Така, докато чакаме измерванията да ви разкажа още малко за Браунинга. Не мога да не спомена отново, изключително красивия външен вид на пушката. Изчистените класически форми, солидната внушителна цев и цялостното излъчване на пушката, са наистина впечатляващи. Чертите и силуета и, носят изцяло характерния, запомнящ се стил на марката и това я прави лесно разпознаваема сред останалите въздушни пушки. Производителите са постигнали визията на истинска ловна пушка. На пръв поглед, само опитно око би забелязало, че BROWNING X BLADE HUNTER е въздушна пушка.
Това което дразни обаче, е несериозно изглеждащия мерник.
На фона на солидния, хармоничен дизайн, стърчащия ламаринен мерник, изглежда прекалено евтин и не на място. Иначе е неочаквано здрав, сравнително прецизен и щрака отчетливо.
А мушката е прекрасна - целеустремена, защитена, светеща ярко и отлично допълваща се с контрастиращите зелени точки на мерника.
Интересно е решението за пластмасовото покритие на цевта.
То е малко нож с две остриета. От една страна, покритието позволява пушката да се гримира и напомпа визуално, но от друга изглежда малко несериозно и разочароващо, в очите на традиционно настроените почитатели на оръжията. Предимствата обаче са налице - потните ръце не оставят разяждащи следи по цевта, а когато е студено желязото не залепва по дланта докато зареждаш.
Някъде бях чел, че това покритие имало и обезшумяващ ефект, но не мога да кажа дали е така.
Пластмаса има и на други места по пушката - декоративната капачка отзад на цилиндъра, защитната скоба на спусъка, самият спусък е с пластмасово покритие, както и лостчето на предпазителя.
Изобщо, навсякъде където се пипа често, има пластмасово покритие. Предпазителя е разположен отзад, задейства се автоматично при всяко зареждане, а освобождаването му става с палеца на стрелящата ръка. Разположението му, начина на освобождаване, както и широката предпазна скоба около спусъка, позволяват използването на ръкавици, дори дебели, в студено време.
Спусковият механизъм е нерегулиращ се, но има малък свободен ход, играещ ролята на „мек спусък“. Самият спусък е широк, с набраздено пластмасово покритие. Усилието за задействане, според някои е голямо, тоест спусъка е „твърд“, но на мен ми се вижда съвсем приемливо.
Усилието обаче за зареждане на пушката ми се вижда доста голямо. Вярно, че тя е проектирана с относително голяма дулна енергия, по данни на производителя 24 джаула, но задействането на пружината си е доста трудно. Ако се зарежда с лявата ръка, какъвто е най-разпространения начин, следващите няколко минути е почти невъзможно да стреляш прав, от ръка без опора, защото ръката е уморена и не държи ложата стабилно. Дори и физически по-силен от мен, би се затруднил, да стреля без опора. Сега оценявам предимството да имаш оръженосец, каквито са имали знатните люде в миналото. Затова аз започнах да я зареждам по по-неудобния за мен начин, с дясната ръка, като даже накрая, на най-тежкото, си помагам с лявата. Отстрани може да изглежда малко смешно, но е много ефективно и ми позволява да вдигна броя изстрели, тоест ако ме връхлети стадо бизони, да мога да поваля поне половината.
Механизмите засега действат безупречно. Както забелязах още при първия оглед, всичко изглежда добре премислено и прецизно изработено. Отлично припаснати елементи и никакви хлабини.
Няма тракащи елементи /поне засега/ има някакъв откат, който според мен, е съвсем приемлив. Стрелял съм с други пушки, китайски, ГАМО, НОРИКА, няколко Хасана, руски….Някои имаха по-голям, други по-малък откат, този на Браунинга е по-скоро малък, мощните Хасани скачат повече.
Механичната схема на пушката, вероятно е на базата на някоя стара, изпитана и утвърдена конструкция, доказала се във времето.
За съжаление, с нея обаче са пренесени и някои недостатъци, преосмислени и отстранени с по-нови решения. Например липсата на регулиране на спусъка, архаичното закрепване на предната част на газовия цилиндър към ложата/приклада. Вярно, че това е компенсирано донякъде с по-прецизна и солидна изработка, но мисля че можеха да се направят някои промени. И докато замяната на спусковия механизъм е по-сложна и скъпа, промяната на ъгъла на закрепващите винтове на тялото към ложата/приклада, не струва нищо.
Разхлабването на тези винтове, ще бъде сведено да минимум, поради различното насочване на силите. Засега се наблюдава следното - след стотина изстрела, винтовете се разхлабиха с 1/16 об.
Прикладът е много удобен, красив и приятен на пипане. Матов, с декоративни накатки и добре изработен. Е, не е орехов, както е обявено от производителите, ами буков или май черешов и си е боядисан, но изглежда много добре, поне на мен ми харесва. Дали нарочно или претупано боядисване, но по приклада се забелязват различни цветни нюанси, които му придават интересен вид.
Точността на стрелбата….е много хлъзгава територия, Аз мисля че тук изискванията към стрелящия са по-големи. За пушката е достатъчно да прати куршума горе-долу нататък , накъдето я е обърнал стрелецът, а всички останали корекции са си негова работа. Въпреки това, смятам че Браунинга се справя много добре. Това което виждам, го улучвам. Ако не с първия изстрел - с втория или третия….Както казва класикът Христо Стоичков - Съмтаймс вин, съмтаймс люн! Но пък, когато го улуча - нема лабаво! - както казваше един друг класик от близкото минало.
Чашките с които съм стрелял досега с тази пушка са UMAREX COBRA 5.5 1.02 гр. които купих заедно с нея и DIABOLO BOXER 5.5 претеглени 0.9 гр. които си имах отпреди. И двата вида са островръхи, много прилична направа и разумна цена. По-нататък ще взема от препоръчваните от вас JSB.
Остава да измерим скоростта при изстрел. Чухме се с колега от Пловдив, остава да издебнем подходящо време и ще го направим, а може и да дойда на Копринка, ако не ми мине котка път. Предполагам, че ще е прилична, надявам се близка до обявената от производителите. Иначе сачмата пробива де що срещне по пътя си, задължителната дъска от 2.5 см я пробива като с дрелка, на 60-70 метра чупи бутилка от шампанско и други такива дивотии. Не съм пробвал, дали ще пробие автомобилна гума, но ще стане тия дни. Обаче има нещо, което не мога да си обясня. Първият ден, когато стрелях, сачмите свистяха при всеки изстрел. Като по филмите и като огнестрелни патрони. След това никога не съм чул да свистят така. Дали пушката е загубила сила, дали откритото място и ветрецът са се комбинирали, но фактът си е факт. Това свистене ми липсва, беше голям кеф.