше възможно да се направи същото за коли при 65% на метан ще е хубав разхода. :) Още повече че след като е парогазова турбина проблема с реактивната струя ще е доста по-контролируем.
Друг интересен подход е стирлинговия двигател, като там също КПД-то е много високо но няма гъвкавост, стирлинговия двигател работи на постоянен режим. Но ако се комбинира с хибридно задвижване от електродвигатели директно в колелата също ми се струва интересна идеята.
 
Нагоре