Днес най-накрая измерихме скоростта на Браунинга. Оказа се точно в нормите. Но да карам подред.
Всичко стана благодарение на колегите от Пловдивската група. От доста време се канех да отида на някоя съботна сбирка на халетата, хем да се запозная с хората, хем да видя как стрелят, хем да замерим възможностите на мускулестата красавица. Намерих халетата лесно - имаше си и карта. Отидох късничко, малко преди три, но веселбата беше в пълен ход - във въздуха се носеше яка пукотевица. С прибежки и припълзявания успях да се добера до групата на стрелящите и да се наредя гордо сред тях. Колегите ме посрещнаха доста дружелюбно, запознах се с повечето, поприказвахме си, повъртях се наоколо, като много внимавах да не прихвана от тях някой бацил, че да почна и аз да купувам разни ПЦП-та, помпи, бутилки и телескопи. Там вече имаше един такъв заразен - нямал още пушка, но искал да си вземе такава, та му показваха момчетата кое, какво, що.
Та колегите, откликнаха радушно на молбата ми да премерим скоростта на пушката. Изглежда и на тях им беше любопитно, какво ли аджеба може това „пушле“. Охотно ми предоставиха хронограф, помогнаха ми да се оправя с него, пробвахме два вида чашки. Направихме четири замервания - две с 1.02 гр. - 225 и 223 м/сек и две с 0.9гр. - 227 и 231 м/сек. По сметките излиза 24 джаула, точно толкова, колкото дават производителите. В онова ревю, в Тубата, където измериха около 170 м/сек. пушката може да е била 16 джаула, има и такава разновидност.
Благодарен съм на колегите, за пълното съдействие, за задължителните съвети да стрелям само с хубави чашки, както и за поканата им да идвам по-често. Ще се възползвам.
Миналата седмица, разглобих частично пушката, тоест свалих приклада за да я почистя и смажа. За мой срам, съм проявил голяма немарливост /посипвам си главата са пепел/ към оръжието. След последните стрелби около Независимостта, съм зарязал Красавицата в багажника на колата, две седмици непочистена и несмазана. Имаше и два-три дни превалявания, а и сутрините са си студени и влажни…..Като я извадих да пострелям - краката ми се подкосиха! В задната част на тялото на пушката се бяха появили ръждиви точици, а спусъка беше бледо кафяв. Бяха малки, забележими само на силното слънце и слава Богу само в един ограничен участък, където метала се е допирал до мократа от пот фанелка при зареждането. Почистих ги с масло и парцалче и свалих приклада да огледам скритите места. . Навсякъде всичко си беше окей! Ето и малко снимки отдолу:
На вътрешния лост, който задвижва буталото, има монтирана ролка, която го направлява, търкаляйки се по приклада. Освен това този лост задвижва и втори предпазител, който не позволява спусъка да се задейства, докато цевта не се върне в горно, заключено положение.
Пръснах малко масло в кутията на спусковия механизъм, в резултат на което усилието за задействане, намаля значително. Спусъка обаче се оказа чисто метален, без никакво пластмасово покритие, както ми се стори в началото.
Сериозен пропуск, помрачаващ донякъде, бляскавото решение за пластмасова защита, на заплашените от корозия места. Смятам да отстраня този пропуск с едно термосвиваемо шлаухче.
Както и да го погледнеш обаче, виновният в случая съм си аз - не почистих и не намазах пушката преди да я прибера и я оставих две седмици на влагата. Съвсем основателно прозвуча забележката на сина ми: - Баща ми, ту уж си ходил в казарма и са ви учили….
Мани, мани….Срам!